Решение № 1405 от 10.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно гражданско дело № 20245300503330 по описа за 2024 година

Постъпила е въззивна жалба от „АЙЗАЕМ“ ООД, ЕИК 203595295, чрез адв. Л. Г. – САК, против Решение №3402/30.07.2024г., постановено по гр.д.№***г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXIII състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В.

И. В., с ЕГН: ********** сумата от 212, 06 лева /двеста и дванадесет лева и шест стотинки/ – недължимо платена при начална липса на основание сума по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ***г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането. С решението „АЙЗАЕМ“ ООД е осъдено да заплати в полза на В. В. сумата от 737, 94 лева /седемстотин тридесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща недължимо платена при начална липса на основание сума по клауза за такса допълнителна услуга по Договор за паричен заем № ***г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, съответно е разпределена и отговорността за разноски.

Жалбоподателят обжалва изцяло постановеното по делото решение. Излагат се съображения за неправилност на извода на съда, че ищцата заплатила на дружеството сума в размер от 950 лв., която била над реално платените и признати от въззивника 1500 лв. В тази връзка се сочи, че решаващата инстанция основала своя извод на представена от В. В. справка, която обаче била с невярно съдържание. Същата справка констатирала извършването на плащания от ищцата, които обаче не били реално осъществени. Така представеният документ не изхождал от законен представител на въззивното дружество, не съдържал подпис, поради което и не представлявал доказателство за извършени плащания. Отразеното в справката съдържание не 1 съответствало на съдържанието в софтуерната програма на дружеството, същата не била издавана от заемодателя. Съдът неправилно кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същото било изградено изцяло въз основа на оспорената справка. Последната била създадена от ищеца, в съдържанието не било посочено кой е авторът, нямало положен подпис и печат на дружество. Потребителят заплатил само сумата в размер на 1500 лв., с която била погасена единствено главницата по Договор за заем от 28.06.2018г. От събраните по делото доказателства не се установявало да били извършвани други плащания.

Искането е за цялостна отмяна на атакувания съдебен акт. Претендират се и разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззивавемата страна.

По делото е постъпила и частна жалба от адв. К. Й. К. против определение №14110/12.11.2024г., постановено по гр.д.№*г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXIII гр.състав, с което е оставена без уважение молба с вх. №91333/05.09.2024г., подадена от адв. К. за изменение на постановеното Решение №3402/30.07.2024г., постановено по гр.д.№*г. в частта за разноските.

По делото е постъпил и отговор на частната жалба от „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, с който се взема становище за неоснователност на същата по подробно изложени съображения. Искането е за оставяне без уважение на депозираната частна жалба.

Настоящият състав, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с правно основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, предявена от В. И. В., чрез адв. К. К. против „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД за осъждане дружеството да заплати на ищцата сумите, както следва: сумата от 212, 06 лева, като недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; сумата от 737, 94 лева, платена при начална липса на основание по клауза за такса допълнителна услуга по договор за паричен заем № *г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Изложени са твърдения в исковата молба, че между страните по делото бил сключен договор за потребителски кредит, както и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение на кредитен рейтинг. Излагат се подробни съображения за недействителност на договора за кредит. Сочи се, че потребителят престирал суми – по клауза за възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга, които били недължимо платени. С допълнителна молба от 20.02.2023г. ищцата е уточнила, че главницата по договора за кредит възлизала на 1500 лв., разпределена на 7 месечни погасителни вноски, при фиксирана лихва от 41.03% и ГПР от 49.70 %, като общата дължима сума, заедно с включена допълнителна услуга възлизала на 2450 лв. Потребителят заплатил в полза на дружеството общата дължима сума от 2450 лв., а не само главницата от 1500 лв. Конкретните заплатени суми не могли да се посочат от ищцата, тъй като последната не запазила платежните документи за извършени плащания.

В срок е постъпил и отговор от „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, с който се изразява становище за неоснователност на иска. Сочи се, че потребителят заплатил единствено сума в общ размер на 1500 лв., а остатъкът до 2450 лв. бил опростен. В резултат на погасяване на заема, ответното дружество подало и информация към централния кредитен регистър към БНБ. Оспорват се и твърденията за недействителност на 2 договора.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че сключеният между страните договор за потребителски кредит се явява недействителен. Изложени са аргументи касателно договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Посочено е, че възнаграждението за имуществено проучване се явявало скрита печалба за кредитора. Същото възнаграждение не възниквало директно от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане били пряко свързани с договора за заем, доколкото същите се заплащали на кредитора. Поради това тези разходи следвало да бъдат включени в ГПР по кредита.

По отношение приложението на чл. 23 ЗПК, съдът се е позовал на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от която се установявало, че ищцата погасила цялото задължение по договора за кредит, включително и за допълнителната услуга. Поради това, както и с оглед недействителността на договора, сумите от 216.06 лв. и 737.94 лв. за възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга били платени без основание.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

Представен по делото е Договор за заем № *г., ведно с приложимите общи условия, сключен между В. И. В. и „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, с посочена чиста стойност на заема – 1500 лв., при уговорен ГПР от 49.70 % и ГЛП – 41.03 %. Посочени са седем на брой месечни вноски от по 350 лв. всяка, както и общата сума за плащане, заедно с включена допълнителна услуга в размер на 2450 лв.

Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит с посочен общ размер на кредита от 1500 лв., с уговорен срок за издължаване 7 месеца и размер на всяка вноска от 350 лв. Като обща сума за плащане, заедно с лихвата и разходите по кредита, е посочено 2450 лв., при годишен лихвен процент от 41.03 % и ГПР – 49.70 %.

Видно от съдържанието на приложения по делото погасителен план към Договор за заем №*г., уговорени са 7 на бр. погасителни вноски в размер от по 350 лв. всяка, дължими на уговорените падежи, както следва: 28.07.2018г., 28.08.2018г., 28.09.2018г., 28.10.2018г., 28.11.2018г., 28.12.2018г., 28.01.2019г.

Приет като доказателство е и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 28.06.2018г., сключен между В. И. В. и „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, с уговорено възнаграждение в размер на 737.94 лв. /след уточнение на ответното дружество/.

В първоинстанционното производство е представена от ищцата таблица, в съдържанието на която е посочен договор № *, с договорена и отпусната сума от 1500 лв., при годишна лихва от 41.03 %, наказателна лихва от 10 %, с начална дата от 28.06.2018г. и крайна дата 28.01.2019г., при лихва от 212.06 лв., а като тотална сума е посочена 2450 лв. В същата таблица, в графичен вид, са отбелязани и седем на брой вноски за направени плащания от по 350 лв. всяко, с посочени дата на падеж и дата на плащане, както следва: 1) № 369193, с падеж от 28.07.2018г. и дата на плащане от 30.07.2018г. ; 2) №369194, с падеж на 28.08.2018г. и дата на плащане от 29.08.2018г.; 3) №369195, с падеж 28.09.2018г. и дата на плащане от 28.09.2018г. /12:34ч./ и 28.09.2018г. /17:52ч./; 4) №369196, с падеж на 28.10.2018г. и дата на плащане от 29.10.2018г.; 5) №369197, с падеж на 28.11.2018г. и дата на плащане от 29.11.2018г.; 6) №369198, с падеж на 28.12.2018г. и дата на плащане от 18.12.2018г.; 7) №369199, с падеж на 28.01.2019г. и дата на плащане от 18.12.2018г.;

В първоинстанционното производство е прието заключение по съдебносчетоводна експертиза. В констативно-съобразителната част от същата, т. IV, вещото 3 лице е посочило, че според представеното по делото /лист 89/ извлечение, погасените задължения възлизат в общ размер на 2450 лв., а в заключителната част на експертизата е отбелязано, че след покриване на главница са заплатени общо 950 лв., от които възнаградителна лихва в размер на 212.06 лв. и такса допълнителна услуга по договора за допълнителни услуги в размер на 737.94 лв.

В производството пред въззивната инстанция е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза. След получен достъп до компютърната система „НЕФИН“, версия 1.7, използвана от „Айзаем.БГ“ ООД, чрез профила на управителя на дружеството, вещото лице е депозирало пред съда приложение № 1 към експертизата, от съдържанието на което е видно, че процесният договор за кредит с №* от дата 28.06.2018г. е заведен в електронната деловодна система на дружеството, където като договорена сума по кредита, респ. усвоена сума, е посочена стойност от 1500 лв., като същата стойност от 1500 лв. е отразена и срещу графа „изплатена главница“ и „общо погасени суми“. Приложена е също и справка на разбивка на плащанията по кредита, изходяща от електронната деловодна система, в която са отбелязани общо шест на брой плащания, както следва: 1) плащане № 127578 на сума от 350 лв. от дата 30.07.2018г.; 2) плащане № 129723 на сума от 350 лв. от дата 29.08.2018г.; 3) плащане № 131995 на сума от 223 лв. от дата 28.09.2018г.; 4) плащане № 132136 на сума от 127 лв. от дата 28.09.2018г.; 5) плащане № 134296 на сума от 100 лв. от дата 29.10.2018г.; 6) плащане № 136777 на сума от 350 лв. от дата 29.11.2018г.

Така общо платеното по процесния договор за кредит е посочено, че възлиза в размер на 1500 лв.

В настоящото производство е прието и заключение по допусната съдебносчетоводна експертиза. След преглед на хронологичните дневници на счетоводна сметка 5011, дневните финансови отчети на дружеството, вещото лице е стигнало до констатацията, че по процесния договор за заем, в счетоводството на въззивника са отразени плащания от дати, както следва: 30.07.2018г. - 350 лв., 29.08.2018г. - 350 лв., 28.09.2018г. - 127 лв., 28.09.2018г.-223 лв., 29.10.2018г. – 100 лв., 29.11.2018г. – 350 лв., а като обща сума на плащанията е посочено 1500 лв., която сума покривала изцяло и само размера на главницата по договора за заем. Отбелязано е, че в счетоводството на дружеството не са налице данни за получени от ищцата суми по процесния договор, които да надхвърлят сумата от 1500 лв. По въпроса за редовността на водене на счетоводството, вещото лице отбелязва, че от представените от въззивника хронологични ведомости и дневни финансови отчети от ЕКФП, по отношение на платените суми по договора счетоводството на „АЙЗАЕМ.БГ“ е водено редовно.