Определение № 18698 от 02.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18698 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506977 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв. Д. М. М., процесуален представител на А. Г. А. против Определение № 24345/12.06.2024 г. по гр.д. № 4564/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, с което е оставена без уважение молба от 02.04.2024 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на решение № 4959/20.03.2024 г. по гр.д.

№ 4564/2023 г. на СРС в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното определение. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на определението си съдът не се е съобразил с трайната съдебна практика, според която с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. че е налице обект на облагане по смисъла на чл.2, т. 1, вр. чл. 8 от ЗДДС. В този смисъл, предоставената безплатна правна помощ не е безвъзмездна услуга. Поддържа, че адвокатските услуги не са освободени от заплащане на ДДС, поради което и във връзка с §2а от НМАВ за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък се начислява върху възнагражденията и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно ЗДДС. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 480 лева с ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство на А. Г. А..

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК на е постъпил отговор на частната жалба „Вива Кредит“ АД.

1

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Производството по гр.д. № 4564/2023 г. по описа на СРС, 166 състав е образувано по искова молба, подадена от А. Г. А. против „Вива Кредит“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 и 2, т. 3 от ЗЗП и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. С исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

С Решение № 4959/20.03.2024 г. по гр.д. № 4564/2023 г. по описа на СРС, 166 състав са прогласени за нищожни по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а от ЗПК и чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл.

4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5870912/14.11.2022 г. и „Вива Кредит“ АД да заплати на А. Г. А. сума в размер на 113,68 лева, представляваща платена без основание сума по Договор за паричен заем № 5870912/14.11.2022, сключен между тях, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2023 г. С Решението „Вива Кредит“ АД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА на А. Г. А. в исковото производство пред СРС.

С молба вх. № 108806/02.04.2024 г. Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв. Д. М. е направило искане решението да бъде изменено в частта за разноските като определеното възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ бъде увеличено, като се съобрази цената на предявените три обективно кумулативно съединени иска, както и да бъде присъдено и дължимо ДДС върху определеното възнаграждение.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, като е възприел в мотивите си, че това е безвъзмездна доставка, която не подлежи на облагане с ДДС.

Съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на 2 предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между А.Н.И. и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, по силата на който е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ, както и са представени доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС.

Осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1 и в случаите на чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, както и че с нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. въпросът как се определя възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е ясно регламентиран, без значение дали възнаграждението им е договорено и заплатено предварително, или е присъдено от съда по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

/Определение № 306 от 6.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о., ТК/.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите, че предоставянето на безплатна правна помощ е безвъзмездна доставка на услуга, тъй като за нея е дължимо възнаграждение и то се получава от адвоката, който я е осъществил, независимо, че платец е другата страна в производството. Без правно значение в конкретния случай е дали фактическото плащане се извършва в момент по-късен от предоставяне на услугата. Законовата уредба определя дължимостта на възнаграждение и неговия размер, което означава, че задължението за заплащане на възнаграждение възниква към този момент, в който услугата се предоставя, но плащането на възнаграждението се отлага в по-късен момент. Поради което и не могат да се черпят доводи за недължимост на ДДС от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, защото предоставянето на услугата правна помощ е продължително действие, което завършва към момента, в който се определя възнаграждението. В случай, че възнаграждение не се определя, естествено не се начислява и ДДС и тогава правната помощ е наистина безвъзмездна.

По изложените съображения частната жалба се явява основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло, а молбата по чл. 248 от ГПК.

Предвид на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 24345/12.06.2024 г. по гр.д. № 4564/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, в обжалваната част, с която е оставена без уважение молба от 3

02.04.2024 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на решение № 4959/20.03.2024 г. по гр.д. № 4564/2023 г. на СРС в частта за разноските за сумата над 400 до 480 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 4959/20.03.2024 г. по гр.д. № 4564/2023 г. на СРС, 166 състав в частта за разноските като:

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Вива Кредит“ АД, ЕИК – 207343548 (правоприемник на „Вива Кредит“ ЕООД, ЕИК – 201995287), със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТРАТ под № ****, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 състав, СГС, с адрес на упражняване на дейността гр. София, бул. ****, оф.5.3 сумата от допълнително 80 лева над присъдената с Решение № 4959/20.03.2024 г. по гр.д. № 4564/2023 г. на СРС сума от 400 лева, представляваща ДДС върху възнаграждение за оказана безплетна правна помощ в първоинстанционното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4