Решение № 228 от 26.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Плевен, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.ОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500359 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 31 от 11.02.2026година., постановено по гр.д. № 583/2025г. РС-ЛЕВСКИ е отхвърлил като неоснователен предявеният от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.

София, представлявано от управителите П.В. и Х.М. против В. Б. Ц., ЕГН **********, от с. ****,, общ. Левски, обл. Плевен, иск с правно основание чл.

422 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 300 лв., представляваща главница по договор за паричен заем; сумата 45,46 лв. – договорна лихва за периода от 29.10.2019 г. до 29.04.2020 г.; сумата 96,82 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.04.2020г. до 26.03.2025г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с рег. № 166/22.04.2025г. по ч.гр.д.

349/2025г. на РС Левски, както и за сумата 262,95 лв., представляваща неплатени дължими такси; сумата 206,54 лв. – неустойка по чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, за които суми с разпореждане с рег. № 326/22.04.2025г. на РС Левски по ч.гр.д. 349/2025г. е отхвърлено заявлението 1 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. рег. № 2094/17.04.2025г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, чрез пълномощникът му юрисконсулт Б.

Т..В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че районният съд не е достигнал до правилен извод за основателност на исковата претенция, тъй като необосновано е приел, че ищецът не е носител на прехвърлено вземане и то не е предмет на договора за цесия, на който се позовава. Счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, като доводите са развити подробно в жалбата.Жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго по същество за уважаване на иска, като му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна В. Б. Ц., чрез особения представител адв.М.

С., е взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като решението на районният съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Моли то да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на В. Б. Ц. от гр.****, Плевенска област, че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД посочените по-горе суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 349/2025год. по описа на РС-Левски. Твърди се, че вземането произтича от договор за потребителски паричен кредит между „СИТИ КЕШ“ООД и ответницата В. Б. Ц. номер 367466 от 29.10.2019г.

Ищецът се легитимира като носител на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с Договор за цесия от 21.07.2022г. между „СИТИ КЕШ“ООД /цедент/ и „АПС Бета България“ ЕООД /цесионер/, с който вземането към ответника му е прехвърлено, а иска по чл.422 ал.1 ГПК е предявен от „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството му на нов кредитор.

2

Ответникът е взел становище, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Вземането не съществува, а ако съдът приеме, че заема действително е усвоен – прави възражение за погасяване на иска по давност. Доводите са наведени и развити подробно в отговора на ответника, подаден чрез особения представител адв.С..

Като извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът приема, че обжалваното решение на Левченски районен съд е валидно и допустимо и не страда от сочените във въззивната жалба пороци. Настоящата инстанция споделя изводите на РСЛевски изложени в обжалваното решение - предмет на въззивна проверка, поради което следва да бъде мотивирано настоящото решение чрез препращане към мотивите на РС, в които са изложени съображения по всички значими за изхода на делото спорни въпроси вкл. и по направените от жалбоподателя „АПС Бета България“ ЕООД възражения, като ще бъдат изложени само някои допълнителни съображения в подкрепа на направените от РС-Левски изводи относно възприетата фактическа обстановка по делото, както и по отношение на приложението на материалния закон.

За да отхвърли иска изцяло Левченски РС е приел, че сключеният между „Сити Кеш“ ООД и ответника В. Б. Ц. договор за кредит № 367466 от 29.10.2019г. е недействителен и не е породил правно действие. Приел е, че в съответствие с разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която в случая е в размер на 300 лв., като не дължи лихва или други разходи по кредита. Тази сума, обаче, се дължи от кредитополучателят на кредитора „Сити Кеш“ ООД, а не на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който твърди, че е преобретател на вземанията по договора, прехвърлени му чрез цесия.

Въззивният съд споделя напълно фактическите констатации и правни доводи на районния съд относно нищожността на договора за паричен заем, като при условията на чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на РС, без да ги преповтаря.Законосъобразен е и изводът, че с представения договор за цесия цедентът прехвърля и продава на цесионера портфолио с вземания, описани в Анекс 1 към договора, заедно със съпътстващите гаранции. По делото няма доказателства дали процесното вземане е част от прехвърлените и описани в анекса вземания, тъй като той не е представен от ищеца-цесионер.

3

Дори да се приеме, че въпросното вземане по договора за паричен заем кредирект № 367466, сключен на 29.10.2019г.– предмет на делото е включено сред вземанията в Анекс 1, то от това не следва извода, че с договора за цесия то е било прехвърлено. С договора за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г./на л. 8 и сл. от делото на РС/ са прехвърлени вземания възникнали на договорно основание – от договори между цедента, действал като финансова институция и негови клиенти, което се вижда още в заглавната страница на договора.От обхвата на договора изрично са изключени, съгласно чл.5.4 от същия, вземания които са нищожни изцяло или цедента няма законови права за събиране на цялата сума на вземането и това обстоятелство се установява с влязло в сила решение на съответния компетентен съд. В тази връзка, правилен се явява извода на РС, че правото на присъждането на чистата стойност на кредита е вземане на първоначалния кредитор, но не на договорно основание, тъй като договора е обявен за нищожен. Ето защо правилен е и крайния извод, че процесното вземане за сумата от 300лв. – чистата стойност на кредита не е било предмет на прехвърляне с договора за цесия и цесионера не го е придобил.Следователно иска му е неоснователен. Вземането, доколкото не е погасено по давност, е останало в патримониума на цедента, като вземане за неоснователно обогатяване от полученото, въз основа на нищожен договор.

Следователно иск за връщане на даденото по такъв договор може да предяви „Сити Кеш“ ООД на извъндоговорно основание.

При тези съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 на Левченски районен съд, постановено на 11.02.2026г. по гр.д. № 583/2025г. по описа на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5