Решение № 1032 от 04.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Стара Загора, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530103265 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за паричен заем Standart 14 № ********/******** г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожни следните клаузи:

1/ чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standart 14 № ********/******** г. и 2/ чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем Standart 14 № ********/******** г./.

Ищецът Й. М. К. твърди, че на ********г. е сключил договор за паричен заем № ******** с „Вива кредит“ ООД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1500,00 лева, видът на вноската двуседмична, а броят на погасителните вноски 30. В договора било посочено, че годишният лихвен процент ще бъде в размер на 40,32%, а ГПР в размер на 1

49,37%. В чл.1, ал.3 от Договора било уговорено, че кредиторът предоставя па потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която па кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 943,50 лева която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл.4, ал.1 страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 било уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 628,80 лева. Уговорено било също така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде в размер на 115,32 лева, а общото задължение по кредита ще е в размер на 3459,60 лева. Процесният договор бил нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Нарушено било изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Небило предоставено на ищеца копие от Общите условия и погасителен план, което било пряко нарушение на императивните правила, установени със ЗПК, както и договорът не бил подписан на всяка страница. Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК.

Кредиторът не е посочил как се изчислява ГПР. Не е посочил включва ли се към нея такса за експресно разглеждане, неустойка за непредоставяне на поръчител, застраховка и т.н. По този начин потребителят няма реалната възможност да изчисли реалният ГЛП, без същият да притежава специални знания и умения. В договора единствено бил посочен годишен лихвен 2 процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи /в това число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка за поръчител/ обаче водели до различен размер на ГПР от посочения.

Съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. Клаузата, с която в процесния договор за паричен заем било уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави поръчител, е нищожна, както и че същата противоречи на целта на закона, /чл.2 ЗПК/. Кредиторът, в случай, че е преценил, че длъжникът не е отговарял на определени изисквания - да откаже да сключи договора, Въпреки това на длъжника се вменявало задължение да осигури документ едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. По този начин, вместо кредиторът да спазва целта на закона, а именно отговорно кредитиране, той създавал предпоставки потребителят да изпадне в свръх задълженост. В случая кредиторът начислявал неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Ако кредиторът действително е имал желание и цел да му бъде предоставен поръчител или банкова гаранция е 3 могъл да отпусне кредита след предоставянето на такъв или да откаже сключване на договор за паричен заем, каквато е обичайната практика при предоставяне на кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността потребителя да предостави поръчител или банкова гаранция и „неустойката“ да не се дължи, това плащане не се явявало неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Счита, че тази клауза била изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така считам, че тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл.146 ЗЗП. На следващо място клаузата с която се уговаряло заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане била нищожна и противоречаща на закона, в пряко противоречие на ЗПК.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не можели по арг. от чл. 10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. В пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК „Вива кредит“ ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“ и допълнителна услуга, като и двете по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР бил законосъобразно описан, действителният такъв щял да възлиза многократно над допустимия, а не както бил посочен в договора. Според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Счита, че с тези действия „Вива кредит“ ООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това 4 задължения за синхронизиране на българското законодателство е европейското. Неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР била чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Сочи решение по дело С-714/22. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ била нищожна поради противоречие е добрите нрави. Липсвали каквито и да било условия за прилагането на ГЛП. Нарушението било още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й е главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.

Визираната неяснота съществено ограничавала правата на потребителя и била основание за недействителност на договора за кредит. Моли за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит №********, сключен между страните, на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 ЗПК, при евентуалност прогласяване нищожността на чл.1, ал.3 - клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане от сключения между тях договор за потребителски кредит ******** и чл. 4, ал.2 - неустоечната клаузата от сключения между тях договор за потребителски кредит ********.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете. По отношение на твърденията на ищеца, че договорът за паричен заем бил недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК сочи, че по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗПК, фиксиран лихвен процент по 5 кредита бил лихвеният процент, предвиден в клауза на договор за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговаряли един постоянен лихвен процент за целия срок на договора, а съгласно §1, т.5 от ДР на ЗПК лихвения процент по кредита е лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. В сключения договор бил посочен фиксиран ГЛП, а при положение, че лихвения процент бил точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не можело да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.11, т.9 ЗПК. Изискването в чл.11, ал.1, т.9 ЗПК за посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, било неприложимо в настоящия случай, доколкото същото било приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай се касаело за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържал и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.