Определение № 275 от 11.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. Ловеч, 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500114 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Люлин“,бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,Офис сграда Лабиринт,ет.2,оф.4,чрез юрисконсулт НЕ. Георгиева Пенчева-Атанасова, срещу Разпореждане №156/15.02.2023г.,по ч.гр.д. №554/2022г. на РС-Луковит. Обжалва го изцяло,като счита,че е неправилно и незаконосъобразно. Не се съгласява с извода на съда,че не е отстранил нередовностите на заявлението. Твърди,че с допълнителната молба е уточнил поставените от съда въпроси. Ясен е размерът на предоставената сума,кога и как е предадена на длъжника-посочени са в §1 от обстоятелствената част на уточняващата молба.От приложения договор за потребителски кредит е видно,че сумата е усвоена лично на посочена от кредитополучателя банкова сметка,което е потвърдил с полагане на подписа си по договора. Счита,че не е нужно изясняването на размера на просрочените вноски и натрупаната към тях лихва,тъй като са посочени в т.9 от заявлението-„Парично вземане“. Счита,че въпросите за застрахователното правоотношение са извън предЕ.те на служебната проверка на съда,доколкото в този етап на заповедното производство не следва да се разрешава материалноправният спор по същество,съответно да се следи за всички възможни основания за нищожност на договора.Развива и подробни мотиви за предЕ.те на служебна проверка в заповедното производство и се позовава на съдебна практика.Моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи заявлението изцяло.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и се уважи заявлението.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 22.02.2023г., а жалбата е подадена на 24.02.2023г.- т.е. с пазен е предвиденият срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че е допустима и 1 следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 554/2022г.по описа на РС-Луковит писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 29.11.2022г. пред РС-Луковит е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№554/2022г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е предявила вземане срещу Е. Е. А. с ЕГН **********, от с.Дерманци,Ловешка област,ул.“Околовръстна“№29, в размер на- главница от 8000лв., договорна лихва в размер на 13 984.90лв., за периода от 01.03.2022г.(първа неплатена вноска) до 10.11.2022г.(дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост), обезщетение за забава- 1248.76лв. за периода от 02.03.2022г. до подаване на заявлението,като за периода от 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана ,съгласно ЗМДВИПОРНС. Претендира и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Като основание е посочен Договор за потребителски кредит № PLUS-19026372 от 13.12.2021г.,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ и Е. А. и Рамков договор за продажба/прехвърляне на вземания(цесия) от 15.02.2022г.в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Въз основа на договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е отпуснала на Е. А. потребителски кредит в размер на 8000лв. , със застрахователна премия от 3984.96лв.,с уговорена договорна лихва от 14472.52лв.,или общо задължение в размер на 26457.48лв. Уговорено е погасяването да е на 84бр. вноски, първа вноска на 01.02.2022г. и краен срок 01.01.2029г. Кредитополучателят не е изпълнявал задължението си в срок,поради което кредиторът е приел,че са настъпили условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На длъжника е изпратено уведомително писмо,получено от него на 10.11.2022г.,която дата приема за настъпване на предсрочната изискуемост.При наличието на забава по договора кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница,поради което е начислена такава в размер на 1248.76лв.,за периода от 02.03.2022г.до датата на подаване на заявлението.,с изключение на периода от 13.03.2022г. до 14.07.20220г., съгласно ЗМДВИПОРНС. На 11.04.2022г.е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(от 15.02.2022г.),с която на осн.чл.99 от ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е прехвърлило вземането си към Е. А. на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Посочено е,че длъжникът е уведомен за цесията с уведомително писмо с изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-19026372 от 10.11.2022г.,изпратено с известие за доставяне. Претендира и направените разноски.

Към заявлението са приложени пълномощно, Договор за потребителски кредит № PLUS-19026372 от 13.12.2021г.с погасителен план, Общи условия към договора за потребителски кредит, Договор за застрахователно посредничество без дата, Сертификат за сключена застраховка „Защита на плащанията“, от 13.12.2021г., между Е. А. и „Кардиф Общо застраховане Клон България, справка от НБД“Н“,

С Разпореждане №1060/30.11.2022г. РС-Луковит е указал на заявителя да отстрани конкретно посочени нередовности- да се уточни размерът на реално предоставената в заем сумакога и как е предадена на длъжника; какъв е размерът на просрочените вноски към 10.11.2022г. и натрупаната върху тях лихва за забава; възникнало ли е и действало ли е застрахователното правоотношение-в какъв период, колко премии са платени и кога; претендирал ли е кредиторът заплащане по застрахователния договор,съотв.колко е получил.

