Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3393 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2801/2025
Вид
Определение № 3393
Подписан
29.10.2025
В сила
29.10.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3393 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502801 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на еднолично адвокатско дружество / ЕАД / Е. И.а чрез адвокат Е. И.а срещу Определение № 3 689 от 19.08.2025 г. по гр.д.

№ 2 940/2024 г. на РС – Асеновград, с което съдът е оставил без уважение Молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото свое Решение № 374 от 08.07.2025 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, като увеличи неговия размер над присъдените 300 лв. – без ДДС, а с ДДС 350 лева.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на съдебния акт, искането – за неговата отмяна и увеличаване размера на възнаграждението по чл. 38 ал. 2 от ЗА над присъдените 300 лв. – без ДДС, а с ДДС – 350 лева.

От ответникът по частната жалба – „ Креди Йес „ ООД, ЕИК 200688545 е депозиран отговор за неоснователност на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решението № 374/08.07.2025 г. по гр.д. № 2 940/2024 г. по описа на РС – Асеновград съдът е признал за установено да е нищожен – недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК / невключен в ГПР задължителен разход – неустойка за недадено обезпечение, при включването на който разход ГПР е в размер над максимално установения от 1 императивната разпоредба на чл.19 ал. 4 от ЗПК /, сключения между Й. И.

М., ЕГН – ********** и „ Креди Йес „ ООД Договор за паричен заем № 240825 от 20.04.2024 г. и на основание чл. 23 от ГПК е осъдил ответното дружество да заплати/върне на ищеца М. недължимо платена от последния сума по договора в размер на 715 лв. – платената над чистата стойност на кредита.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищеца М. по делото е ЕАД Е. И.а чрез адвокат Е. Г. И.а, оказаната на страната правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. С казаното решение и съобразно постановения резултат на процесуалния представител е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение в размер на 300 лв. – без ДДС, с ДДС – 350 лв., за заплащането на което е осъдено ответното „ Креди Йес „ ООД. Изрично е посочено от съда, че казаното възнаграждение е формирал предвид ниската фактическа и правна сложност на делото; ниския материален интерес, липсата на необходимост от събиране, съответно несъбиране на доказателства – извън процесния договор за кредит и заключение на ССчЕ относно начина на изчисляване на ГПР по кредита / разходите на бъза които е формиран / и относно извършените от потребителя плащания по договора, приключването на делото в едно съдебно заседание практиката на СЕС относно неприложимостта на минималните размери на адвокатските възнаграждение по Наредба № 1/2004 г..

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от ЕАД Е. И.а чрез адвокат Е. Г. И.а Молба вх. № 11 352/24.07.2025 г. за изменение на решението в частта относно присъденото й възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА с искане то да бъде увеличено до справедлив и разумен размер, който счита да е в размер на 1 525,44 лв. – като за два иска / установителния и осъдителния / и съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Молбата е депозирана в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК и е разгледана по същество от районния съд, като с Определението № 3 689 от 19.08.2025 г. е намерена за неоснователна, като изложените за това доводи са препращащи към изложените в решението мотиви във вр. с определянето на размера на възнаграждението.

В частната жалба се твърди определението, с което е отказано увеличаване размера на адвокатското възнаграждение да е неправилно, като се поддържа, че този размер възнаграждение е неразумен и непропорционален.

Позовава се на съдебна практика - на СЕС и ВКС.

Настоящият състав на въззивния съд – като съобрази установеното по конкретното дело във вр. с твърденията и възраженията на страните, намира частната жалба за неоснователна.

Делото е с нисък материален интерес и с ниска фактическа и правна 2 сложност – кумулативно. Решено е на база представения към исковата молба договор за кредит и заключение на ССчЕ в едно открито съдебно заседание.

Налице е обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска, с която практика адв. И.а е запозната, т.к. е процесуален представител по чл. 38 ал. 1 от ЗА не само на ищеца в случая, но и на стотици други потребители по водени от и срещу тях дела с предмет аналогични правни казуси. С оглед което определеното възнаграждение в част размер от 300 лв. – т.е. без ДДС, настоящата инстанция намира да овъзмездява положения в конкретния случай адвокатски труд и да се явява разумно и пропорционално на същия.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Еднолично адвокатско дружество / ЕАД / Е. И.а, Булстат 180978004 чрез адвокат Е. И.а срещу Определение № 3 689 от 19.08.2025 г. по гр.д. № 2 940/2024 г. на РС – Асеновград.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3