Определение № 2413 от 09.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2413 гр. София, 09.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002100509 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Р. М. /малолетна/, чрез назначения й особен представител адв. Р. И. против въззивно решение № 159 от 07.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 204/2022 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение от 03.01.2021 г. на Окръжен съд Добрич по гр.д. № 736/2019 г., с което по иск с правно основание чл.62, ал.2 СК, предявен от Г. Н. Й., е признато за установено, че Р. Т. М. не е баща на роденото от Г. Н. Й. на 09.06.2019 г. дете М. Р. М..

Въззивното решение е постановено по реда на чл.284 ГПК – след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от друг състав с дадени задължителни указания за изслушване на съдебно – медицинска експертиза.

Касаторът обжалва решението като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото съдът служебно не е предприел действия по събиране на доказателства, опровергаващи в достатъчна степен презумпцията за бащинство, след като е приел, че допусната ДНК експертиза не може да бъде проведена.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросът необходимо ли е изслушването на ДНК – експертиза в производството по оспорване на бащинство на основание чл.62, 1 ал.2 СК при липса на представена от страните медицинска документация, като се поддържа, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 103 от 12.10.2016 г. по гр.д. № 1371/2016 г. на ВКС, III г.о. и т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК.

Ответната страна по жалбата – Г. Н. Й., чрез адв. С. е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, в който изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на изложените в жалбата доводи за неправилност на въззивното решение.

След връщане на делото от касационната инстанция и в изпълнение на дадените в отменителното решение задължителни указания, въззивният съд е назначил ДНК-експертиза, заключение по която не е изготвено поради невъзможността вписаният като биологичен баща Р. М. да бъде открит и призован за явяване за даване на кръвна проба. Въззивният съд е приел, че това обстоятелство не може да бъде вменено във вина на въззиваемата Г. Й.майка, нито да бъде противопоставено на интереса на детето от установяване действителния му биологичен произход от бащата, предпоставка за което е опровергаване на вписания такъв в съставения акт за раждане. От съвкупния анализ на събраните по делото единствено гласни доказателства относно биологичната връзка дете-баща, съдът е приел за безспорно установено, че считано от 2007 г. майката и въззиваемият Р. М. са във фактическа раздяла и от този момент живеят в различни държави, трайно не поддържат контакти, като такъв липсва и между въззиваемия и общото им дете Тина, а от 2016 г. и към датата на раждането на детето М. /09.06.2019 г./ въззиваемата Г. Й. живее на семейни начала с друг мъж, който приема и манифестира, че е негов биологичен баща. Според въззивният съд тези обстоятелства сочат на извод за доказана липса на какъвто и да било интимен контакт между бившите съпрузи най-малко поне за периода след 2016 г., като този момент е много преди вероятния период на зачеване, което от своя страна изключва възможността детето М. да е заченато от Р. М.. Ето защо, съдът е приел, че това обстоятелство е достатъчно да опровергае презумпцията за бащинство по чл.61, ал.1 СК, независимо от липсата на проведено по делото изследване на ДНК профилите на детето и вписания като негов баща въззиваем. Посочено е, че този извод не би могъл да бъде разколебан или опроверган при евентуално представяне на медицинската документация относно бременността на майката 2 и раждането на детето М., евентуално от провеждането на акушерогинекологична експертиза относно вероятния период на зачеване, именно поради приетия за доказан факт – липса на интимен контакт повече от две години преди раждането на детето.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния уточнен от ВКС с оглед изложеното в обстоятелствената част на жалбата въпрос: Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере и писмени доказателства, които да опровергават в достатъчна степен презумпцията за бащинство, след като допусната ДНК експертиза не може да бъде проведена поради отсъствието от Република България на вписания като биологичен баща на детето и липсата на данни за известен адрес в чужбина, за да се провери дали въззивният съд е действал в противоречие с разясненията, дадени в т.1 и т.3 на ТР №1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Държавна такса не се дължи от особения представител на касатора.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 07.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 204/2022 г. на Апелативен съд Варна.

Да се изиска справка от Главна дирекция „Гранична полиция“ за регистрираните влизания и напускания на Република България на лицето Р. Т.

М. с ЕГН **********, роден в гр.Каварна, лична карта с № хххххххххх, издадена на 18.06.2018 г. в гр.София, за периода от 2007 г. до м.12.2018 г.

Да се изиска от Отдел “Български документи за самоличност“ –СДВР, заверен препис от заявление за издаване на документи за самоличност, подадено от лицето Р. Т. М. с ЕГН **********, / или от упълномощено от него лице/, въз основа на което му е издадена на 18.06.2018 г. в гр.София, лична карта с № хххххххххх.

Да се изиска от община Добрич заверен препис от всички документи, представени във връзка с издаването на Акт за граждански брак № хххх/18.08.2005 г. на община Добрич-град, в т.ч. и тези, съдържащи данни за 3 кръвните групи на двамата съпрузи.

В писмата до Главна дирекция „Гранична полиция“ и до Отдел “Български документи за самоличност“ – СДВР и до Община Добрич да се посочи изрично, че данните и преписите от изисканите документи са необходими за производството по гр.д. № 509/2023 г. по описа на ВКС, което е с предмет иск по чл.62, ал.2 СК – оспорване на бащинство.

Указва на ищцата Г. Н. М. да представи в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение медицински документи, издадени от личния й лекар и съответно от личния лекар на детето М. Р. М., удостоверяващи кръвните им групи.

Делото да се докладва на Председателя на IV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4