Решение № 391 от 23.03.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Плевен, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430105853 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от Л.

И. Г. ЕГН ********** от гр. *** срещу К. Н. В. ЕГН **********, от гр. ***, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие нанесена средна телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане 16.12.2020г. до окончателно изплащане на сумата.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 16.12.2020г. ищецът и неговата позната Б.П. отивали към хранителен магазин намиращ се в гр. Д.Д., като по пътя се спрели да разговарят с двама техни съграждани, когато от лек автомобил „***“ слязъл ответникът. Излага се, че ответникът извикал ищеца, че желае да говори с него, като той се отзовал без да подозира какво следва, защото двамата никога не са имали някакви противоречия, реално не се познавали и никога преди това не са разговаряли, още повече, че разликата във възрастта им била голяма и двамата не са имали допирни точки. Сочи се, че не след дълго ответникът започнал да удря ищеца с метален бокс и юмруци, като след първите удари той /ищецът/ е изпаднал в безсъзнание. Твърди се, че това не е спряло нападателя му и той продължил да нанася удари с ръце и крака на падналия на земята ищец. Излага се, че дори опита на П. да спре ответникът, вместо да го накара да преустанови удрянето е последван от заплашване със саморазправа и към нея. Сочи се, че с тези си действия ответникът е нанесъл средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в черепно - мозъчна травма, включваща - лицева травма / масивни кръвонасядания по лицето, по изразено в областта на дясната очница 1 и около устата /хематоми/, две разкъсно - контузии рани в областта на горната челюст в дясно, счупване на носните кости и лявата скулна кост, кръвоизлив в пазухите /синусите на лицевите кости/; тилна травма - счупване на черепната основа тилно в дясно и вътречерепни увреждания, изразяващи се в кръвоизлив между меките мозъчни обвивки /травматична субарахноидна хеморагия/, контузия на мозъка /дифузна травма/. Твърди се, че така описаната фактическа обстановка е доказана в проведеното наказателно производство по н.о.х.д. № 1900/2021 по описа на РС Плевен, по което ответникът е признат за виновен за нанасяне на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което е осъден на една година лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено с три годишен изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Сочи се, че присъдата на районен съд Плевен е потвърдена от ОС Плевен и е влязла в сила. Излага се, че формата на вината на осъдения е пряк умисъл.

Сочи се, че причинената средна телесна повреда на ищеца е довела до тежки последици, както в личния, така и в професионалния му живот. Твърди се, че ищецът след нанесената травма непрекъснато усеща последици изразяващи се в сълзене на очите, губене на равновесие, главоболие и безсъние. Излага се, че преди травмата, той е работил като водач на тежки машини, например - във фирма *** АД е бил Машинист на ПСМ, което представлявало около 60 тонна машина, която спускала металните тръби при полагане на изграждащия се в страната газопровод. Сочи се, че в професионалната си дейност е управлявал селскостопански машини - трактори, фадроми, пръскачки и др., като имал и правоспособност за управление на мотокари и електрокари.

Твърди се, че след нанесеният побой ищецът не е могъл да изпълнява тези отговорни дейности, защото световъртенето и главоболието не му позволявали да е адекватен в тези високорискови работи. Излага се, че след травмата ищецът е сключил трудов договор с *** АД като мотокарист, като преките му ръководители били наясно, че той има сочените по - горе проблеми, но въпреки това са ценили неговия професионализъм и опит. Сочи се, че след като работил няколко месеца в предприятието ищецът е напуснал, по своя молба, тъй като не успявал да запази концентрация и да изпълнява възложените функции, тъй като при продължителна натоварваща работа, се появявал силен световъртеж и губил равновесие. Твърди се, че нанесената травма продължавала да носи негативи на Л. Г. и в настоящия момент и може никога да не отшуми напълно. Поради изложеното се моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът лично и чрез процесуалния си представител моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.

Претендира присъждане на разноски.

В нарочна писмена защита процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Сочи се, че от събраните по делото доказателства безспорно е доказано, че ответникът с 2 действията си е нанесъл на ищеца средна телесна повреда, за което деяние има постановена влязла в сила присъда. Навеждат се доводи, че причинената му телесна повреда се е отразила негативно както в личен, така и в професионален план на ищеца. Излага се, че вследствие на травмата ищецът усеща сълзене на очите, губене на равновесие, главоболие и безсъние. Сочи се, че СМЕ установява нанесените на ищеца травматични увреждания.

Излага, че в заключението си вещото лице изразява становище, че е възможно, ако пострадалият се е бил подложил на лечение, състоянието му към момента да е по - добро от съобщаваното. Твърди, че въпреки това извода на вещото лице, че „обичайната прогноза", която се базира на изследвания при болни, които са се подложили на лечение, при субарахноидния кръвоизлив в мозъка, се наблюдават отслабване на интелектуалните способности, главоболие, ортостатичен световъртеж, за които също съобщавал и пострадалият Излага се, че от представените по делото доказателства се установява, че ищецът има придобити професионални категории, специализации в специфични области на управлението на техника. Сочи се, че след нанесената травма и пораженията, които има и до момента той не може да извършва тази високоотговорна дейност, въпреки че не е в напреднала възраст и съответно следва да си изкарва прехраната с труд. Твърди, че вследствие на нанесената телесна повреда ищецът, според свидетелските показания „не е същият човек след побоя , затворен, умислен, асоциален“. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан по размер. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда по наказателно дело, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца е задължителна за гражданският съд, който разглежда иска по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на вредите от същото деяние. Излага, че в случая с Присъда по НОХД № 1900/2021 г. по описа на РС-Плевен, ответникът е признат за виновен в това, че на 16.12.2020 г. е нанесъл средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота-престъпление по чл. 129, ал. 2, в вр с ал. 1 от НК. Сочи, че тъй като присъдата е влязла в сила факта на извършеното противоправно деяние, авторството и вината му, и причинна връзка между неправомерното му поведение и причинените на ищеца телесни увреждания, включени в предмета на обвинението били установени. Поради изложеното сочи, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.

