Решение № 458 от 14.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Перник, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720106519 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба на К. Л. К., ЕГН **********, с адрес:

***, чрез адв. В. Б., срещу Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание 127а, ал. 2 СК да бъде заместено съгласието на бащата Д. С. А., ЕГН **********, детето С. Д. А., ЕГН **********, да напуска пределите на Република България и да пътува до страни членки на ЕС, Англия, Северна Ирландия, Сърбия, Северна Македония, Турция и Дубай като при пътуванията бъде придружавано от неговата майка или упълномощено от нея лице до навършване на пълнолетие на детето, и да бъде заместено съгласието на бащата Д. С. А., ЕГН **********, по смисъла на чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи като майката подаде заявление пред органите на МВР за издаване на международен паспорт на детето С. Д. А., ЕГН **********.

Твърди се в исковата молба, че страните по делото са родители на детето С. Д. А., ЕГН **********, които са разделени от 2016 г. като от раждането на детето до момента грижите за него се полагат изцяло от неговата майка. Излага се, че през 2019 г. ответникът подписал декларация, с която дал съгласието си за пътуване на детето единствено за участието му в Белград с балетното студио, което посещавало, от 01.11.2019 г. до 04.11.2019 г. Сочи се, че от около три години майката на детето живее на семейни начала с мъж в къщата му в гр.

Перник, чиято дъщеря е на 17 години и прекарва всяка седмица от петък до неделя, всички ваканции и празнични дни с тях. Същата имала паспорт и декларация от майка си за 1 пътуване извън страната, но не могат да отидат на екскурзия заедно в чужбина, тъй като С. не може да пътува с тях. През 2022 г. ответникът дал съгласие за пътуване на С. в чужбина, придружена от своята майка за срок от една година, през което време ходили на почивка в Гърция и посетили Турция, Сърбия и Македония за по един ден. След като срокът на даденото разрешение изтекъл, ответникът отказал да го поднови, както и да даде съгласие за издаването на нов паспорт на детето, чиято валидност изтекла на *** г.

Твърди се, че понастоящем детето е ученичка в ***-гр. С. в паралелка с английски и испански език. От училището се организират програми по обмен, екскурзии и лагери извън страната, които се провеждат най-често в държави-членки на ЕС, Англия и Северна Ирландия, но С. не може да вземе отиде поради липсата на документи, позволяващи й да пътува извън границите на Република България. През пролетта на 2025 г. баба й и дядо и планирали екскурзия до Дубай, на която желаят да я вземат с тях, каквото е й нейното желание.

По изложените съображения се моли за уважаване на молбата и присъждане на разноските за производството по делото.

Отправено е искане да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал. 4 СК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. С. А. чрез пълномощника си адв. А. е депозирал писмен отговор, с който заявява, че молбата е допустима, но неоснователна.

Твърди, че не възразява С. да пътува извън страната, но изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай, когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното й състояние, интелектуалното й развитие или друга нужда, отговаряща на интереса й, за което счита, че не са представени доказателства. Сочи, че за да е налице правен интерес от подадената молба, трябва да е налице несъгласие между родителите за пътуване на детето извън страната, а страните по делото не контактуват помежду си по въпроси, свързани с потребностите и развитието на детето, не е създавал пречки за пътуването на детето и не уведомяван за необходимостта детето да пътува до конкретна държава и нуждата от издаване на задграничен паспорт преди образуване на делото. Заявява, че не е съгласен да даде разрешение за всички пътувания извън страната и желае да бъде информиран за всяко излизане на детето в чужбина. Позовава се на ТР 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по т.д. 1/2016 г. на ВКС, според което съъдт може да разреши пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на едимия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, чийто кръг е определяем. По изложените съображения, моли молбата да бъде отхвърлена в тази част, а в останалата - да бъде оставена без разглеждане поради липсата на правен интерес.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за раждане на С. Д. А., ЕГН **********, че нейни родители са К. Л. К., ЕГН **********, и Д. С. А., ЕГН **********.

2

От представените в заверен препис страници от паспорт на С. Д. А. е видно, че е със срок на валидност *** г., както и че е напуснала и се е върнала в Република България, както следва: на 02.11.2019 г. и 03.11.2019 г., 21.08.2022 г. и 22.08.2022 г. и на 30.06.2023 г.

С декларация-съгласие на Д. С. А., ЕГН **********, с нотариално удостоверен подпис на *** г., същият е завил, че е съгласен непълнолетната С. Д. А. да напуска пределите на Република Бълкгария и да пътува в чужбина с майка си, с валидност на декларацията до 01.07.2023 г. Декларацията-съгласие е вписана в регистъра на нотариус М.М. под № ***, за което е издадено удостоверение № *** г.

Съгласно служебна бележка № 132/07.11.2024 г., издадена от Средно училище „***“ гр.

С., С. Д. А. е ученик в дневна форма на обучение в 8А клас през учебната 2024/2025 г. и посещава редовно учебните занятия.

