Решение № 7200 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7200 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100507965 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 145619/25.05.2023 г., подадена от Д. И. Й., чрез назначения й особен представител адв. Ц. – ответница по гр. дело № 63304/2021 г., Софийски районен съд, 151 състав срещу постановеното по него Решение № 7214/09.05.2023 г., в частта, с която спрямо ответницата е признато за установено, че дължи на ищеца „Ф.И.“ ЕАД сумата от 922, 27 лв. – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № CREX-**** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, заедно със законна лихва от 26.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК/ до окончателното изплащане. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца 59, 14 лв. – разноски в заповедното производство и 644, 15 лв. – разноски в исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при очевидна неправилност и противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че по делото било доказано, че ответницата била заплатила изцяло дължимата по кредита сума, включително и мораторната лихва в размер на 207, 08 лв., която по делото се доказало, че не била дължима. Счита се, че кредитополучателката не била уведомена за извършената цесия, тъй като по делото й бил назначен особен представител, а с връчването на исковата молба на него, ведно с уведомлението за настъпилата цесия, тя нямало как да узнае действителния кредитор.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което предявените искове в уважената им част да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна – ответник „Ф.И.“ ЕАД оспорва основателността на въззивната жалба. Сочи, че претендираните суми действително били заплатени по сметка на дружеството, което било признание, че тя знаела за цесията преди подаване на исковата 1 молба, поради което възражението на особения представител във въззивната жалба било безпредметно. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, иска оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаването му. Претендира съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производстовото по гр. дело № 63304/2021 г., Софийски районен съд, 151 състав е образувано по искова молба с вх. № 82650/05.11.2021 г., подадена от „Ф.И.“ ЕАД, в която се твърди, че на 28.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /кредитор/ и ответницата Д. Й. /кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит № CREX-15074046 с предмет отпускането на сумата 1 300 лв., която следвало да бъде върната до 20.08.2019 г., на 24 месечни вноски при лихвен процент в размер на 31, 74 %. Първите девет вноски били погасени в срок, но десетата, чийто падеж настъпил на 20.06.2018 г. останала незаплатена. Считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава. На 19.08.2019 г. между кредитора и „Ф.И.“ ЕАД бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, в който било договорено цедентът да прехвърли на цесионера всичките си вземания, описан в приложение № 1 към договора. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжницата Д. Й. за извършената цесия. Това си задължение цесионерът „Ф.И.“ ЕАД извършва с подаваната искова молба изрично.

Въз основа на изложеното ищецът претендира установяването спрямо него, че ответницата Д. Й. му дължи следните суми: 922, 27 лв. – главница, ведно със законна лихва от 26.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане; 207, 08 лв. – договорена възнаградителна лихва за периода 20.06.2018 г. – 20.08.2019 г. и 40, 22 лв. – лихва за забава за периода 27.08.2019 г. – 14.02.2020 г.

С Определение № 8516/04.04.2022 г. по делото е назначена на основание чл. 29, ал. 3 ГПК за особен представител на ответницата Д. Й. –адв. С. Ц.. В подадения от нея отговор е направено възражение относно годността на исковата молба да бъде уведомление за настъпила цесия, доколкото препис от същата не е получен от ответницата – потребител по процесния договор. Направено е оспорване на клаузите на договора за потребителски кредит, тъй като възнаградителната лихва била включена в размер на месечната погасителна вноска и същата се претендирала в двоен размер. Не можело да се приеме, че до длъжницата било достигнало уведомлението за цесия, тъй като видно от представените по делото доказателства то не било достигнало до своя адресат. В този смисъл претенцията за законна лихва се явявала неоснователна, тъй като кредитополучателката не била поставена в забава.

Поискано е отхвърляне в цялост на исковата претенция.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № CREX-**** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /кредитор/ и ответницата Д. Й.

/кредитополучател/ с предмета предоставянето на сумата от 1 300 лв., която следвало да бъде върната до 20.08.2019 г. на 24 месечни вноски при лихва в размер на 31, 74 %.

Приложен е погасителен план.

Според Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. цедентът „Ф.И.“ ЕАД прехвърля на цесионера „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД вземанията си, индивидуализирани в приложение № 1 към договора. Представено е и пълномощно от цедента в полза на цесионера за уведомлението на всеки от длъжниците по прехвърлените вземания за настъпилата цесия. Конкретното уведомление за Д. Й. е изготвено на 04.11.2021 г. и е изпратено с препоръчана пощенска пратка чрез „Български пощи“ ЕАД, но видно от приложената разписка е отбелязано, че пратката е непотърсена.

По делото е приета и изслушана ССчЕ, в чието заключение е посочено, че по процесния договор сумата от 1 300 лв. е била предоставена на кредитополучателката, която я е усвоила.

Общият размер на погасените вноски до сключването на договора за цесия бил в размер на 677, 61 лв. След датата на цесията допълните плащания за погасяване на задължението били в общ размер на 1 080 лв. Размерът на просрочената възнаградителна лихва за месечните 2 вноски с падеж в периода 20.06.2018 г. – 20.08.2019 г. били в размер на 207, 08 лв. върху неплатената просрочена главница за същия период в размер на 922, 27 лв.

Въз основана тези доказателства съдът постановил своето решение, в което приел, че страните по делото били обвързани от валиден Договор за потребителски кредит, по който ищецът придобил качеството си цесионер въз основа на договор за цесия от 26.08.2019 г.

Процесният договор бил сключен при действието на Закона за потребителският кредит /ЗПК/. Приложение намирал чл. 19, ал. 1. В ГПР не намерили отражение всички допълнителни такси, поради което съдът го счел за недействителен и поради това кредиторът следвало да върне само чистата сума по него, която била в размер на неиздължената главница в размер на 922, 27 лв. По тези съображения уважил иска в тази му част.

От правна страна съдът установява следното.

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, поради следните съображения:

В настоящия случай съдът приема за безспорно установено обстоятелството по делото, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /кредитор/ и ответницата Д. Й.

/кредитополучател/ е бил сключен Договор за потребителски кредит № CREX-**** г., вземането по който е прехвърлено от заемодателя с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и приложение № 1 към него от 01.01.2016 г, на ищеца - „Ф.И.“ ЕАД, поради което настоящият състав приема, че условието за прехвърляне на вземанията се е сбъднало и договорът за цесия е породил правни последици. Прехвърлянето на вземане /цесията/ е договор, с който кредиторът на едно вземане /цедент/ го прехвърля на трето лице /цесионер/. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния кредитор - от цедента и че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор; момента, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника - датата на уведомлението до длъжника, извършено от цедента. Ако към исковата молба по иск на цесионера срещу длъжника, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. /В този 3 смисъл е съдебната практика на ВКС -решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ІІ Т. О. и решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на І Т. О. /.

Спорът пред настоящата въззивна инстанция, определен от наведените с въззивната жалба оплаквания, е концентриран върху това дали цесията е породила действие по отношение на ответника - длъжник с оглед установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД императивно изискване за съобщаването й на последния, за да има обвързващ и за него ефект. В процесния случай по делото е представено пълномощно, по силата на което цедента е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжника за извършената цесия по чл.

99, ал. 3 ЗЗД. Съдът приема, че по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. От друга страна, при отсъствието на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него следва да се приеме за надлежно и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77a96022-47e9-40ec-8da1-26b82da5515f