Решение № 502 от 10.06.2025, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Сливен, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230104728 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че С. С. Р. от с. Крушаре, Сливенска обл. е била абонат на доставчика на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по договор за такива от 09.01.2020г., за мобилен номер ***, новиран с допълнително споразумение от 22.06. същата година, при което бил със срок на действие до 22.06.2022г., за ползване на абонаментен план Тотал+ 33,99лв. С това допълнително споразумение жената взела мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual Blue. Ищецът пояснява, че стандартната цена на устройството е била 509,90лв., но поради сключването от Р. преди това на договора за мобилни услуги, е получила отстъпка в размер на 314,04лв. от нея. Т.е., закупила го за 195.86лв.

На 22.06.2020г. жената сключила и втори договор за мобилни услуги, за предпочетен мобилен номер 359893010935, с абонаментен план Интернет+ 16,99лв., за срок на действие 24 месеца- до 22.06.2022г., с който взела мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G Mifi.

Ищецът пояснява, че стандартната му цена е 149,99лв., но поради сключването и на договора Интернет+ 16,99лв., Р. получила отстъпка в размер на 130,00лв. от нея. Т.е., закупила го за 195.86лв.

За потребените от жената, в периода 15.07.2020г.-14.11.2020г., мобилни услуги били издадени три фактури, първата от които на стойност 59,34лв. със срок на плащане 30.08.2020г.; втората отново за 59,34лв, със срок на плащане 30.09.2020г. и третата- на стойност 57.05лв., със срок на плащане 30.10.2020г., т.е. за общо 175,73лв. Тази сума била намалена от дружеството до 167.03лв., със срок на плащане до 30.11.2020г., но такова не било извършено от жената и поради това, на договорно основание – чл.11 във вр. с чл.75 вр.

1 чл.19б, б.“в“ от Общите условия /ОУ/ на дружеството, то едностранно прекратило действието на договорите и издало крайна фактура- № **********/ 15.12.2020г.

За това едностранно прекратяване ищеца й начислил неустойка в размер на 441.10лв., от които:

-310.32лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 22.06.2020г. за мобилен номер ***, от тях: 97.02лв.- представляващи три месечни абонаментни такси и 213.30лв.- неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгл. чл.7 от този договор.

-130.78лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 22.06.2020г. за мобилен номер ***, от които: 42.48лв.- представляващи три месечни абонаментни такси и 88.30лв.- неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Telenor 4G Mifi, с отстъпка от стандартната цена, съгл. чл.7 от този договор.

Освен тези 440.10лв., в крайната фактура били включени още две суми: 167.03лв.стойността на потребените мобилни услуги за предходните три отчетни периода и 160.55лв.

—стойност на оставащи неплатени лизингови вноски.

Поради липсата на престации по горните парични задължения, дружеството, вече с фирма „Йеттел България“, се обърнало за съдействие към съда, който му издал, в производството по ч.гр.д. 3157/2022г. на СлРС, заповед за изпълнение, с която разпоредил на Р. да му ги заплати. Тъй като тя не била намерена от нарочния служител, наречен призовкар, заповедта й била връчена в условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, след което съда дал на заявителя указания да установи вземанията си в исков процес. В изпълнение на същите, дружеството предявява искове, по които претендира съда с решение да приеме за установено, че жената му дължи следните вземания: 167,03лв. - неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 15.07.2020г.-14.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и до окончателното й изплащане; 160,55лв. незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг, както следва: 39,14лв. по договор за лизинг от 22.06.2020г. и 121,41лв. по договор за лизинг от 22.06.2020г.; 441,10лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: сумата 310,32 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 22.06.2020г. за мобилен номер 359893006498 и сумата 130,78 лева за неустойка за прекратяване на договорен абонамент от 22.06.2020г. за мобилен номер 359893010935.

Ищецът търси сторените от него разноски в настоящото исково производство, включващи доплатена държавна такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение.

Писмен отговор е депозиран от назначения на ответницата, от съда, особен процесуален представител- адвокат. Счита, че исковете са неоснователни, а освен това и 2 недоказани по размер. Освен това твърди, че както през процесния период, така и преди това, Р. не е ползвала услугите на ищеца. Навежда и довод, че вземанията са погасени, с изтекла в нейна полза, давност-кратката, тригодишна.

В съдебно заседание ищцовото дружество не бе представлявано, но чрез писмено становище на пълномощник поддържа исковете. Заявява се искане да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски. За ответницата се яви споменатия негов процесуален представител, като позицията му по същество остана непроменена.

След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите в приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 3157/2022г., то е образувано в Сливенски районен съд по подадено от „Теленор България“ ЕАД, на 26.07.2022г. заявление по чл.410 от ГПК. Издадена му е заповед за изпълнение - № 1931/27.07.2022г., с която на С. С. Р. е разпоредено да му заплати цитираните по-горе парични суми, дължими на договорно основание.

Ответницата не е депозирала писмено възражение против нея, но пък и не е открита от съда, за да й бъде връчена тя.

Сред материалите както по това частно гражданско дело, така и сред приложенията на исковата молба, са договори, сключени между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ и С. Р.:

Договор за мобилен номер 359893006498 от дата 09.01.2020г.; Допълнително споразумение към него от 20.06.2020г.; Договор за лизинг от дата 22.06.2020г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual Blue;

Договор от 22.06.2020г. за мобилен номер 359893010935, Договор за лизинг за базови аксесоари BASIC … от дата 22.06.2020г..

Сред доказателствения по делото материал са и Общите условия на Теленор.

