Решение № 4617 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4617 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело № 20251100505837 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника Столична община, срещу постановление за разноски с изх. № 5147 от 29.01.2025 г. по изпълнително дело № 20258510400141 на ЧСИ М.П., с което е оставено без уважение възражението на Столична община за редуциране на начисленото адвокатско възнаграждение и т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се поддържа, Столична община е получила покана за доброволно изпълнение на 23.01.2025 г., като е депозирано възражение с искане за намаляване поради прекомерност на начисленото адвокатско възнаграждение, както на и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Поддържа се, че не са налице условия за кумулиране на двете възнаграждения – за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство, защото е извършено само действието по образуване на изпълнителното дело и не са били необходими съдействие или защита за удовлетворяване на вземането на взискателя. поддържа, че адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява никаква действителна или фактическа сложност. Моли са бъде редуцирано адвокатското възнаграждение до 200 л в . (240 лв. с ДДС), алтернативно да бъде отменено изцяло, поради липса на доказателства за заплащането му, съответно да бъде намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски за настоящето производство за възнаграждение за юрисконсулт, държавна такса за разглеждане на делото и заплатените такси пред ЧСИ за администриране на частната жалба.

Взискателят по изпълнителното дело В.А.В., чрез адв. И.Г. е депозирал възражение, в което сочи че жалбата е неоснователна и разноските не са прекомерни и, като напълно кореспондират с извършените по делото действия да събиране на вземането.

1

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, защото съгласно Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв. Поддържа доводи, че възнагражденията не са прекомерни и защитата на взискателя не се изразява единствено в образуването на изпълнително дело. Релевира доводи, че в настоящето производство не следва отново да се кумулират разноски.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено следното:

Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС), а разгледана по същество и е основателна.

Изпълнително дело № 20258510400141 по описа на ЧСИ М.П. е образувано на 20.01.2025 г. по молба от В.А.В., чрез адв. И.Г. и З.И.Т., чрез адв. В.А.В., въз основа на изпълнителен лист от 10.01.2025 г. издаден по гр.д. № 43799/2022 г. на СРС, 28 състав, за вземания за разноски за оказана безплатна правна помощ в полза на В.А.В. в размер на сумата от по 480 лв. с ДДС за първата и втората инстанция, както и за присъдено обезщетение в размер на 625 лв. в полза На З.И.Т., както и разноски от 21,50 лв. за такса за въззивната инстанция и 50 лв. за първата инстанция.

Към молбата е представен договор за безплатна правна помощ между В.А.В. и адв. И.Г. за сума от 200 лв. и втори такъв договор, също за безплатна правна помощ между В.А.В. и З.И.Т. за сума от 240 лв. с ДДС. В договорите е посочено, че правната помощ е безплатна, като има клауза, че договореното възнаграждение е дължимо от насрещната страна.

С постановление за разноските с изх. № 3447/20.01.2015 г. по изпълнително дело № 20258510400141 на ЧСИ М.П. са приети за събиране разноски за адвокат общо в размер на 440 лв. (200 лв. + 240 с ДДС).

С обжалваното постановление от за разноски с изх. № 5147 от 29.01.2025 г. по изпълнително дело № 20258510400141 на ЧСИ М.П., с което е оставено без уважение възражението на Столична община за редуциране на начисленото адвокатско възнаграждение и т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. В случая обаче, настоящия състав намира, че разноски не се следват е налице нарушение на принципа на добросъвестност. В случая, се претендира възнаграждение за безплатна правна помощ от адв. В.В., като процесуален представител на втория взискател и на собствено основание, като взискател, за което е упълномощил адвокат. Адвокат В.В. от своя страна е бил процесуален представител на взискателя З.Т. в исковото производство, за което му е присъдено адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, което е предмет на изпълнителното производство. С гореописаната правна конструкция се реализира повторно отговорност за разноски на длъжника и се нарушава забраната за злоупотреба с права, респ. принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, визиран в чл. 3 от ГПК. Чрез тези действия на практика се достига до положение, при което претендират разноски за безплатна правна помощ, от лице което съвместява качеството на взискател и процесуален представител на взискател..Задължение на съда е да санкционира и пресече злоупотребата с право. Приложение намира в случая и решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С – 427/16 и С-248/2016 г., които 2 овластяват сезираният съд да провери, с оглед конкретните условия за прилагане на уредба на минимални размери на адвокатските възнаграждения, действително отговора на легитимни цели и дали ограниченията се свеждат до това, което е необходимо, за изпълнението на тези легитимни цели, като в случая целта не е осигуряване на адекватна защита, а кумулиране на разноски срещу длъжник, спрямо което принудителното изпълнение е сигурно осъществимо. Ето защо, в случая, въз основа на изложеното, приетите разноски за безплатна правна помощ, в общ размер на 440 лв., следва да бъдат изцяло отменени.

Дeлото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител, за преизчисляване на размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вземе предвид, че в базата за изчисляването й, не се включват разноските за възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело.

Доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител за разноските, настоящият състав намира, че не следва да се кумулират нови разноски и такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателят.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Столична община постановление за разноски с изх. № 5147 от 29.01.2025 г. по изпълнително дело № 20258510400141 на ЧСИ М.П., с което е оставено без уважение възражението на Столична община за редуциране на начисленото адвокатско възнаграждение и т. 26 от ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

О Т М Е Н Я адвокатско възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателите В.А.В. и З.И.Т., в размер на 200 лв. и 240 лв. с ДДС, в постановление за разноските с изх. № 3447/20.01.2015 г. по изпълнително дело № 20258510400141 на ЧСИ М.П..

ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ М.П. за преизчисляване на размера на дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3