Решение № 82 от 03.05.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. гр. Д., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Т. Димитрова

Членове:

Деница Кр. П.а

М.а Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора П. Н. Н. като разгледа докладваното от Деница Кр. П.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233200600035 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №260017/09.11.2022г. по н.о.х.д.№100/2021г. Д.кият районен съд е признал подсъдимия Е. И. К. за виновен в това, че за времето от 02.08.2019 г. до 03.08.2019г., в град Д., в условията на продължавано престъпление и в условията на домашно насилие, се заканил с убийство на Ф.

З. К. от град Д., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва - на 02.08.2019г.,пред дом, находящ се на ***, се заканил с думите „Ще те убия!“; -на 03.08.2019г., в проведен разговор по мобилен телефон, се заканил с думите „Приготви си кефена (савана)!“,поради което и на основание чл.144 ал.3 пр.1 и пр.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК във вр. с чл.54 ал.1 от НК наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години. На основание чл.67 ал.3 от НК съдът постановил през изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.3 във вр. с чл. 42б ал.3 т.1 от НК – ограничения в свободното придвижване, а именно – забрана да посещава адреса на Ф. З. К. - гр. Д., *** през изпитателния срок. С присъдата в 1 тежест на подсъдимия са възложени сторените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба / и допълнение към нея/ от подсъдимия Е. И. К. чрез защитника му. С жалбата се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимия оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Изтъква се, че деянието на 02.08.2019г., за което е повдигнато обвинение на подсъдимия не е доказано, като свидетелските показания на пострадалата и св.Н.Ю. били пристрастни, а досежно обвинението за датата 03.08.2019г. се сочи, че от обективна страна такава закана на турски език по телефона не е от естество да възбуди основателен страх от осъществяването й, поради което се счита, че липсва осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.144 ал.3 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпил и протест от Районна прокуратура –Д.. С протеста се иска увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание от 6 месеца лишаване от свобода на 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, през който да бъде изпълнявана пробационната мярка по чл.42 ал.2 т.3 от НК - ограничение в свободното придвижване. Изтъква се, че така определеното наказание не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца, доколкото се касае за продължавано престъпление, включващо две отделни деяния и два квалифициращи признака, липсата на критичност у подсъдимия и упоритостта при осъществяване на деянието.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия по съображенията ,изложени в същата, като се пледира станалото да бъде подложено на преценка в контекста на крайно усложнените отношения между подсъдим и пострадала, да се вземе предвид „явната доказателствена необоснованост и неподкрепеност“, както и че не е била налице каквато и да е опасност от осъществяване на заканите, като се заявява искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Представителят на Д.ка окръжна прокуратура поддържа протеста, като сочи, че извършеното от подсъдимия престъпление е доказано по несъмнен начин и определения размер на наказанието е занижен, доколкото се касае до 2 продължавано престъпление с по-голяма степен на обществена опасност и са налице две квалифициращи обстоятелства.

Повереникът на частната обвинителка изразява становище за доказаност на престъплението, като по отношение на размера на наказанието предоставя на съда.

В реплика защитникът на подсъдимия оспорва протеста и изтъква, че се касае за деяние отпреди 4 години

Подсъдимият сочи, че се счита за невинен.

На дадената последна дума подсъдимият предоставя на съдът да реши.

Д.кият окръжен съд, като прецени жалбата, наведените в нея доводи, доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата и протестът са допустими, като подадени в срок. По същество въззивната инстанция намери следното:

Фактическа обстановка е правилно установена по делото и е следната:

Подсъдимият Е. И. К. и частният обвинител Ф. З. К. сключили граждански брак през 2001г. , като през 2003г. се родила дъщеря им Ф. Е. К..

С годините отношенията между съпрузите се влошили и вследствие на грубото отношение, обиди и физическа агресия от подсъдимия срещу частния обвинител Ф. К., през 2013г. пострадалата Ф. К., заедно с детето си, отишла да живее при своите родители, а по отношение на подсъдимия Е. К. със заповед № 391/17.09.2013г., издадена по гр. дело № 4029/2013г. по описа на Районен съд Д. били наложени мерки за защита от домашно насилие за упражнено такова по отношение на Ф. К. и детето й. След известно време частният обвинител Ф. К. се върнала в семейното жилище при подсъдимия Е.

К., но неговото поведение и отношение не се било променило, поради което Ф. К. решила да се разведе с него. С Решение № 874/05.08.2016г., постановено по гр. дело № 4775/2015г. по описа на Районен съд - Д., влязло в сила на 27.09.2016г. съдът прекратил гражданския брак между Ф. З. К. и Е. И.

К., сключен на 10.03.2001г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга, като предоставил упражняването на родителските права спрямо детето Ф. Е. К., родено на 10.03.2003г., на майката 3

Ф. З. К., с определен режим на лични контакти на бащата Е. И. К., а ползването на семейното жилище в гр. Д., *** съдът предоставил на съпругата Ф. З. К., като определил местоживеене на детето Ф. Е. К. при майката Ф. З. К.. Придобитото по време на брака имущество бившите съпрузи поделили помежду си в отделно производство, приключило с Решение № 590 от 08.06.2018 г. по гр. дело № 3411/2016г. по описа на Районен съд – Д., влязло в сила на 18.09.2018г. като до приключването на същото, подсъдимият К. останал да живее в семейното жилище, находящо се в гр. Д., ***.

С извършената с посоченото решение на Районен съд Д. делба, жилището в гр.Д., *** било разпределено в дял на Ф. З. К. и там тя заживяла заедно с дъщеря си Ф. К..

