Определение № 3524 от 11.11.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1649/2025
- Вид
- Определение № 3524
- Подписан
- 11.11.2025
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Светлана Изева, Светлана Станева, Радостина Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36,ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.1,т.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26,пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90а · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3524 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501649 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Образувано по две частни жалби,депозирани от С. Д. С.,ЕГН********** от гр.Пловдив против две определения,постановени по гр.д.№ 10352/24г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.
С частна жалба вх.№ 21782/24.02.25г.(на ПдРС) С. атакува определение № 1870/07.02.25г.,с което е върната исковата молба вх.№ 62966/12.06.21г.,с която е предявен установителен иск за признаване за установено,че Договор за продажба на наследство от 11.12.1998г.е нищожен поради противоречие със закона и по-конкретно разпоредбата на чл.90а от ЗН и е прекратено производството по делото.Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението и иска отмяната му.
Няма постъпил отговор от ответниците по тази частна жалба С. Г. М.,М.
С. Л.,А. С. Л. и К. С. Л..
С частна жалба вх.№ 43822/16.04.25г.(на ПдРС),С. С. обжалва постановеното по същото дело определение № 4144/25.03.25г.,с което е допълнено определение № 1870/07.02.25г.в частта за разноските,като е осъден С. С. на осн.чл.78,ал.4 от ГПК да заплати на адв.Е. Т. сумата от 150 лв.адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.за осъществено процесуално представителство на ответниците М. С. Л.,А. С. Л. и К. С.
Л.,изразяващо се в депозиране на отговор на искова молба.Счита 1 определението за неправилно и незаконосъобразно.Поддържа,че ответниците не са представили доказателства за материалната си затрудненост,нито че са налице другите условия по чл.38,ал.1 от ЗАдв.Липсвал списък на разноските,ДПЗС бил представен извън преклузивния срок.Иска се отмяната на атакуваното определение.
Ответниците по тази частна жалба не са изразили становище по същата.
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от жалбоподателя и доказателствата по делото,намира за установено следното:
Частните жалби са подадени в срок от легитимирана страна против обжалваеми определения,поради което са допустими.
Разгледани по същество,и двете са неоснователни.
По отношение на частната жалба против определение № 1870/07.02.25г.:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на С. Д. С. против С. Г. М. и наследниците на М. Г. Л.- М. С. Л.,А. С. Л. и К. С. Л.,като се иска от съда да постанови решение,с което да приеме за установено в отношенията между страните,че Договор за продажба на наследство от 11.12.1998г.,сключен между С. Г. М. и М. Г. Л. е нищожен по отношение на подробно описаните в исковата молба конкретни имоти поради противоречие със закона-чл.90а от ЗН.
След неколкократни указания на съда до ищеца за обосноваване на правен интерес от предявяването на установителния иск за нищожност на договор,по който той не е страна,С. е посочил,че с предмета на иска,който квалифицира като такъв по чл.90а от ЗН,цели да се установи със СПН,че ответникът М. не е придобил наследствени права,съответно право на собственост върху процесните имоти,(които ищецът твърди да са негова собственост),защото договорът за продажба на наследство по отношение на тези имоти е нищожен,доколкото противоречи на разпоредбата на чл.90а от ЗН и съответно договорът не произвежда действие по отношение на реституираните имоти.При условията на евентуалност твърди нищожност на договора на осн.чл.26,пр.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет,тъй като продавачът не е могъл да прехвърли на купувача права,които изначално не е придобил.Твърденията на ищеца са,че процесните имоти са реституирани след сключване на договора за продажба на наследство и представляват новооткрито наследство.
2
Районният съд е приел,че е налице противоречие между изложените в исковата молба обстоятелства и петитума на същата.Макар ищецът да твърди нищожност на договора на основание противоречие със закона и на основание невъзможен предмет,всъщност и двете основания се обосновават с твърдения,че се прехвърлят права,които прехвърлителят не притежава,тъй като прехвърлянето на права,които продавачът не е придобил не представлява липса на предмет,невъзможност на предмет и т.н.Съдът е посочил,че не е нищожен договор,с който се прехвърлят права,които прехвърлителят не притежава.Такъв договор не може да предяви вещно-правното си действие и не може да бъде противопоставен на действителния собственик,като защитата в този случай може да се реализира не с иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД,а с установителен иск за собственост или ревандикационен иск.
