Решение № 7595 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7595 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100512230 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. И. и Е. Р. И. срещу решение № 15888/22.08.2025 г. по гр.д. № 3043/2024 г. по описа на СРС, 70 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Е. Р. И. и Д. Н. И. дължат солидарно в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1876,94 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., аб. № 24575, имот, намиращ се в гр. София, бул.

„********, ведно със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, 296,73 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 24.08.2023 г., 26,40 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 5,74 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 24.08.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 50597/2023г. на СРС, 70 състав.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно. Поддържат, че в 1 процесния период не са били потребители на топлинни услуги, поради което не следва да отговарят за претендираните суми. Освен това, оспорват ищецът да е предоставил топлинни услуги с цена в размер на претендираните суми, както и да са изпаднали в забава в плащане на задълженията. Ето защо, молят обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „ПМУ Инженеринг“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответниците Д. Н. И. и Е. Р. И. дължат солидарно в полза на ищеца сумите, както следва: 1876,94 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, бул.

„********, аб. № 24575, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2023 г., до погасяването;

296,73 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г. до 24.08.2023 г.; 26,40 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г.; 5,74 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г.

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на облигационно отношение между ищеца и ответниците, както и, дали ищецът е предоставил реално топлинни услуги с цена в размер на претендираната сума.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 92/04.04.2013 г. по н.д. № 96/2013 г. по описа на нотариус В.Г., ответниците Е. Р. И. и Д. Н. И., като съпрузи, са придобили собствеността по отношение на процесния имот, намиращ се в гр. София, бул. „******** Следователно, установява се по делото, че имотът е съсобствен между ответниците в режим на съпружеска имуществена общност.

2

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството н а потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди о т „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а с оглед обстоятелството, че имотът е съсобствен между ответниците в режим на съпружеска имуществена общност, на основание чл. 32, ал. 2 СК ответниците отговорят солидарно за цената на предоставената топлинна услуга

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за процесния период възлиза на 1881,99 лв. В заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти.

Начислените суми са съгласно действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е извършено на база прогнозна стойност, коригирана след извършен реален отчет от дружеството, извършващо дялово разпределение, за което са представени и приети в първоинстанционното производство писмени доказателства.

Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия 3 период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).

Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общите фактури.

Следователно, неоснователно е възражението, че вземанията на ищеца не са изискуеми.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателите, че не е налице основание за „Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответниците, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. е 26,40 лв., до която сума исковете се явяват основателни.

Не са налице други твърдения за неправилност на решението, включително в частта, касаеща присъдените мораторни лихви, като въззивната инстанция не може да проверява служебно изводите на първостепенния съд в тази насока (арг. чл. 269 ГПК), доколкото при служебна проверка на първоинстанционното решение не се установява при постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща 4 решаващите изводи на съда. Ето защо, следва да се приеме, че решението е правилно.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15888/22.08.2025 г. по гр.д. № 3043/2024 г. по описа на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА Е. Р. И., ЕГН **********, и Д. Н. И., ЕГН **********, да заплатят в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски по производството във въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „ПМУ Инженеринг“ ООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5