Решение № 4687 от 30.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4687 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100511589 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20058888/23.09.2022 г. по гр.д. № 47845/2020 г. по описа на СРС, 57 състав „Чез Разпределение България“

АД (с ново наименование

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД) е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда да заплати на А. Д. Д.-Г. сумата от 22000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.06.2019 г. в гр. Сливница, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на увреждания: счупване на талуса на десния крак, ведно със законната лихва върху главницата от 22000 лева, считано от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 22000 лева до пълния предявен размер от 24000 лева, както и да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Я. Д. Д. сумата от 1090,83 лева – адвокатско възнаграждение и да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 1246,66 лева .

Срещу решението, в частта, с предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба вх. № 25066490/07.10.2022 г., подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, в която са изложени са съображения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Въззивникът поддържа, че изводите на първоинстанционният съд при определяне на размера на обезщетението са

1 неправилни. Посочва, че ответното дружество е взело всички мерки, за да предотврати настъпване на злополуката, като на ищцата бил проведен инструктаж. Неправилно било определено обезщетение в размер, който надхвърля 100 пъти изплатеното й от застрахователя обезщетение. Според въззивника задължителен ориентир за съда били размерите, предвидени в чл. 9, т. 3 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Освен това, на ищцата били платени около 3500 лева от общественото осигуряване във връзка с временната й неработоспособност. Поддържа, че съдът е игнорирал събраните по делото доказателства като не е приел, че е налице груба небрежност от служителя, като поддържа, че единствено действията на А. Д. Д.-Г. са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Не било взето предвид и обстоятелството, че била платена сумата от 324,24 лева – застрахователно обезщетение. Решението било взето в противоречие и със съдебната практика по други сходни казуси. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25070415/27.10.2022 г., подаден от въззиваемия А. Д. Д.. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 47845/2020 г. по описа на СРС, 57 състав е образувано по искова молба, подадена от А. Д. Д.-Г. против „Чез Разпределение България“ АД (с ново наеменование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД), с която е предявен иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № ТД – 1688/20.09.2018 г., сключен с ответното дружество заемала длъжността „отчетник измервателни уреди“.

