Решение № 53 от 26.02.2026, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 1477/2024
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Лилия Йорданова Любенова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 178 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 98 · Закон за собствеността
- чл. 20, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 20, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 20, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 37, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 37, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 41, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 8 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. гр. Лом, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. В.а като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20241620101477 по описа за 2024 година
Производството е по правилата на глава ******************** от ГПК втора фаза на делбеното производство.
С влязло в сила съдебно решение № № 204/13.06.2025г., постановено по делото, съдът е допуснал извършване на съдебна делба на *********, находящо се в с. *********, община *********, на ул. *********, обл.
Монтана, с площ от 1500 (хиляда и петстотин) кв.м., съставляващо поземлен имот кадастрален № ***** (*********), за който са отредени *****-***** и **********-***** в кв. ***** (*********) по плана на с. *********, обл.
Монтана, одобрен със Заповед № ***** от 1969 г., заедно с построените в него сграда 1, обект 1, представляващ жилище с РЗП 60 кв.м. с мазе от 10 кв.м. и таван от 60 кв.м., а съгласно нотариален акт за собственост – 66 кв.м. с мазе от 9 кв.м. и таван от 66 кв.м , сграда 2, обект 1, представляващ жилище с РЗП 36 кв.м. с таван от 36 кв.м. (лятна кухня), сграда 3, обект 1, представляващ навес с оградни стени с РЗП 50 кв.м., сграда 4, обект 1- второстепенна сграда с РЗП 12 кв.м. и обект 2 – второстепенна сграда с РЗП 40 кв.м., при граници и съседи съгласно скицата: от две страни улици, **********-*********, **********-*********, **********-*********, между следните съделители и при следните квоти:
1.С. Н. И. с ЕГН ********** от ********* – при права 5/12 ид.ч.
2.Б. Н. Ф. с ЕГН ********** от *********, - при права 2/12 ид.ч.
3. Б. Н. Ф. с ЕГН ********** от *********, и Е. Н. Ф. с ЕГН ********** от ********* - при права 4/12 ид.ч. в режим на СИО,
4. Н. С. И. с ЕГН ********** с адрес ********* – при права 1/12 ид.ч.
1
Производството по делото е продължило във втората фаза на делбата, като е била допусната и назначена съдебно-техническа експертиза.
С протоколно определение от 02.10.2025г. предвид спазения законоустановен срок (най - късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делба) съдът на осн. чл. 346 ГПК е приел за съвместно разглеждане в настоящето делбено производство претенцията на С.
Н. И. от гр. ********* за сметки, отправена срещу Б. Н. Ф. и Е. Н. Ф., и двамата от с. *********, с която се претендира заплащане от страна на двамата съделители Б. Н. Ф. и Е. Н. Ф., съобразно правата им в съсобствеността, установени с решението по допускане на делбата, на следните суми: за платен местен данък за периода от 16.03.2012г. до 08.03.2020г. сума в размер на 79,33 лв., а за периода от 10.06.2019г. до 22.02.2024г. сума в размер на 201,20лв., както и за ел. енергия за периода от 16.03.2012г. до 10.10.2024г. - сума в размер на 111,50 лв., всички платени във връзка с ползването на процесния имот.
В съдебно заседание ищецът С. Н. И. се явява лично и с адв. Р. М., иска постановяване на решение, с което имотът да бъде изнесен на публична продан, поддържа искането за присъждане на претендираните сметки.
Ответниците Б. Н. Ф. и Е. Н. Ф. не се явяват в съдебно заседание, като са редовно призовани. Депозирани са молби по хода на делото, като се иска имотът да бъде изнесен на публична продан, както и отхвърляне на претенцията на С. И. за присъждане на сметки поради изложените от процесуалния им представител мотиви.
Ответникът Н. С. И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по делото.
Доказателствата са писмени, изготвена и приета е съдебно-техническа и оценителна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна следното:
Страните се легитимират като съсобственици на процесния имот, видно от доказателствата по делото, въз основа на които е постановено решението по допускане на делбата. С влязлото в сила решение в първата фаза на производството съдът е допуснал извършване на съдебна делба между тях, като е установил имота, страните и техните права в съсобствеността. След решението по допускане на делбата по делото е назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза касателно цената на допуснатия до делба имот и досежно поделяемостта му.
Настоящото делбено производство се намира във втората фаза.
Същинското извършване на съдебната делба във втората фаза на делбения процес е дейност на съда, при която окончателно се ликвидира състоянието на съсобственост между страните, по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, чрез използване на изрично предвидените в закона и изчерпателно изброени способи за съдебна делба. Основният принцип, от 2 който съдът се ръководи, е всеки от съделителите да получи дял в натура, доколкото това е възможно /решение 433/88г. на ***** г.о. на ВС/.