45 от ЗЗД. Твърди, че обезщетението, дължимо за причинени неимуществени вреди, при наличие на такива следва да се определи по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая, вида и характера на причинените увреждания, начина на настъпването, последвалите от това болки и страдания, интензивността и 3 продължителността на негативните преживявания на пострадалия. Излага, че с исковата молба не са представени никакви доказателства за вида, интензитета, продължителността на твърдяните непрекъснати усещания, изразяващи се в сълзене на очите, губене на равновесие, главоболие и безсъние, в резултат на нанесените му от доверителя ми телесни увреждания и последиците от тях. Сочи, че не са представени документи свързани със здравословното състояние на ищеца от месец януари 2021 г. до настоящият момент: осъществени медицински прегледи, при съответен специалист, удостоверяващ твърдяното, съответно изписано лечение и/или проведеното такова. Твърди, че единствената налична медицинска документация се съдържа в наказателното дело, - към момента на установяване на травмата.

Излага, че представеният, с исковата молба, амбулаторен лист № 000250 от 04.02.2021 г. е от посетен от ищеца очен доктор, като са му изписани очила с диоптър. Сочи, че представения сключен трудов договор № 5 от 04.05.2020 г. на ицеща с „***“ АД-София, е неотносим към предмета на доказване, тъй като е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т.2, в вр с чл. 70, ал. 1 от КТ, т.е. това бил срочен трудов договор: до завършване на определена работа, със срок за изпитване 6 месеца, в полза на работодателя. Поради изложеното счита, че не се установява има ли връзка прекратяването на този трудов договор с физическото състояние на ищеца и изобщо трудовия договор действал ли е към 16.12.2020 г. Твърди и ,че не се доказва, че ТД на ищеца с „*** трейдинг“ ЕАД-Плевен е прекратен вследствие на влошено здравословно състояние на ищеца или невъзможноста да си изпълнява трудовите си задължения. Счита, че претърпяната травма представлява средна телесна повреда и само по себе си деянието не е с висока степен на травматичност в здравословен план поради факта, че причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота и ищецът бил напълно възстановен. Поради изложеното намира, че иска е неоснователен и недоказан по размер, от друга противоречи на законовите разпоредби, по см. на чл 52 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждането на разноски.

Не отрича факта, че с влязла в сила присъда е признат за виновен в извършеното деяние. Твърди, че претендираните от ищеца вреди са недоказани. Сочи, че с исковата молба не са представени никакви доказателства за вида, интензитета, продължителността на твърдените непрекъснати усещания, изразяващи се в сълзене на очите, губене на равновесие, главоболие и безсъние. Излага, че не са представени документи свързани със здравословното състояние на ищеца от месец януари 2021 г. до настоящият момент: осъществени медицински прегледи, при съответен специалист, удостоверяващ твърдяното в исковата молба; съответно изписано лечение и/или проведеното такова. Твърди, че единствената налична медицинска документация се съдържа в наказателното дело, като

4 представеният с исковата молба, амбулаторен лист № 000250 от 04.02.2021 г. е от посетен от ищеца очен доктор. Излага, че по делото е установено, че ищецът не е търсил медицинска помощ и консултация от 2021 г. Сочи и, че липсват предприети действия за адекватно лечение, съответно предотвратяване и елиминиране на здравословните проблеми, след претърпяната травма. Твърди и, че това се доказва от изслушаната по делото СМЕ. Излага, че вещото лице е категорично, че не може да се даде срок за излекуване, т.е. обичайна прогноза за излекуване от такива удари, тъй като пострадалият не е провел необходимото лечение. Сочи, че се установява и, че оплакванията на ищеца за световъртеж и главоболие не може да се твърди, че са резултат от субарахнодиалния кръвоизлив, поради обстоятелството, че ищеца е бил само за един ден в болница, която сам е напуснал и липсвало медицинска документация за последващо лечение и прегледи. Твърди и, че продължителността и интезитета на нанесите външни травми е около 10-15 дни, като за другите не може да се установи, тъй като няма данни какви са евентуалните му счупвания. Излага, че със своето преждевременно напускане на болницата, непровеждане на своевремемно адекватно лечение почти две години, пострадалият е предотвратил възможността за специализирано лекуване на мозъчна симптоматика, както и възстановяването му посредством болнично лечение, което се очаква да е по-пълно и по-бързо. Счита, че с действията си ответникът е съпричинил вредоносния резултат. Моли съда да не кредитира като противоречиви свидетелските показания на разпитаните свидетели П. и С.. Сочи, че по делото не е доказано, че ищецът не е могъл да полага труд, поради причинената му телесна повреда. Счита, че по делото не се е доказало наличието на причинно-следствена връзка между деликта и настъпилите вреди, изразяващи се в главоболие, световъртеж, невъзможност да полага труд. Твърди и, че не се е установил интензитета и периода на болките и страданията, търпени от ищеца и дали те се дължат на установеното вследствие деликта заболяване на ищеца. Излага, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който с поведението си: под формата на бездействие е провокирал възможността за евентуално споменатите оплаквания, който при своевременно лечение биха довели до подобряване здравословното състояние и възможност за адекватно и правилно лечение.