Подсъдимият се изнесъл от жилището, но започнал много често да минава покрай имота, да го обикаля или да стои пред него, както и да отправя обидни думи и закани към частния обвинител Ф. К. в телефонни разговори и при срещи помежду им, като закани подсъдимият отправял и към приятеля на бившата си съпруга –св.Н.Ю., който често я придружавал. В резултат от отправяните към нея заплахи за саморазправа- че ще я залее с киселина, ще я намушка с нож пострадалата Ф. К. се притеснявала, че подсъдимият К. действително може да й посегне физически и се случвало от страх да не излиза от дома си, защото подсъдимият стоял пред него, а от съвместното им съжителство преди тя знаела, че той винаги носел със себе си нож.

Сигнализирала за конкретни случаи на Единния европейски номер за спешни повиквания (ЕЕНСП) 112, пускала жалби до ОД на МВР - Д. и Районна прокуратура - Д., като потърсила и помощ от специалист - психолог, тъй като се чувствала непрекъснато стресирана и тревожна.

Подсъдимият Е. К. не преставал да притеснява частния обвинител Ф. К., не спирал да отправя обидни думи, като я наричал „курва“ и закани, които били насочени и срещу живота й - че ще я убие. На 28.06.2019г. подсъдимият К. обикалял около дома на пострадалата, отправяйки обидни думи и закани, а вечерта на 2-ри срещу 3-ти юли 2019г. хвърлял камъни по дома й. Ф. К. депозирала на 10.07.2019г. молба до Районен съд - Д. с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие, като с Решение № 980/30.09.2019г. по гр. дело №2483/2019г. по описа на Районен съд Д., влязло в сила на 10.10.2019г. били наложени такива, като е била издадена и заповед № 22 от 4

30.09.2019г., връчена на подсъдимия К. на 02.10.2019г. С издадената заповед, съдът наложил мерки за защита от домашно (психическо) насилие, упражнявано над Ф. З. К., от Е. И. К. на 28.06.2019 г. и 02.07.2019 г. срещу 03.07.2019г., чрез отправяне на обидни думи и заплахи на първата посочена дата: „Курво, кой е вкъщи? Кучко, с любовника ли си в мойта къща?“, „Ще те убия, кучко!“, „Ще ви унищожа“ и хвърляне на камъни по къщата на пострадалата на 02.07.2019г. срещу 03.07.2019г. Със заповедта, съдът задължил Е. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на бившата си съпруга, забранил на Е. К. да приближава Ф. К., жилището й, на адрес гр. Д., ***, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалата, на повече от 200 метра, за срок от 12 месеца, считано от постановяване на решението.

На 02.08.2019г., на гости на пострадалата Ф. К. били роднини на св.Н.Н.Ю. живущи в Република Т., а именно - св.Б.Е.А. и семейството му, които щели да пренощуват в дома й. През деня те се разхождали заедно и пазарували, като в късния следобед се прибрали в дома на пострадалата на ул.

„Д.“ №8 в град Д.. Докато Ф. К. и свидетелите Н.Ю. и Б.А. били отвън в двора на къщата и разтоварвали покупките си, по улицата покрай имота преминал подсъдимия Е. К., управлявайки автомобила си „Шевролет Каптива“ с рег. № *********. Забелязвайки ги, подсъдимият започнал да свири с клаксона на автомобила и да крещи. Малко след това подсъдимият преминал отново с автомобила си в обратна посока, като стъклото на вратата му било свалено.

През това време в двора на имота вече били останали само св.Ф. К. и св.

Н.Ю.. Подсъдимият Е. К. държал в едната си ръка нож и крещял към тях, че ще ги убие, че ще ги унищожи при което Ф. К. пребледняла и се разтреперила и притеснена, че подсъдимият К. действително може да изпълни заканите си влязла в дома си. Свидетелят Ю. също се притеснил за Ф. К.. Същият постоял известно време при нея, след което заедно със свидетеля Б.А. излезли, тъй като имали ангажимент, след което Ф. К. заключила вратата на имота си. Малко по-късно свидетелите Ю. и А. забелязали подсъдимия К. отново с автомобила си да се движи по посока дома на Ф. К., поради което свидетелят Ю. й се обадил да я предупреди. Подсъдимият Е. К. подавал сигнал с клаксона на автомобила си, преминавайки по улицата до дома на свидетелката Ф. К., като тя го забелязала от прозореца на къщата си.

5

На следващия ден – 03.08.2019г., следобед пострадалата Ф. К. била със свидетеля Н.Ю., когато около 13:30ч, подсъдимият Е. К. й позвънил на ползвания от нея тогава мобилен телефон с номер *** от скрит номер, като започнал да й крещи на турски език. Св.Ф. К. веднага прекъснала разговора, но подсъдимият отново позвънил. Ф. К. този път включила разговора на високоговорител, като свидетелят Н.Ю. направил видеозапис със своя мобилен телефон. Подсъдимият по телефона, отново на турски език отправил към пострадалата Ф. К. нецензурни думи – наричал я „курва“, псувал я, заканил се, че „скоро ще влезе в гроб“, като й казал да си приготви „кефена“ – в превод на български език „саван“, „покров“ - бял плат, с който се покриват мъртвите преди да бъдат погребани (съгласно справка с тълковен речник). Свидетелката Ф. К. страхувайки се от подсъдимия и заканите му подала жалба в Районна прокуратура - Д., по повод на която било образувано досъдебното производство.

На направеният запис на телефонен била изготвена техническа експертиза, съгласно която, предоставеният запис на проведени разговори на 03.08.2019г. е автентичен, без следи от изрязване на фрагменти или внасяне на чужди за записа фрагменти, като съдържанието му е преведено от турски на български език и съдържа репликата „Приготви си кефена“, като изследваният запис съдържа един глас, няма диалог от двете страни, а има само монолог.