Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 23.05.2023, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 84/2023
Вид
Решение № 38
Подписан
23.05.2023
В сила
09.06.2023
Състав
МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр. първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал.9 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр.Велинград, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200084 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0367-001491/02.02.2023 г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. , с което на основание чл.53 от ЗАНН на И. К. К. са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца - за осъществяване на административно-наказателния състав на „чл.175, ал.1, т.1, във вр. с чл.

140, ал.1 от ЗДвП“.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление - при съображения, че соченото в него нарушение не е извършено виновно от наказания, тъй като той не е съзнавал фактически обстоятелства от административнонаказателния състав, а именно – че управляваното от него МПС е било служебно дерегистрирано, както и некоректно квалификация на нарушението в наказателното постановление.

В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли наказтелното постановление да бъде 1 потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.11.2022г. в гр. Велинград, на кръстовището на ул. „Клептуза“ с ул. „Никола Вапцаров“ полицаят Т. К., в присъствието на колегата си М.К., спира за проверка л.а.

„Ауди-А5“ с рег. № РА0784КТ, собственост на Г.И.К. и управляван от И. К. К.. При проверката се установява, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, за което служителите на реда уведомяват водача, а тя им съобщава, че до момента на проверката не й е известно и не е била уведомяван за служебно прекратената регистрация на автомобила. На водача е съставен АУАН, на база на който е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същият ден водачът сключва застраховка „Гражданска отговорност“ за авотмобила.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 641633 от 30.11.2022 г.,НП № 220367-001491 от 02.02.2023 г., Писмо с вх. № 1775/03.04.2023 г. от Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Велинград, Писмо с вх. № 1815/05.04.2023 г. от ОДМВР – Пазарджик – сектор“Пътна полиция“, ведно със справка по история за ПС от АИ АИС КАТ – Регистрация за автомобил с рег. № РА0784КТ, Заверено копие от уведомление с рег. № 10060019975/23.11.2022 г.за прекратена регистрация на автомобил с рег. № РА0784КТ,както и представените в днешното съдебно заседание : застрахователна полица за застраховка КАСКО стандарт № 4704221330000356 от 15.08.2022 г. на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ и Застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите № BG/03/122003492366 от 30.11.2022 г. – 15:38 часа. и показанията на свидетеля Т. М. К..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място – с обжалваното наказателно постановление е санкционирано нарушение с правна квалификация по чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП, чийто състав предвижда „управление на моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места“. В конкретния случай подобно деяние изобщо не се установи да е било извършвано от наказаното лице, напротив – в показанията си актосъставителят ясно посочва, че автомобилът е бил с поставени на съответните места регистрационни табели. Пълното несъответствие на описаното в НП нарушение (чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН) и сочените за нарушени законови разпоредби (чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН) само по себе си обосновава отмяна на постановлението.

На следващо място – относно реално описаното в НП нарушение (с коректна правна квалификация по чл.175, ал.3, пр. първо във вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП) следва да се посочи, че - правното основание за прекратяване на регистрацията е чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП.

Тази разпоредба предвижда, че - Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни 2 средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство (сравни - и чл. 574, ал.9 КЗ вр. с чл. 18-б (2) от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.).

Следователно законът предвижда задължителното уведомяване за служебно прекратената регистрация. В случая по делото не се установява към момента на проверката собственикът на автомобила да е бил уведомен (да е знаел), че е била прекратена регистрацията на автомобила му, което логично препятства съзнаване на това обстоятелство и от жалбоподателя водач-несобственик. При това положение липсата на знание за прекратената регистрация изключва вината на водача при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина следва, че санкционираното деяние не осъществява състава на административно нарушение (арг. - чл. 53, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 11 от ЗАНН).

Същевременно - независимо, че при прекратяване на регистрацията по реда на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП не се издава заповед за прилагане на принудителна административна мярка, няма съмнение, че при несъгласие с това прекратяване уведоменият собственик би могъл да оспори действието по служебното прекратяване пред съда. Ето защо уведомяването има значението и за стабилизиране (влизане в сила) на действието по прекратяване на регистрацията автомобила. Затова в настоящия случай на неустановено уведомяване, следва да се приеме, че действието по прекратяване на регистрацията от една страна не е било влязло в сила, а от друга – собственикът на автомобила е бил в невъзможност да оспори предварителното изпълнение на това действие. Затова осъщественото деяние не представлява административно нарушение и от обективна страна, тъй като следва да се приеме, че автомобилът не е бил с надлежно прекратена регистрация.

Следователно жалбоподателят не е извършил административното нарушение и съответно незаконосъобразно са му наложени административни наказания с издаденото наказателно постановление. В гореизложения смисъл е практиката на касационната инстанция (Решение № 81 от 10.02.2021 г. по к. а. н. д. № 21/2021 г. на Адм. съд Пазарджик, Решение № 981 от 4.12.2020 г. по к. а. н. д. № 1157/2020 г.на Адм. съд – Пазарджик, Решение № 854 от 4.11.2020 г. по к. а. н. д. № 969/2020 г.на Адм. съд – Пазарджик, Решение № 541 от 2.07.2021 г. по к. а. н. д. № 424/2021 г.на Адм. съд Пазарджик, Решение № 901 от 11.11.2020 г. по к. а. н. д. № 988/2020 г.на Адм. съд – Пазарджик и др.)

С оглед изложеното Н П № № 22-0367-001491/02.02.2023г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. следва да бъде изцяло отменено.

При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 500лв. адвокатски хонорар, която сума е изплатена в борй от жалбоподателя на 23.02.2023г., според представен по делото Договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 22-0367-001491/02.02.2023 г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К..

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик, да заплати на И. К. К. с ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

4