Решение № 891 от 23.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330206398 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0432-001338/21.10.2025г. на Началник сектор в 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на И. П. М., ЕГН:

**********, от гр.**** на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева с равностойност от 51,13 /петдесет и едно евро и 13 цента/ евро за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. На осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети 10 контролни точки.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява, не се явява и процесуалния представител. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена 1 срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 26.09.2025г. около 08:52 часа в гр.Пловдив по път отворен за обществено ползване, в Индустриална зона, Кукленско шосе № 17, с посока на движение от север на юг, жалбоподателят И. М. управлявал лек автомобил „Форд Фюжън“, с рег. № ****, собственост на фирма „Слав“ ООД, Булстат 103202450, като жалбоподателят М. по време на движение, не използвал задължителен обезопасителен колан, с който МПС било оборудвано.

Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служител, които квалифицирал нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя бил съставен АУАН, серия GA № 3929807/26.09.2025г. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал, като написал възражения. В законоустановения срок било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, което е оставено без уважение.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 51,13 /петдесет и едно евро и 13 цента/ евро, с равностойност от 100 лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя С. Д. Ч.. В показанията си актосъставителят Ч., разпитан в качеството на свидетел, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията му се установява, че извършвал контрол на МПС като забелязал автомобила, управляван от жалбоподателя, който бил облечен с ярка червена риза и се виждало, че бил без поставен обезопасителен колан. Подал сигнал за да спре водача, който не спрял непосредствено до полицейския служител, а продължил още няколко метра. При приближаването си до автомобила, св.Ч. забелязал в огледалото за обратно виждане как водача си поставя обезопасителния колан. Това било отбелязано от св.Ч. пред водача, който се оправдал, че свалил колана преди да се появи полицейския служител. Съдът кредитира показанията на свидетеля като произтичащи от незаинтересован източник, логични, съответстващи и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С оглед на наличните и кредитирани от съда доказателства по делото, включително и процесния АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсата на доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата достоверност, съдът приема за безспорно установено извършено от М.

2 нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Правилно е установено и доказано виновно поведение и неизпълнение от страна на М. на задължението му като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

При така установеното и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата правилно и законосъобразно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 51,13 евро с равностойност от 100 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Наложената глоба е определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи на корекция от страна на съда.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяния, засягащи защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения, от нарушител с множество предходни нарушения по ЗДвП /видно от справка за нарушител/водач/.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво деяние е ангажирана отговорността му. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Възражението за изтекла давност е напълно неоснователно.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не са поискани и не са представени доказателства да са сторени, то не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0432001338/21.10.2025г. на Началник сектор в 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, с 3 което на И. П. М., ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 51,13 /петдесет и едно евро и 13 цента/ евро с равностойност от 100 /сто/ лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети 10 контролни точки.

Р ешението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4