Решение № 1097 от 27.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. Бургас, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20242100100793 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на М. П. П., ЕГН **********, живуща в гр. Б., ж.к. Л., бл.*, против И. Г. И., ЕГН **********, живущ в гр. С., ул. М. Б., № **, с която се моли за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 40000 лева обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, от причинените й телесни увреждания, ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до изплащането.

Твърди се, че ищцата е била жертва на престъпно посегателство от страна на ответника, осъществено от него на 14.01.2022г. в гр.Бургас. Двамата били в дългогодишна връзка, която била прекратена през август 2021г. На 14.01.2022г. ищцата и нейна приятелка се насочили към личния на П. автомобил, когато срещнали ответника. Той искал да говори с П., но тя отказала, двете с приятелката й се качили в колата и потеглили. След известно време се прибрали в дома й. Когато паркирали и слезли, видели, че ответникът е там. Той отново поискал да разговаря с М., не което тя отказала. Той й казал “кучко, колата е моя, сега ще видиш оттук нататък.“. Запътил се към входната врата на блока и поискал да се обади по домофона на майка й. Тя извикала на майка си да не отваря вратата. Тогава ответникът ударил ищцата с юмрук в областта зад ухото, от което силно я заболяло. После хванал дамската й чанта и започнал да я дърпа. И. И. нанесъл на М. П. още два удара с юмрук в лявата част на лицето. Ищцата загубила равновесие от ударите и паднала. Ответникът се надвесил над нея и чрез дърпане и извиване на средния и безименния й пръст на лявата ръка успял да изтръгне връзка ключове. От това тя изпитала силна болка и заплакала, а И. избягал. Ищцата била хоспитализирана с травмирани трети и четвърти пръст на лявата 1 ръка, болки и ограничени движения в четвъртия пръст, фрактура на дистална фаланга на третия пръст. Направена й била операция на сухожилието на четвъртия пръст.

Отделно било установено, че има кръвонасядане в областта на дясното ухо.

Твърди се, че ответникът бил предаден на съд, като в хода на делото било одобрено споразумение, с което той се признал за виновен в отнемането на чужди движими вещи от владението на ищцата, като за това е използвал сила, изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци и усукване на ръката, с което причинил средна телесна повреда на ищцата, представляваща фрактура на дисталната фаланга на трети пръст и руптура на дълбоко сухожилие на четвърти пръст на лявата ръка, довели до трайно затруднение на ляв горен крайник за срок от около 1.5-2 месеца.

Ищцата заявява, че оздравителният процес е протекъл много трудно, дълго време е имала болки и неудобство при справянето с елементарни битови нужди.

Счупването на дисталната фаланга на третия пръст било възстановено след около 8 месеца лечение. Сухожилието обаче нямало да се възстанови никога в пълен обем.

Ищцата вече не можела да носи с тази ръка и да извършва фина моторика с нея. С оглед интензитетът на страданията, претендира да й се заплати обезщетение от 40000 лева.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Заявява също, че търсената сума е завишена по размер. Не оспорва, че е подписал споразумение по наказателното дело. Твърди, че тогава е искал само да разговаря с ищцата по повод връщане на заем от 4000 лева, който той й бил предоставил. Не е искал да извършва грабеж или да й причинява телесна повреда. Когато двамата са били във връзка, ответникът често давал пари на ищцата и така превел през годините по нейната сметка общо 72480 лева. Отделно давал и суми на ръка. И. сочи, че наел през 2016г. жилище, в което ищцата заживяла, като той плащал всички режийни разходи. Това продължило до 2021г., когато П. освободила апартамента и се върнала да живее при родителите си. През август 2021г. И. И. приключил отношенията си с ищцата и казал, че няма повече финансови ангажименти към нея. Въпреки това й превел пари още четири пъти, от които два пъти по 2000 лева, които били като заем.

Ищцата изрично му казала, че това е заем и ще му върне парите в началото на 2022г.

След това обаче отказвала среща и накрая блокирала телефонния му номер. Тогава, на процесната дата, ответникът решил да я изчака пред жилището на родителите й, за да поговорят за заема. Разговор не бил проведен, понеже ищцата и нейна приятелка се качили в колата й и потеглили. Вечерта И. отново причакал П. на същото място.

Когато тя пристигнала, се държала враждебно с него и му казала, че няма да му върне никакви пари и не иска изобщо да го вижда. Тогава ответникът заявил, че ще говори с майка й за парите и натиснал звънеца на домофона. В този момент ищцата го ударила два пъти в областта на задната част на главата. Ответникът се обърнал и я хванал за раменете, като я разтърсил, за да се осъзнае. Хванал ръцете й, за да се предпази от 2 нейните удари. П. се съпротивлявала и го ударила с глава в областта на устата.

Продължили да се боричкат и тогава И. я отблъснал от себе си, а в ръката му останали нейните ключове. Според ответника, ситуацията била причинена по вина на М., която не искала да му върне парите. Травматичните й увреждания са се случили в процеса на двустранното боричкане, без ответникът да е искал настъпването им. И. отрича да е удрял ищцата с юмрук по лицето. Доколкото ситуацията е ескалирала по нейна вина, било налице съпричиняване понеже тя първа ударила ответника. Заявява се, че ключодържателят на М. напълно неосъзнато се е озовал в ръката му след боричкането, като при издърпването му явно е наранил пръстите на ръката й. После ответникът предал ключовете на органите на досъдебното производство. Оспорва се твърдения период на възстановяване на пръста, както и че сухожилието никога няма да се възстанови в пълен обем. С тези аргументи моли искът да бъде отхвърлен, евентуално обезщетението да бъде значително намалено.

