Решение № 13492 от 07.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50868/2025
- Вид
- Решение № 13492
- Подписан
- 07.07.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 222, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68, ал. 1, 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1, 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 13492 гр. София, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110150868 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. М. срещу С, с която са предявени обективно, кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2834 лева, равняваща се на 1449 евро, представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2025 г. до окончателното плащане, и сумата от 380,91 лева, равняваща се на 194,76 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.11.2024 г. до 03.11.2025 г.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 28.10.2019 г. се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемал длъжността „заварчик“.
Същото било прекратено на 26.03.2023 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което му се следвало обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ, за което уведомил надлежно работодателя, но плащане не последвало. По така изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. Обосновава твърдения, че трудовото правоотношение между страните е прекратено преди ищецът да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ не му се 1 дължи. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото относими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Константна е практиката на върховната инстанция, формирана в решение № 15/02.02.2016 г. по гр. д. № 2520/2015 г. III г. о. на ВКС, решение № 50082/14.07.2023 г. по гр. д. № 1463/2022 г. ІІІ г. о. на ВКС, репение № 270/24.03.2014 г. по гр. д. № 1296/2013 г. III г. о. на ВКС, и др., според която предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение (независимо от основанието за това) и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съществено значение има предпоставката еднократност на обезщетението, което се изплаща само веднъж, при настъпване на посочените в правната норма условия – прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само веднъж, съответно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се получи само веднъж – при възникване на правото за пенсия. Работникът или служителят следва да упражни правото си на обезщетение при този работодател и по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото му на пенсия, респ. плащането по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако впоследствие работникът постъпи на нова работа, независимо от това дали е упражнил правото си на пенсия или не, той няма право на обезщетение.
Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо основание. От този работодател работникът или служителят може да търси обезщетението по общия ред, стига да не е погасено по давност.
Предвид изявленията на страните в хода на производството и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово правоотношение, 2 възникнало въз основа на трудов договор от 28.10.2019 г., по което ищецът е заемал длъжността „заварчик“, което е било прекратено, считано от 26.03.2023 г., и че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец, предхождащ месеца на прекратяване на трудовоправната връзка между страните е било в размер на 1417 лева.
Съгласно Разпореждане № ********** от 26.05.2023 г. на ТП на НОИ – Софияград, на ищеца А. Г. М. е отпусната на основание чл. 68, ал. 1, 2 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 25.03.2023 г., т.е. при действието на сключения с ответната страна трудов договор от 28.10.2019 г.
Предвид изложеното по делото се установи по безспорен начин, че всички предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция са се осъществили в обективната действителност.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, ищецът е полагал труд при ответника в периода от 28.10.2019 г. до 26.03.2023 г. (3 години, 4 месеца и 26 дни).
Следователно на последния се полага обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в двукратния размер на брутното трудово възнаграждение, доколкото към момента на прекратяване на трудовия договор ищецът е придобил при ответника по-малко от 10 години трудов стаж.
Ето защо и при съобразяване, че брутното трудово възнаграждение на А. Г. М. за последния пълен отработен месец, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото му правоотношение, се равнява на 1417 лева, то общият размер на дължимото му по чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение възлиза на 2834 лева /2 х 1417 лева/, равняващи се на 1449 евро. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил това вземане чрез плащане, поради което исковата претенция е изцяло основателна и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2025 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) главен дълг; 2) изпадане на ответника в забава; 3) размера на обезщетението за забава.
По правилото на чл. 228, ал. 3 КТ, паричното обезщетение по чл. 222, ал. 3 ГПК, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят изпада в забава и дължи съответното обезщетение заедно със законната лихва. В конкретния казус не се твърди, нито се установява по отношение на ищцата да е уговорен различен от предвидения в КТ срок за плащане.
Доколкото трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на 3
26.03.2023 г., то паричното обезщетение по чл. 222, ал. 3 ГПК ще се дължи от работодателя не по-късно от 30.04.2023 г. Това е падежа на главното вземане за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. По делото не е спорно, че ответникът не е заплатил сумата до посочената дата, поради което е изпаднал в забава в плащането, считано от 01.05.2023 г. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на обезщетението за забава върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 ГПК за периода от 01.05.2023 г. до 03.11.2025 г. възлиза на сумата 942,55 лева.
Съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина поискани от ищеца, поради което и съобразно гореизложените изводи акцесорният иск следва да се уважи в пълния претендиран размер от 380,91 лева, равняваща се на 194,76 евро, и период 11.11.2024 г. до 03.11.2025 г.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на деловодни разноски разполага единствено ищеца. Последният претендира разноски за адвокатско възнаграждение и представя доказателства за тяхното извършване в общ размер на 700 лева, равняващи се на 357,90 евро, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК същите следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 128,60 лева, равняващи се на 65,75 евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на А.
Г. М., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал 1 ЗЗД, сумата от 2834 лева, равняваща се на 1449 евро, представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2025 г. до окончателното плащане, и сумата от 380,91 лева, равняваща се на 194,76 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.11.2024 г. до 03.11.2025 г.
ОСЪЖДА С, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на А.
Г. М., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 700 лева, равняваща се на 357,90 евро – разноски по делото.
ОСЪЖДА С, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 128,60 4 лева, равняваща се на 65,75 евро – държавна такса по уважените в производството искове.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5