Твърди, че на 16.06.2019 г. около 12.20 часа в гр. Сливница, на ул. **** настъпила злополука, която била призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. Посочва, че злополуката е настъпила по време на изпълнение на служебните й задължения по отчет на средства за търговско измерване, като за да осигури достъп до работното електромерно табло, монтирано на бетонен електрически стълб от мрежата за ниско напрежение, стъпила на бордюр от оградна мрежа, но при слизане от бордюра загубила равновесие и усукала десния си крак. В резултат на злополуката получила фрактура на талуса на десния крак. Била траспортирана в УМБАСМ „Н.И.Пирогов“, където била поставена гипсова шина. Поради продължаващи оплаквания, посетила специалист на 01.08.2019 г. като при прегледа бил установен оток, болка при натоварване и 2 контрактура в областта на десния глезен. Твърди, че въпреки дългия възстановителен период към настоящия момент ищцата все още имала оплаквания и при извършен преглед на 01.06.2020 г. се установила болка и оток в засегнатата област, както и остеофити по предната повърхност на талуса вдясно, ограничаващи с 50 % обема на движенията на ходилото. Твърди, че се наложило да ползва отпуск поради временна неработоспособност за 74 календарни дни. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука в размер на 24000 лева (съобразно допуснато изменение на размера на предявения иск от 15.02.2022 г.), ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното й плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който „Чез Разпределение България“ АД (с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД) оспорва предявения иск. Твърди, че работодателят е предприел всички превантивни мерки за недопускане на подобни злополуки, като на ищцата А. Д. Д.-Г. бил проведен периодичен инструктаж за безопасна работа за 2019 г. при изпълнение на служебните й задължения. Твърди, че пренендираното обезщетение е значително (повече от 100 пъти) от изплатеното й застрахователно обезщетение в размер на 324,24 лева, както и че е получила и обезщетение от социалното осигуряване в размер на 2000-3000 лева за временната си неработоспособност. Твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на трудовата злополука поради груба небрежност, като вредите са настъпили в причинно следствена връзка единствено с грубата й небрежност. Посочва, че следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че на ищцата е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 324,24 лева. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – настъпила трудова злополука, в резултат на която ищцата е получила твърдените от нея увреждания. Определил е дължимото обезщетение в размер на 22000 лева, като е съобразил и извършеното плащане на застрахователно обезщетение в размер на 324,24 лева. Приел е, че възражението за съпричиняване поради груба небрежност е неоснователно.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към 3 мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществените вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че на 20.09.2018 г. между „Чез Разпределение България“ АД и А. Д. Д. Грамчева е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е заемал длъжността „отчетник измервателни уреди“ с място на работа гр. Сливница. При действието на трудовия договор, на 14.06.2019 г. ищцата е претърпяла злополука, която с Разпореждане № 23461/20.06.2019 г. на длъжностно лице при ТП – София град на НОИ е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза, че на 14.06.2019 г. към 12.20 часа при отчет на абонат на ул. **** в гр. Сливница и за да достигне електромерното табло, стъпила на бордюр на оградната мрежа като загубила равновесие при слизането и стъпва накриво. В резултат на това получила счупване на скочна кост (талус) на дясното ходило, като това причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни. Установява се от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че през периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 3 седмици те са били с по-голям интензитет. Лечението на счупването било с поставяне на гипсова имобилизация на дясната глезенна става и ходило за срок от 30 дни, като не е можела да стъпва на десния си крак и се е придвижвала с помощни средства. Вещото лице дава заключение, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период при такъв вид увреждания е около 3 месеца, като в периода на имобилизация, освен болките, ищцата е изпитвала затруднения и при хигиенно-битовото си обслужване. От приетите по делото писмени доказателства се установявало, че при преглед, направен на 01.06.2020 г. е установено, че е налице намален обем на движения на ставата. Вещото лице е извършило преглед на 20.01.2022 г. като е установило също ограничен обем на движение в дясната глезенна става дорзаллна флексия (повдигане на ходилото нагоре) от 10 градуса, при норма 20 градуса и прантарна флексия (спускане на ходилото надолу) от 35 градуса при норма 45 градуса. Дава заключение, че с оглед давността на травмата, установеният ограничен обем на движение ще остане постоянно.

Посочва, че счупването е зараснало напълно и по отношение на здравината на костта не се налагал специален двигателен режим.

При разпита си в съдебно заседание, проведено на 16.11.2021 г. свидетелят 4

Г.Х.П. – живеещ на съпружески начала с ищцата, е установил, че след злополуката А.

Д.-Г. е бил с шина около 10 дни, но след това се наложило да бъде гипсирана и това било около 30 дни. В този период не можела да стъпва на крака си, движела се с патерица. Свидетелят й помагал да се обслужва и да посещава различни институции.

След свалянето на гипса продължила да изпитва болки. Върнала се на работа, но тъй като работата била свързана с ходене, поискала да я преназначат. Молбата й не била уважена и тя напуснала. Свидетелят заявява, че и към момента на разпита, ищцата все още изпитвала болки.

Въз основа на така събраните доказателства и при спазване на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите районният съд е определил справедлив размер на обезщетението. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите следва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Фактите, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост са определени в ППВС № 4/1968 г. и са доразвити в решения по чл. 290 от ГПК на ВКС, а именно решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г. о., решение № 376/21.10.2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г. о., решение № 832/10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г. о., решение №449/16.05.2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г. о., решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г. о., решение № 263 от 21.03.2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г. о., решение № 70/29.03.2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г. о., решение № 251/21.12.2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г. о., както и Решение №82/20.04.2021 по дело №1811/2020 на III ГО, Решение №50227/15.12.2022 по дело №169/2022 по описа на ВКС, III ГО и др.), според които размерът на обезщетенията за неимуществени вреди са характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил трайно установената съдебна практика и е взел предвид характерът на получените травматични увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период, обстоятелството, че е налице трайно намален обем на движенията, който според вещото лице няма да се възстанови. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от Кодекса на труда като е приспаднал платената сума от 324,24 лева – застрахователно обезщетение.

Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77a9107d-09d4-431f-93d3-2180db8792ff