Решение № 388 от 26.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШ.Е

№ 388 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000503435 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника пред първата съдебна инстанция – „Б. консулт“ ЕООД, срещу реШ.е № 4269 от 03.07.

2025 г., по гр.д.№ 15195 по описа за 2021 г. на СГС,ГО, І-16-ти състав в частта, в която е уважен предявеният от ищеца Б. Д. Д., срещу ответника/въззивник, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, за сумата от 23 400 лв.- възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва от 12.10.2021 г. до окончателното плащане, както и в негова тежест са възложени разноските в процеса.

Излагат се подробни доводи /на 19 страници/ за недопустимост и неправилност на обжалваното реШ.е, както и за постановяването му в наруШ.е на процесуалните правила във връзка с допускането и обсъждането на доказателствата, които систематизирани и обобщени се свеждат до следното:

1-РеШ.ето било недопустимо, тъй като било постановено по не1 редовна искова молба- не ставало ясно какво възнаграждение се претендира – за изработка или за авторски права. Това било важно с оглед различния ред за предявяване на претенциите – по ЗЗД или по ЗАПСП ; не бил налице и правен интерес от предявяване на претенциите по чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД – главен и по чл.59 ЗЗД- евентуален. Ищецът не бил легитимиран да предяви исковете, тъй като възлагането било на „Д.“ ЕООД, а не на физическото лице Б. Д.. Това се установявало от представената с отговора по исковата молба справка, изпратена по мейл. Последната неясно защо не била обсъдена от първоинстанционния съд. Сумата не се дължала и на „Д.“ ЕООД, защото не бил договорен размер от 3 445,50 лв.; липсвало съгласие на възложителя/ответник. РеШ.ето било недопустимо и тъй като ищецът не бил представил сключен договор с ответника, нито бил представил фактура.

Следвал извод, че няма възлагане на определена работа, нямало уговорено възнаграждение, както и нямало приемане на работата.

Липсвала пасивна и материална легитимация по отноШ.е на иска за неоснователна обогатяване, който не бил уточнен. Сочи се, че по този иск можела да се обогати само Общината, а не и ответното дружество.

Ищецът не сочел и в коя от трите хипотези се предявява претенцията за неоснователно обогатяване. Наред с това, работата за която ищецът сочел, че е извършил, всъщност била извършена от 10 човека, а ищецът не конкретизирал точно каква част той е извършил.

1. РеШ.ето било неправилно, поради:

2.1- процесуални наруШ.я, изразяващи се в съставяне на доклад в наруШ.е на чл.146 ГПК- липсвало разпределение на доказателствената тежест, отделяне на спорното от безспорното. Освен това не му била дадена възможност да изложи становище по указанията и доклада по делото, както и да предприеме съответните процесуални действия.

Иска се да му бъде предоставена такава възможност, вкл. и относно правната квалификация на иска; позовава се на доводите си за недопустимост на първоинстанционното реШ.е, както и на т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г.

Съдът се бил произнесъл по доказателствените искания, но не бил поставил задачата по отговора на исковата молба: „каква е средната цена, която е заплащана от ответника на ищеца или на Б. Д. по аналогични проекти“.

2

РеШ.ето било постановено в разрез със събраните по делото доказателства- чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК.

Нарушена била практиката на ВКС, ЕСПЧ, КЗПЧОС: нарушено било правото му на достъп до съд; правото на справедливо правораздаване, изискването за пълен съдебен контрол, правото на ползване на собствеността по чл.1, протокол № 1 от КЗПЧОС; липсвало ефективно вътрешно средство за защита, което представлявало наруШ.е на чл.13 КЗПЧОС. Последното, защото участието на ответника в производството пред първата съдебна инстанция било формално; възраженията му и представените доказателства не били обсъдени, а поисканите доказателства не били допуснати.

Първоинстанционният съд не бил обсъдил възраженията на ответника, че работите, посочени в исковата молба са извърШ. от други специалисти. Разяснява се процедурата на работа в дружеството. Претенцията по чл.266, ал.1 ЗЗД и по чл.55 ЗЗД била недоказана както по основание, така и по размер. Единственото вярно било, че ответника е спечелил обществената поръчка. Сочи, че ответника бил имал трайни отноШ.я с ищеца като му бил възлагал работа по някои проекти; имали сключен договор от 30.01.2015 г., който договор бил приложен по делото с отговора по исковата молба. По конкретната обществена поръчка не бил възлагал работа на ищеца и не бил поемал никакви ангажименти за плащане. Сочи, че съгласно чл.164, ал.1,т.3 и т.5 ГПК договори на претендираната от ищеца, стойност от 25 320 лв., не могат да се доказват със свидетелски показания. Налице била забрана и по чл.164, ал.3 и ал.5 ГПК. В противоречие с тези разпоредби СГС бил ценил свидетелските показания. Счита, че допустимо доказателство е единствено писмен договор.

2.2. наруШ.е на материалния закон и необоснованост:

РеШ.ето било неправилно, тъй като твърденията на ищеца били неверни, а предявените искове – неоснователни и недоказани. Единственото вярно било, че ответника е спечелил процесната обществена поръчка, сключил бил договор с Общината за изпълнение на услугата, касаеща обособена позиция № 5.

Между страните нямало сключен договор, а и такъв не бил регистриран в КИИП. Счита, че тежестта за доказване сключването на такъв договор била на ищеца. Липсата на такъв договор се потвърждавало и от обясненията на ищеца 3 пред Прокуратурата по образуваната по негов сигнал преписка срещу М. Д. Б., управител на ответното дружество. Преписката била прекратена от Прокуратурата, а материалите станали известни на ответното дружество по повод на друго дело – гр.д.№ 60191 по описа за 2022 г. на СРС. Твърди се, че документите от тази преписка се представят с въззивната жалба./Впоследствие представени в самото въззивно производство с оглед констатацията на съда, че сочените приложения липсват към въззивната жалба/.