2

В срок заявителят е отговорил,че размера на отпуснатата сума е посочена в заявлението и е главница от 8 000лв., договорна лихва в размер на 13 984.90лв., за периода от 01.03.2022г.

(първа неплатена вноска) до 10.11.2022г.(дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост), обезщетение за забава- 1248.76лв.за периода от 02.03.2022г.до подаване на заявлението,като за периода от 13.03.2020г.-14.07.2020г.не е начислявана ,съгласно ЗМДВИПОРНС. По останалите поставени от заповедния съд въпроси е развил съображения,че не са предмет на предвидената служебна проверка от заповедния съд,тъй като не касаят формалната редовност на заявлението, а въпросите по същество.

С обжалваното Разпореждане № 156/15.02.2023г. Рс-Луковит е приел,че не са отстранени нередовностите на заявлението,поради което го е отхвърлил,като е развил подробни съображения за обхвата на дължимата от заповедния съд проверка.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребитЕ.те,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. Съгласно чл.410,ал.3 от ГПК когато договорът е сключен с потребител-какъвто е и настоящия случай,към заявлението следва да се приложи договорът,заедно с всички негови приложения и приложимите общи условия. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, на които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Въпреки дадените конкретни указания от заповедния съд за уточняване на тези елементи на вземането, заявителят не е изпълнил указанието и не е допълнил представената в заявлението информация с изискваната от съда.

Съгласно чл.410,ал.2 от ГПК конкретизацията на обстоятелствата във връзка с индивидуализиране на вземането и основанията,на които заявителят се позовава, следва да бъде направено подробно и изчерпателно, както е изискването на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК,към която се препраща. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията, е и гаранция за защита правата на длъжника срещу заявеното вземане.В този смисъл е и т.2.б. от ТРеш.№4/18.06.2014г., пост.по т.д.

№4/2013г.на ОСГТК на ВКС. Точната индивидуализация на вземането по основание и размер, обуславя редовността на заявлението.

В случая е ясен само договорът,с първоначално въведените в него параметри,не и настъпилите в последствия събития,на които кредиторът основава вземането си. Твърди се,че 3 длъжникът не е изпълнила задължението за погасяване на кредита,но без яснота– на всички или на част от вноските,съотв.в какъв размер. Позовава се на предсрочна изискуемост на вземането,но не се сочи размерът на просрочения дълг,от кога е от какви вземания се състои.

Предвидена е застраховка,като се представят договорът със застрахователния посредник(в случая кредиторът) и сертификат за сключена от кредитополучателя и застрахователя застраховка „Защита на плащането“,без да се сочи дали са внесени дължимите вноски по този договор, третото ползващо се лице (кредиторът) дали е упражнил правата си по договора,има ли изпълнение по него-въпрос който определя актуалния размер на претенцията на кредитора към длъжника.

На следващо място не е обоснован титулярът на заявеното вземане. В настоящата хипотеза на цесия уточняването на предпоставките, касаещи легитимацията на заявителя, е също част от индивидуализацията на претенцията. Не може да се сподЕ. твърдението,че няма изрично изискване за представяне на доказателства в този смисъл. Видно от нормата на чл.410,ал.3 от ГПК следва да се приложат относимите към вземането документи, определящи претенцията по същество. Безспорно,при твърдение,че вземането е придобито по силата на цесия, заявителят следва да обоснове тази си легитимация на кредитор,съотв.да представи и документите,въз основа на които твърди,че е придобил това качество. Това обстоятелство не може да се установи в приложените договори за кредит и за застраховка.

Съставът напълно споделя подробните мотиви на заповедния съд за обхвата на проверката, която следва да извърши по реда на чл.411 от ГПК и намира,че съдът не е излязъл извън тях, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕ.:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 156/15.02.2023г., пост. по ч.гр.д.№ 554/2023г. по описа на РС–Луковит, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4