Решение № 998 от 10.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело № 20235300500665 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрисконсулт С.К. срещу решение № 335/08.07.2019г. по гр.д. № 1104/2018г. на РС Асеновград І граждански състав, с което Застрахователно дружество „Евроинс“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на Д. С. К. ЕГН ********** сумата от 17 279,98 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № *** и съставляваща необходимата сума за възстановяване на увредените части на същия – 1. праг врата в-кол.д.м; 2. Airbag гл.л.; 3. Airbag гл.д.; 4. Airbag управл. блок; 5. Врата д.; 6. Дължка лакиран п.д.; 7. Огледало вн д.; 8. Огледало внш капак д.; 9. Лампа стран. мигач д.; 10. Врата з.д.; 11.

Лайсна предп. врата з. д.; 12. Дължак д.о; 13. Калник д.; 14. Облицовка подкалн. п.д.; 15. Разширение калник д.; 16. Кант броня п.д.; 17. Панел стр.д.;

18. Лепил. к-т стъкло стран. д.; 19. Носач п.л.; 20. Гума радиал зимни/M+S п.л.; 21. Греда заден мост; 22. Носач з. д.; 23. Стойка носач надл.д.; 24. Носач 1 заден мост д.д.; 25. Лост стабилизатор д.; 26. Носач з.д.; 27. Носач заден мост д.г.; 28. Шенкел з.д.; 29. Амортисьор з.д.; 30. Демпфер з.д.; 31. Заглушител з., причинени от П.В.К. на 09,11,2017г. при пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано 2“, рег.

№***, дължими по силата на договор за застраховка гражданска отговорност, обективиран в полица №*** от 02,08,2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането 09,11,2017г. до окончателното й изплащане.

Делото е върнато на ОС Пловдив за повторно разглеждане по реда на чл.294 от ГПК на въззивната жалба с решение №50159/08.03.2023г. по т.д.

№1218/2021г. на ВКС, ІІ т.о.

Решението се обжалва като неправилно, защото съдът е кредитирал приложеното по делото наказателно постановление от 2017 година, като ищецът не е представил доказателства дали наказателното постановление е обжалвано и е влязло в сила. Оттам не е доказан механизмът за причиняване на имуществените вреди. Сочи се, че представеният по делото констативен протокол от органите на КАТ е официален документ, но има обвързваща сила единствено относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Сочи се, че нито един от приложените към исковата молба материали не доказва с обвързваща задължителна сила вината на лицето, сочено като виновник за извършеното ПТП и механизма на ПТП.

Сочи се, че неправилно съдът е кредитирал списък за имуществени вреди на „Автоскай - Б.Д.“ ЕТ, тъй като документът няма характер нито на официален, нито на частен. По делото няма приложени фактури за извършени ремонтни дейности по лекия автомобил. Сочи се, че съдът не е обсъдил назначената по делото автотехническа експертиза, като относно приемането на фактите по експертизата решението на съда трябва да е обективирано и обосновано, а то в казуса не е. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е писмен отговор от Д . К. срещу въззивната жалба. Иска се оставянето й без уважение, потвърждаване на решението.

Постъпила е и частна жалба от Д. К. срещу определение от 27.09.2019 г. на Районен съд - Асеновград, като се иска отмяна на определението по чл. 248 от ГПК и оставяне на молбата на П. К. за допълване на решението в частта за 2 разноските без разглеждане, защото не носи отговорност за разноски в производството като евентуален ответник, след като не дава повод за образуването му. Сочи се, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е недопустима когато не е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Иска се отмяна на определението.

Постъпил е писмен отговор срещу тази частна жалба от „ЗД Евроинс“ АД, с който се иска потвърждаване на определението.

Постъпил е и писмен отговор от П. К. срещу частната жалба, с която определението се намира за правилно и законосъобразно. Моли се за неговото потвърждаване.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Правната квалификация на исковете е правилно дадена от РС Пловдив.

Същите са с правно основание чл.432 ал.1 т.3 от КЗ, чл.45 и чл. 86 от ЗЗД.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че съдът е кредитирал приложеното по делото наказателно постановление от 2017 година, като ищецът не е представил доказателства дали наказателното постановление е обжалвано и е влязло в сила. Оттам не е доказан механизмът за причиняване на имуществените вреди. Сочи се, че представеният по делото констативен протокол от органите на КАТ е официален документ, но има обвързваща сила единствено относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Сочи се, че нито един от приложените към исковата молба материали не доказва с обвързваща задължителна сила вината на лицето, сочено като виновник за извършеното ПТП и механизма на ПТП.

Въззивният съд по това възражение приема следното. РС Асеновград приема, че механизма на ПТП и вината за настъпването му е доказан от издаденото наказателно постановление на РУ Асеновград, акта за 3 установяване на административно нарушение и протокола за оглед на ПТП, което се потвърждава от приетата авто-техническа експертиза, че този механизъм е технически възможен. Приема се, че ако ответника оспорва тези вреди да са резултат от това твърдяно ПТП, то той трябва да докаже, че преди 09.11.2017г. да е настъпил друг удар с процесното МПС, което не е доказано и доказателствената сила на наказателното постановление не е оборена.