Затова неправилен бил извода на СГС, че страните по спора са сключили договор за изработка. Такъв договор не бил сключван, нито били налице конкретни уговорки за неговото съдържание, предмет, цена на услугата и покриване на разходите; липсвало възлагане от страна на ответното дружество. Нямало доказателства за уговорения размер на възнаграждението.

Нямало приемане на работата. Затова ответникът не дължал заплащане на каквото и да е възнаграждение на ищеца.

Относно претендирания размер на възнаграждение се сочи, че неправилно ищеца бил използвал за остойностяването на труда си „Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране“ като приемал часова ставка от 50 лв. Тази ставка била определена некоректно, защото остойностяването следвало да бъде на база стойността на обекта, а не на фиксирана стойност. Освен това съгласно чл.5 от тази Методика стойността на разходите се включвала в стойността на възнаграждението, а не се заплащала отделно. Освен това Методиката нямала задължителен характер; Методиката противоречала на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД и на Директивата за свободно предоставяне на услуги в ЕС. Освен това договорът за обществена поръчка бил публичен и ако ищецът не бил съгласен с него, то можел да се откаже.

Освен това ищецът претендирал по-висока сума от тази, която Общината била заплатила на ответното дружество. Ищецът можел да претендира само реципрочната сума, на тази която е платена от възложителя Общината на ответното дружество. Дори ищецът да се бил договорил с ответника, то следвало да знае, че Общината не обявява цените по ЗОП съобразно Методиката, която имала препоръчителен характер. Проектите били получени от Общината, а не от дружеството-ответник.

4

Ответникът не се бил съгласявал да заплаща на ищеца претендираните от последния, суми.

Същевременно се сочи, че цените, при които ищецът бил работил били значително по-ниски. Ищецът бил извършил работи във връзка с конкретната поръчка, които не били приемани от ответника. Ищецът сам бил определил стойността на положения труд като на 14.11.2017 г. изпратил на ответника имейл, съдържащ хонорар-справка. В тази справка оценявал труда на стойност от 3445,50 лв., но се сочело, че работата е извършена от „Д.“ ЕООД.

Ответникът не се бил съгласявал да заплаща тази сума нито на ищеца, нито на „Д.“ ЕООД, защото практиката на дружеството била такава – да се плаща само след като възложителите заплатят на „Б. консулт“ ЕООД и естествено при приемането на работата. В случая нямало приемане на работата, нямало и пълно плащане от възложителя по поръчката на Община Ботевград към ответното дружество. От представените по делото фактури се установявало по какви цени ответното дружество е работило с „Д.“ ЕООД. От тези фактури било видно, че цените са много по-ниски от тези претендирани от ищеца.

Следвало да се вземе предвид и, че трудовото възнаграждение на конструктора по трудов договор при ответника възлизало в рамките на 1530,81 лв.- 1538,57 лв. Наред с това положеният от ищеца труд не можел да се остойности на претендирания размер. Това било видно от изработеното.

Претенцията за по-висок размер на възнаграждението окачествява като опит за неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Изготвената съдебно-оценителна експертиза била неотносима към настоящия спор, тъй като с експертиза не можело да се замести липсата на договаряне между страните. Освен това експертизата била оспорена; поддържат се възраженията срещу нея. Нямало нормативна уредба, която да регламентира възнаграждението на консултантите. Вещите лица не били компетентни да отговарят на задачи, които касаят други нормативни документи. Затова заключението не следвало да бъде кредитирано. Това заключение не било съобразено и с цитираната Методика, а й противоречало. Възнаграждението следвало да се определи на база действително извършената работа от съответния проектант и вложените човеко часове. В случая работата била извършена от 10 човека. Липсвали данни от които да е видно какво е действителното време на работа на ищеца. Следвало да се вземе предвид, че се 5 касае до обществена поръчка, която се финансирала от Държавата и ЕС; поръчките се печелели на база „най-ниска цена“. Държавните органи не се съобразявали с горецитираната Методика. Затова пазарният елемент отсъствал. Практиката била проектантите да посочат в имейл какво възнаграждение очакват. Такова в случая било посочено в размер на 3445,50 лв. Налице била огромна разлика на възнаграждението в зависимост от това дали се касае до нова или съществуваща сграда, т.е. реконструкция на съществуваща сграда.

Следвало да се допусне експертизата по поставения в отговора по исковата молба въпрос, от което щяло да се установи, че обичайните суми заплащани на дружеството на ищеца – „Д.“ ЕООД от ответника „Б. консулт“ ЕООД по част Конструктивна са десетократно по-ниски по размер от претендираните с исковата молба.

Недоказани били твърденията на ищеца за осъществени от него пътувания; липсвали доказателства с какъв транспорт са осъществени.

Липсата на фактура обосновавало недобросъвестност на ищеца.

Последният не можел да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Предявяването на иска представлявало наруШ.е на чл.3 от ГПК.

Не била доказана нито една от хипотезите по чл.55, ал.1 ЗЗД; нямало никакво разместване на имуществени блага, нито обедняване на ищеца, което да е свързано с обогатяване на ответното дружество. Ако такова било налице, за пореден път се сочи, че обогатяване би било налице относно Общината.

Неоснователни били и претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД, които били акцесорни.

Твърди се, че поради системно неизпълнение на задълженията от страна на ищеца по договора от 30.10.2015 г. дружеството/ответник било търпяло вреди. Тези вреди щели да се претендират в друго производство, а предявяването на исковете по което е образувано настоящето окачествява като злоупотреба с права от страна на ищеца.