Съдът, като взе предвид становището на страните, приложеният по делото доказателствен материал, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

От приложеното НОХД № 1007/2023 г. е видно, че ОС- Бургас е одобрил споразумение, съгласно което И.а Г. И. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.3 вр. чл. 198, ал.1, пр.1 вр. чл. 129, ал.2 от НК, за това, че на 14.01.2022 г., в гр. Бургас, к-с „Лазур“, пред вход № 4 на бл.3, отнел чужди движими вещи, а именно: ключ с вграден имобилайзер за лек автомобил марка „Мазда модел“ 2, на стойност 165,00 лв., 2 броя ключове тип секретни на обща стойност 14,00 лв., като единият е на стойност 7,00 лв., 1 брой ключодържател на стойност 20,00 лв. или всичко на обща стойност 199,00 лв., от владението на М. П. П., родена на 18.06.1973 г., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това използвал сила, изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци и усукване на ръката, с което причинил средна телесна повреда на М. П. П., ЕГН **********, от гр. Бургас, изразяващи се във фрактура на дисталната фаланга на трети пръст и руптура на дълбоко сухожилие на четвърти пръст на лявата ръка, довели до трайно затруднение на ляв горен крайник, за срок около 1,5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

По делото бе изготвена съдебно- медицинска експертиза, вещото лице по която даде заключение, че от наличните данни по делото и прегледа на пострадалата се установили кръвонасядане в областта на дясно ухо, фрактура на дисталната фаланга на трети пръст и руптура на дълбоко сухожилие на четвърти пръст на лява ръка, които увреждания било възможно да са получени по време и начин, както се съобщава, от действието на твърди тъпи предмети и при усукване на ръката. Кръвонасядането под дясна ушна мида било довело до болка с продължителност 5-7 дни. Травмата на двата 3 пръста на лява ръка, фрактурата и руптурата на дълбоко сухожилие водели до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 1,5- 2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. За фрактурата на дисталната фаланга на трети пръст на лява ръка се сочи, че заздравява за около 1,5 месеца, отново при обичаен ход на оздравителния процес. Руптурата на дълбокото флексорно сухожилие на четвърти пръст на лява ръка довело до трайно и постоянно затруднение на флексията на трети, четвърти и пети пръст на лява ръка.

Вещото лице констатирало, че при пострадалата било настъпило усложнениеконтрактура на пръстите на същата ръка, което наложило и втора оперативна интервенция. Контрактурата, пояснява експерта, съставлявала вид усложнение, което се получавало след фрактура и принудително обездвижване, водещо до съединителна тъкан, сраствания в ставата, атрофия на хрущялни покрития, отслабване на залавните места на сухожилия и лигаменти. В случая вещото лице сочи, че независимо от втората оперативна намеса, П. и към момента на прегледа била с невъзможност за извършване на флексия и захват на лявата ръка. Необходимо било периодично извършване на рехабилитационни мероприятия с оглед предотвратяване задълбочаването на контрактурата.

В съдебно заседание вещото лице заяви, че няма възможност за пълно възстановяване предвид настъпилото усложнение. На зададен въпрос експертът посочи, че нямало данни за наличие на метален предмет, който да се е намирал на пръста на пострадалата при инцидента, и от който да са настъпили сочените увреждания.

В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства. Св.

Мехмед- Кочавева- очевидец на случилото се и близка приятелка на ищцата, заяви, че последната е споделяла с нея подробности относно връзката й с И.. Същата посочи, че ищцата била изключително разстроена от инцидента. Свидетелката е видяла как И. удря П. в областта на тялото, при което тя паднала на близката пейка. Била отведена до болницата, където установили, че имала скъсано сухожилие на няколко от пръстите на лявата си ръка. Ищцата била емоционално зле, плачела, държала се за ръката, защото я боляло, и не можела да си свие пръстите. П. била в болничен за продължителен период, като й били направени две операции на лявата ръка. Пръстите на лявата ръка все още не можела да ги свива. Провела и рехабилитационни процедури в Бургас за период от около половин година, но въпреки това не била възстановила напълно захвата на ръката си. Преди инцидента свидетелката сочи ищцата, като много жизнена, жива и усмихната жена, а след това не можела дори да я изведе навън. За самият инцидент свидетелката заяви, че М. П. се защитавала, като след като заявила на И., че няма да му върне нищо, той взел да дърпа чантата и ключовете, които били на пръста й. Сочи, че ищцата се чувствала зле от това, че не можела вече да върши нормални неща, които преди правела сама- да се измие косата, 4 да се среше. Преди инцидента свидетелката и П. ходели редовно на фитнес четири-пет пъти в седмицата. В момента ищцата ходела само да бяга на пътека, но не и да прави фитнес упражнения, тъй като вече не можела.

Свидетелят Стоянов посочи, че познавал ищцата от 90-те години, заедно се движили в компании и били в приятелски отношения. Знаел за случилото се, тъй като въпросната вечер св. Мехмед- Ковачева му се обадила от болницата. Стоянов отишъл на място и видял ищцата, която се държала за ръката и плачела от болка. На следващия ден свидетелят я завел на лекар, който установил скъсано сухожилие, налагащо оперативна намеса, за което медика я насочил към колега от гр. Пловдив.

Стоянов знаел, че на М. П. били направени две операции и същата в продължение на пет-шест месеца ходела на рехабилитационни процедури. Сочи, че ищцата „от този инцидент нататък не е същия човек“. Преди това тя била „душата на компанията“, а след това се затворила в себе си и не връщала дори обаждане. Споделяла, че я боли от това, че нямала да има същата функционалност на ръката, не можела дори да си измие косата сама. Хобито й преди инцидента било да ходи на фитнес, а след него не можела да извършва същите упражнения.