Този извод се споделя и от настоящата инстанция.От изложените в исковата молба и уточненията към нея обстоятелства се установява,че в крайна сметка между страните е налице спор относно собствеността върху конкретни имоти,като се спори дали тези конкретни имоти,описани в исковата молба,са включени в предмета на Договор за продажба на наследство от 11.12.1998г.,или са изключени от него с оглед приложението на чл.90а от ЗН.Ето защо правилно първостепенният съд е приел,че за ищеца е налице правен интерес за разрешаване на друг спор-за собственост,чрез предявяване на установителен иск за собственост или ревандикационен иск.
В тази връзка неоснователни са доводите в частната жалба,че не били налице предпоставките за предявяване на ревандикационен иск,тъй като ищецът владеел имотите.Ищецът е този,който преценява кой от двата иска да предяви-ревандикационен или установителен за собственост,но не и иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД.В случая,според изложеното в частната жалба,ищецът вече е завел установителен иск за собственост и именно по този ред може да защити правата си.
Правилни са изводите на ПдРС и относно това,че на нищожността може да се позове всеки,тъй като нищожната сделка не поражда права,но следва да е налице правен интерес от предявяване на иска,а в случая такъв липсва за ищеца.Той твърди липса на наследствени права по отношение на конкретни имоти без самият той да има качеството на наследник.Неговите права не зависят пряко от договора,чиято нищожност се иска от него в производството.
3
Поради горното атакуваното прекратително определение следва да се потвърди.
По отношение на частната жалба против определение № 4144/25.03.25г.:
След постановяване на определение № 1870/07.02.25г.е постъпила молба на осн.чл.248 от ГПК от адв.Е.Т. като пълномощник на ответниците М. С.
Л.,А. С. Л. и К. С. Л.,с която се иска от съда да се допълни определението,като се присъдят направените разноски за адв.възнаграждение.С молбата се представя и ДПЗС,от който е видно,че процесуалното представителство е безплатно на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв,както и списък на разноските.
С. Д. С. е възразил,като поддържа,че не са налице всички предпоставки за присъждане на адв.възнаграждение на ответника.ДПЗС бил представен извън преклузивния срок,предвиден в ГПК и следвало да се представи с отговора на исковата молба.Нямало представени и доказателства,че ответниците,представлявани от адв.Т. са в материално затруднено положение.
С обжалваното определение ПдРС е уважил молбата и е определил адв.възнаграждение за пълномощника на ответниците в размер на 150лв.за изготвяне на отговор на исковата молба.Позовал се е на съдебна практика,според която,когато прекратяването се явява процесуална изненада за страната,без същата да носи вина за прекратяването,тя не може да бъде санкционирана с преклузия на правото си да претендира разноски.Съобразил се е при определянето на размера на възнаграждението с разясненията,дадени в Решението на СЕС от 23.11.2017г.по съединени дела С-427/16 и С-428/16.
Тези изводи на районния съд са правилни,базират се на константна съдебна практика и се споделят напълно от настоящата инстанция.
Съгласно чл.38,ал.1 от ЗАдв.адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица,които имат право на издръжка,материално затруднени лица,роднини,близки или на друг юрист.Според чл.38,ал.2 от ЗАдв.,ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал. 2 от ЗАдв.и осъжда другата страна да го заплати.
По отношение на аргументите на частния жалбоподател,че не са представени доказателства за материалната затрудненост на ответниците 4 следва да се отбележи,че наличието на основанията по чл.38,ал.1 от ЗАдв.не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл.38,ал.1 от ЗАдв.и ангажирани по него доказателства.Това е така,защото преценката да окаже безплатна помощ по чл.38,ал.1,т.1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката,тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него,че е материално затруднено лице,нито адвокатът има правомощия да проверява дали това е така.
Поради изложеното правилно районният съд е уважил молбата за присъждане на разноски на ответниците.Определение
№
4144/25.03.25г.следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1870/07.02.25г.,постановено по гр.д.№ 10352/24г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4144/25.03.25г., постановено по гр.д.
№ 10352/24г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5