По делото е приет социален доклад с вх.рег. № 8639/09.04.2025 г. съобразно който детето се отглежда от майката, която полага основните грижи за него. Посочено е, че при проведената среща с майката тя съобщила, че в периода от 2010 г. до 2015 г. родителите са комуникирали помежду си, но от 2016 г. са прекъснали комуникацията си, като бащата заплаща редовно месечната издръжка. Майката завила, че желае да бъде издадено разрешение за заместващо съгласие на бащата, за да може да пътува със С. и семейството си в чужбина, както за екскурзии, така и за училищни мероприятия, в които е включено детето.

При проведена среща с детето, то заявило, че от 2022 г. не контактува с баща си. Споделила е, че през 2023 г. е имало организирана екскурзия в чужбина по програмата „Еразъм“, но тя не е могла да пътува, тъй като баща й не е дал декларация-съгласие за излизането й в чужбина. С. съобщила, че желае да участва в организираните училищни екскурзии в чужбина, катко и да пътува със своето семейство извън пределите на страната. Становището на ОЗД към ДСП-Перник е, че е в интерес на малолетната С. Д. А. да бъде дадено разрешение за пътуване извън пределите на Р. България, както и за издаване на необходимите документи за пътуване извън страната.

Ангажирани са по делото гласни доказателства от молителя чрез разпит на свидетелите З.М.З. – във фактическо съжителство с молителката, и Л.П.К. – баща на молителката, двамата без без дела със страните по делото.

Свидетелят З.М.З. излага, че живее на семейни начала с К. и дъщеря й С. от около три години, като от една година живеят в гр. ***. Заявява, че С. има желание да пътува в чужбина. Помни, че в последния ден като изтичал срокът на декларацията, тя го помолила да я отведе на обяд в Сърбия, защото декларацията изтича и няма да й дадат друга. Често ходили в Македония, тъй като дядото на С. се познавал там с един човек, който имал комплекс. Ходили са и в Сърбия, Турция и Франция. Заявява, че не е имало конфликти по време на пътуванията, да се отделя и да я търсят. Сочи, че С. се разбира много добре с дъщеря му К., която живее, както при майка си, така и с тях, като от петък до неделя задължително е при тях. Понякога са пътували само с К., защото С. нама документи. Излага, че в училището, в което С. учи, се организират програми в Англия и Ирландия и тя искала да участва в тях.

3

Свидетелят Л.П.К. излага, че познава Д., тъй като са работили заедно в „Тежко машиностроене“ в гр. Радомири след това в частна машиностроителна фирма в С.. К. и Д. живели заедно само няколко месеца, след което се разделили, като първоначално поддържали контакт, но след това не. Многократно са говорили с Д. да даде пълномощно за пътуване на С. в чужбина. Преди пет години, когато С. трябвало да отиде на олимпиада в Сърбия, баща й не искал да даде съгласие за изваждане на задграничен паспорт, но накрая с много разговори склонил. Последно миналата година свидетелят му писал по вайбър да го пита дали може С. да пътува и той отговорил „не“. Излага, че със съпругата и дъщеря му пътуват много и С. иска да пътува с тях. Три пъти са били в Дубай, където С. също иска да отиде. Известно време е работил в Македония, където негов бивш колега има СПА център с ресторант и ги посреща подобаващо. В момента С. се справя много добре с училището. Не е запознат дали С. има запланувано пътуване в чужбина от училище. През месец ноември иска да пътуват в Дубай, но не е резервирал почивката, тъй като не знае дали тя ще може да дойде с тях.

Съдът кредитира показанията на свидетелите съобразно чл. 172 ГПК с оглед всички данни по делото и като съобразява възможната им заинтересованост.

Изслушано, детето С. Д. А. заявява, че ще навърши 15 години тази година. Учи английски и испански език в гр. С. и няма проблемни в училище. От първи до пети клас е учила в ***, а в шести клас в *** училище, когато имала проблеми, но след това ги преодоляла. В С. се чувства добре, има приятели, среда. Иска да пътува до Влеикобритания, Испания и латиснките държави. Пътувала е в съседните държави на България и във Франция с майка си, нейния приятел и дъщеря му, която е по-голяма от нея с две години. Не се е случвало по време на пътуване в чужбина да е имало конфликт и да е изчезвала. С баща си не комуникира, има телефона му, но не се е опитвала много пъти да го търси. Иска да пътува, за да упражнява езика, за разнообразие, на екскурзия и да озпознае нови места.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Чл. 76, т. 9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а СК.

Съгласно чл.127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Правото на свободно движение е регламентирано в чл. 13 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България, а в рамките на държавите-членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 ДФЕС. Детето има право на свободно придвижване – в т. ч. да пътува в чужбина, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на 4 единия от родителите. Въпросите, свързани в пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие на родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може по реда на чл.

127а СК да даде заместващо съгласие на един от родителите пътувания за определен период от време и до определен или определяем кръг държави. Производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един от родителите, по реда на чл. 127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг държави.