Според въззивният съд по силата на чл.300 от ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд или решение по чл.78а от НК са задължителни за гражданския съд относно въпросите дали е извършено деянието /в случая ПТП/ и кой е виновния за това. След като в казуса няма влязла в сила присъда или решение по чл.78а от НК по спорните въпроси съдът събира всякакви допустими доказателства по въпросите какъв е механизма на настъпилото ПТП и кой носи вина за настъпването му. За доказване на настъпилото ПТП и вината на участниците в него по делото са представени три официални документа наказателно постановление на РУ Асеновград, акта за установяване на административно нарушение и протокол за оглед на ПТП По силата на чл.179 ал.1 от ГПК официалните документи, съставени по установения форма и ред съставляват доказателства за изявленията пред длъжностното лице и за извършените пред длъжностното лице и от длъжностното лице действия. Правната същност на наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение в казуса не е свързана с установяване на фактите по делото, а с преценка на събраните доказателства и вземане на решение от държавен орган за налагане на административно наказание, с което се реализира административната отговорност на водача на МПС, който е виновен за ПТП. По същество тези два акта са форма на правораздавателна дейност и не случайно наказателното постановление подлежи на съдебно обжалване като да е съдебен акт.

Единственият официален документ в казуса, който установява фактите по настъпилото процесно ПТП и извършените от длъжностното лице действия по установяване на фактите по това ПТП е протокола за оглед на ПТП. За да се приеме неговата доказателствена сила от съда следва да се спази изискването на чл.179 ал.1 от ГПК официалният документ да е съставен по установения форма и ред. Протокола за ПТП се съставя при спазване на изискванията на закона за форма и ред визирани в чл.123 от ЗДвП и нормите 4 на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Закона в чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП изисква от водачите на МПС при настъпило ПТП само с материални щети ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Доказателства за тези факти - водачите да са звънели на органите на МВР и от там да са получавали някакви указания, които да са изпълнили по това дело няма. Тези факти подлежат на доказване с всички доказателствени средства /свидетелски показания, записи от разговори с тел.112 и други/. Но такива доказателства по това дело няма.

По силата на чл.2 ал.1 т.2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. при ПТП само с материални щети се съставя протокол за ПТП с материални щети , ако участниците не са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, тогава те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Очевидно такова съгласие между страните не е било постигнато и двустранен констативен протокол за ПТП по казуса няма съставен. По силата на чл.4 от Наредбата при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2. Като тук органите на полицията може да са посетили мястото на самото ПТП, а може да и да не са го посетили, защото такова изискване в закона няма.

В образеца за протокол за ПТП - приложение № 2 има графа под схемата на ПТП за уточнение на този въпрос дали мястото на ПТП е посетено от органите на МВР или не - „посетено на място“ – да / не. Като при отговор с да / не, ненужното се зачертава пише изрично в образеца приложение №2. В портокола за ПТП №1669569, рег. №348/09.11.2017г. относно спорния казус представен от ищцата и заверен като вярно с оригинала от нейния пълномощник на л.10 от делото в тази графа няма нищо отбелязано. По късано в хода на делото РС Асеновград е изискал цялата административнонаказателна преписка от ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград /л.162-л.167/. В там приложения препис от същия протокол за ПТП №1669569, рег.

№348/09.11.2017г. има редица дописвания, част от които касаят хода на 5 административната преписка, но има и дописвания, които касаят същността на този документ относно фактите констатирани по него. Така например в графата „посетено на място“, вече е задраскано не. Тоест съставителят на акта би трябвало да е посетил на място това ПТП, също така малко е дорисувана и схемата на ПТП, което според съда е недопустимо, защото това са основни въпроси за този документ и не е допустимо постфактум те да се допълват в него.

Нормата на чл.178 ал.2 от ГПК изисква от съда внимателно да преценява с оглед на всички обстоятелства доказателствената сила на документ, в който има добавки и други и други външни недостатъци. Точно такъв е и настоящия казус. Ето защо съдът внимателно прецени доказателствената сила на този протокол за ПТП и заключи, че неговата доказателствена сила е оборена. На първо място това е така, защото в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. има промяна с ДВ бр. 19 от 28.02.2017 г. , тоест промяната е в сила преди процесното ПТП на 09.11.2017г. В чл.2 ал.2 от Наредбата с тази промяна вече се изисква Органите на "Пътна полиция" МВР, при посещение на ПТП да заснемат разположението на пътните превозни средства (ППС) и причинените щети в електронен формат. Нормата на чл.7 ал.1 от Наредбата изисква ежедневно по електронен път чрез защитен канал МВР д а предоставя на Гаранционния фонд данни за - точка 2 снимките по чл.2 ал.2. Също така съгласно чл.9 от Наредбата Регистърът на ПТП в Гаранционния фонд по чл.571 ал.1 т.9 КЗ съдържа информация - т.7 за цифровите формати на документите по чл.2. А по това дело няма представени никакви копия на електронни снимки направени от органите на полицията, които да са направени при посещението на ПТП на място. Това поставя под сериозно съмнение дали въпросното ПТП е било посетено на място от органите на МВР или не. Ако ПТП е посетено място пък се поставя въпроса, защото те не са си свършили задълженията по закон и не са направили необходимите снимки.