Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22001 от 15.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 9630/2026
Вид
Определение № 22001
Подписан
15.10.2026
В сила
15.10.2026
Състав
Валерия Братоева, Илина Велизарова Златарева Митева, Атанас Маджев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22001 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

Атанас Маджев

Илина В. Златарева Митева като разгледа докладваното от Илина В. Златарева Митева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509630 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Н. Н. и С. Б. М. срещу определение №20886/05.06.2026г., постановено по гр. д. № 8311/2026 г. на СРС, 38 състав, с което производството по делото е прекратено поради неизпълнение от страна на ищците на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, дадени им с разпореждане №48567/17.04.2026г.

Жалбоподателите твърдят, че след като на 04.05.2026г. получили препис от разпореждане №48567/17.04.2026г. в предоставения им от съда едноседмичен срок за това изпълнили в цялост дадените им указания, като обективирали претенците си по чл.33, ал. 2 ЗС в нарочна искова молба.

В отклонение на чл. 129, ал. 3 изр. последно ГПК, препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която излага становище за неоснователност на същата. Твърди, че с разпореждането от 17.04.2026г. наред с указанията за обективиране на исковите претенции в нарочна искова молба, на ищците били дадени указания и за изчерпателно посочване основанията и ответниците по спора, които не били изпълнени. Възразява за недопустимост на предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС поради неприложимост на правилата на цитираната разпоредба спрямо договорите за замяна, както и поради отсъствието на правен интерес от търсената защита. Твърди, че срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС не е спазен. Иска от съда да остави частната жалба без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и в срока за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът достига до този извод със следните съображения:

Производството по гр.д. №8311/2026г. е образувано след разделяне на предявения от Л.

Н. Н. и С. Б. М. срещу Й.В.С. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС в отделно производство поради недопустимост на разглеждането му в производството по съдебна делба.

С разпореждане №48567/17.04.2026г. исковата молба е оставена без движение с указания към ищците в едноседмичен срок да представят отделен текст на исковата си 1 молба, като посочат изчерпателно основанията и ответниците по спора.

Препис от това разпореждане е връчен на ищците-жалбоподатели в настоящето на производство чрез пълномощника им по делото на 04.05.2026г. (понеделник), като на 11.05.2026г. (понеделник) от същите е депозирана искова молба, в титулната част на която са посочени имената на лицата, срещу които се насочват исковете. В така депозираната исковата молба се съдържа и изложение на твърденията, на които ищците основават исканията си към съда.

В константната си практика, обективирана в решение № 646 от 30.10.2025 г. по гр.д. № 4951/2024 г., IV г.о., определение № 1057 от 11.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1753/2023 г., ІV г.о., определение № 118 от 23.03.2022 г. по ч.т.д. № 430/2022 г., І т.о., определение № 4397 от 19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 3856/2022 г., ІV г.о., определение № 60099 от 12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1810/2021 г., І г.о., определение № 99 от 09.06.2017 г. по ч.гр.д. № 749/2017 г., І г.о., определение № 157 от 27.03.2013 г. по ч.гр.д. № 540/2012 г., ІІ г.о., определение № 171 от 06.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2616/2017 г., ІІ г.о., определение № 60205 от 03.06.2021 г. по ч.гр.д.

№ 1593/2021 г., ІV г.о., определение № 360 от 27.06.2011 г. по ч.гр.д. № 7/2011 г., ІІІ г.о., определение № 3207 от 15.06.2026 г. по ч.гр.д. № 1080/2026 г. на IV г.о., определение №3495/25.06.2026г. по ч.т.д. №2188/2026г. на I т.о. и др., ВКС приема, че в съответствие с нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК и принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявения иск въз основа на фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Когато същите са неясни или противоречиви, съдът следва да даде указания за уточняването им и за отстраняване на допуснатата нередовност. Правомощието по чл. 129, ал. 2 ГПК следва да се упражнява, когато обективно са налице основания за това. При наличието на нередовности на исковата молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни, да са конкретни, пълни и изчерпателни, вкл. да съдържат указание, че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато указанията не са изпълнени. Указанията на съда в хипотезата на чл. 129, ал. 2 ГПК се считат за изпълнени, когато с тях се отстранят точно и напълно констатираните от съда нередовности. Указанията за отстраняване на нередовности са точни, когато почиват на процесуалния закон, т.е. когато са налични нередовности, които съдът е установил правилно и съответно е указал как да бъдат отстранени. И обратното – когато ищецът не е допуснал нередовности в исковата молба, указанията за отстраняване на такива не са точни и законосъобразни и затова като последица от неизпълнението им не възниква правомощие за връщане на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Преди всичко, атакуваното прекратително определение се явява неправилно, защото ищците не са били предупредени за последиците от неизпълнението им.

Наред с това, всички дадени указания са били изпълнени в предоставения на страната срок за това (арг. от чл. 60, ал. 4 ГПК), поради което с връщането на исковата молба районният съд е процедирал в нарушение на процесулния закон. Депозираната по делото искова молба съдържа означение за лицата, срещу които ищците насочват исковите си претенции, и изложение на обстоятелствата, на които основават същите. Останалите наведени с отговора на частната жалба аргументи предполагат преценка за допустимост и основателност на предявените искове, която не е предмет на настоящата проверка.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение №20886 от 05.06.2026 г., постановено по гр. д. № 8311/2026 г. на СРС, 38 състав.

В Р Ъ Щ А делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3