От всички тях съда приема, че това дружество и Р. са били в описаните в исковата молба договорни отношения.

Представят се и издадени от дружеството фактури за задълженията на ответницата, за няколко отчетни периода, поместени във времето от 15.07.2020г. до 14.11.2020г.:

-фактура № 7308291107/15.08.2020г. на стойност 59,34лв., за отчетния период 15.07.2020г.-14.08.2020г. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.

-фактура № 7309592547/15.09.2020г. на стойност 59,34лв., за отчетния период 15.08.2020г.-14.09.2020г. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по 3 договора услуги. Всъщност, фактурата е на стойност 118.68лв., тъй като към сумата по нея е прибавена сумата от предходната фактура.

-фактура № 7310901992/15.10.2020г. на стойност 48,60лв., за отчетния период 15.09.2020г.-14.10.2020г. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Всъщност, фактурата е на стойност 175.73лв., тъй като към сумата по нея е прибавена сумата от предходната фактура.

-фактура № **********/15.10.2020г. за отчетния период на потребление от 15.10.2020г.-14.11.2020г., с което е редуцирана дължимата сума с 17,15лв., но и са начислени лизингови вноски в размер на 8,45лв., при което общото задължение до момента от 175,73лв. е намалено на 167,03лв.

-фактура № **********/15.12.2020г.-това е последната фактура и тя е за отчетния период на потребление от 15.11.2020г.-14.12.2020г. В нея е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги- 441.10лв.; вноска за лизинг- 160.55лв. И задължението от предходния период- цитираната в предходния абзац сума 167.03лв. Така общото задължение по фактурата е за 768.68лв.

Общоизвестно, а разбира се- и служебно известно на съда, е обстоятелството, че считано от 25.02.2022г. фирмата на ищцовото дружество е променена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове- за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена, по-рано във времето, в т.н. заповедно производство и на основание чл.410 от ГПК, заповед за изпълнение. Ответницата не е депозирала възражение против нея /по чл.414 от ГПК/, но и не е била намерена от заповедния съд, за да й я връчи, което е довело до негови указания към заявителя да предяви процесните искове.

Това той е сторил в срок. Същите са основани на договори, всъщност на неизпълнение от ответницата на нейните договорни задължения.

Възраженията на особ.проц.представител на ответницата са няколко, а най-напред от тях трябва да бъде разгледано това за изтекла в нейна полза давност- кратката, тригодишна.

Съдът е съгласен с тезата, че процесните вземания се погасяват точно с тази давност. Така е, защото са за периодични плащания- вземанията за главница, а те, както и вземанията за лихва върху тях, за забава, се погасяват с нея, тъй като са сред изрично посочените в законовата норма на чл.111 от Закона за задълженията и договорите- б.“в“, предл.второ и трето.

Така също, вярно е ищцовото твърдение в т.н. писмени бележки, че Общите му условия са неразделна част от договорите за мобилни услуги – в този смисъл изричен текст 4 от тях. А в ОУ е предвидено, че потребителя заплаща цена за първоначално включване; месечен абонамент; месечна цена за ползваните услуги … Точно тяхната стойност е включвана в издадените от Теленор…. процесни фактури.

Така също, ответницата е страна и по договор за закупуване на мобилни устройства.

В него също така са предвидени основните задължения на страните, а това на Р. е да заплати, по погасителен план, стойността им.

Предвидено е за всички тези й задължения ежемесечно да се издадат фактури, което търговското дружество е спазвало, като в тях освен стойността на задължението/ята е посочен и крайния срок за плащането им, т.е. падежа.

В най-рано издадената от процесните фактури падежа е посочен на 30.08.2020г. Това означава, че давностния срок за задълженията по нея изтича на 31.08.2023г. Заявлението си дружеството е депозирало пред СлРС на 26.07.2022г., поради което е съвсем ясно, че е сторило това преди изтичането на давностния срок в полза на жената. Ето защо възражението на особения й процесуален представител в този смисъл не се споделя от съда.

Основен факт, от който черпи права в това дело ищеца, е неизпълнение от ответницата на нейните договорни задължения. Главното е да заплаща стойността на месечни абонаментни такси и потребените от нея, като абонат, по договор, услуги. Съдът счита, че Теленор има това вземане, защото са доказани по делото факти- с нарочни писмени доказателства- два договора, че Р. е страна по тях. Единият е от м.01.2020г., а към него е сключено допълнително споразумение от м.06. същата година. Другият е от датата на допълнителното споразумение. Те са за два мобилни номера- *** и ***, и са със срок на действие от по 24 месеца. Видно от фактурите, издадени от Теленор и представляващи част от приложенията на исковата молба, сумите по тях са именно за абонаментната такса /без ДДС, което е начислено след посочване на стойността им/ по всеки от договорите. Така най-напред, най-рано издадената от тях - № 7308291107/15.08.2020г. е на стойност 59,34лв., за отчетния период 15.07.2020г.-14.08.2020г.; втората също е за двете абонаментни такси, за отчетен период 15.08.- 14.09.20200г., но към нея е добавено задължението от предходния период и така фактурата № 7309592547 е на обща стойност 118.68 лв. с ДДС. Сходно е и при третата по ред фактура- № 7310901992 – към сумарното задължение за месечните абонаментни такси за двата мобилни номера е добавено задължението от предходен период- именно 118.68лв. Последната фактура е за общо задължение на ответницата на стойност 167.03лв., като в него е включено задължението й за изброените предходни периоди. Тъй като тя не ангажира доказателства да го е заплатила, или пък да е заплащала задълженията си по предходните периоди, този иск е основателен.