Видно от изготвената експертиза, приета по делото без възражения от страните, която съдът кредитира като обективна и изготвена от компетентно лице, и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, процесният имот е неподеляем и е с оценка - 31668лв. В заключението е посочено, че жилищната сграда, находяща се в поземления имот, е неподеляема. ********* кад. № *****, за което са отредени два урегулирани поземлени имота, е поделяемо на два дяла. Така според вещото лице е възможна подялбата на два дяла. По делото обаче няма искания от страните за възлагане на реална част в общ дял.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС дори и да съществува възможност от допуснатия до делба имот да се обособят няколко самостоятелни обекта на право на собственост, това обособяване се извършва от съда във втората фаза на съдебната делба само ако по този начин съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, респ. реалните дялове да се разпределят по колена или при доброволно групиране на съделителите. Ако подобна възможност не съществува, принудително нови самостоятелни обекти не следва да бъдат обособявани, доколкото реално поделяне на допуснатия до делба имот няма да се извърши /така Определение № 248 от 11.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4435/2017 г., ***** г. о., ГК/.
Следва да се посочи, че застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо - чл. 20, ал. 1 ЗУТ , чл. 18 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8 ЗУТ, определено с подробния устройствен план - чл. 20, ал. 2 , чл. 37, ал. 1 ЗУТ , а застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти - чл. 20, ал.
3, чл. 41, ал. 1 ЗУТ . Според чл. 37, ал. 2 ЗУТ сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение.
Анализирайки посочените разпоредби, се налага извод, че постройките на допълващото застрояване се предвиждат към сградите на основното застрояване и имат спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т. е. обусловени са от основното застрояване. Като такива те не са самостоятелни вещи, а са принадлежност към жилищните обекти и не могат да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на главната вещ.
Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са /решение № 89 от 12.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2018 г., ***** г. о., ГК /. Следва, че не е възможно образуването на два дяла, единият от които да включва сградата на основното застрояване /жилищна/, а другият - сградите на допълващото застрояване и самия поземлен имот.
Константна е практиката на ВКС, в която се приема, че второстепенните 3 постройки в мястото, които са предназначени да обслужват жилищната сграда, представляват принадлежност към тази сграда по смисъла на чл. 98 ЗС и следва да се допуснат до делба заедно с нея - решение № 100 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 4966/2013 г. на ВКС, І г. о. и решение № 295 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 4415/2014 г. на ***** г. о. на ВКС). Принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ /решение № 30/07.02.2012 г. по гр. д. № 401/2011 г., І ГО на ВКС/. Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са. Предмет на самостоятелно придобиване и на съдебна делба може да бъде само такава сграда, която е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие и др./ или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект /в този смисъл: решение № 172/12.10.2015 г. по гр. д. № 1167/2015 г. на първо ГО на ВКС; решение № 26/23.02.2017 г. по гр. д. № 3024/2016 г. на първо ГО на ВКС/.
В конкретния случай е налице само една сграда на основно застрояване, която е неподеляема, а останалите сгради са второстепенни и допълват основното застрояване. Предвид това не е възможно да бъдат поделени самостоятелно, а видно от скицата на допуснатия до делба имот (а и от тази, изчертана от вещото лице), при разделяне на поземления имот на два реални дяла в едната част от същия биха попаднали само сгради на допълващо застрояване. Още един довод за неподляемостта е и становището, дадено от Община *********, в което е посочено, че имот № ***** в кв. ***** е поделяем и за него за отредени УПИ ***** и УПИ *****, т.е. не е възможно да бъде разделен на повече имоти (а дяловете в настоящия случай са четири), така че всеки от съделителите да получи реален дял.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
Водим от гореизложеното, съдът намира, че следва да приложи правилото на чл. 348 от ГПК, съгласно която когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
В настоящия случай имотът не може да бъде поставен в нито един от дяловете, по който въпрос страните и не спорят, като имотът следва да бъде изнесен на публична продан. След извършването й, получените суми следва да се разпределят между съделителите, съобразно правата им върху имота така, както са определени с решението по допускането на делбата:
1.С. Н. И. с ЕГН ********** от ********* – при права 5/12 ид.ч.
2.Б. Н. Ф. с ЕГН ********** от *********, - при права 2/12 ид.ч.
4
3. Б. Н. Ф. с ЕГН ********** от *********, и Е. Н. Ф. с ЕГН ********** от ********* - при права 4/12 ид.ч. в режим на СИО,
4. Н. С. И. с ЕГН ********** с адрес ********* – при права 1/12 ид.ч.
По исканията за сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал.
3 ЗС:
Основателността на исковата претенция се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: реалното извършване на твърдените режийни разходи за електроенергия, както и заплащане на местен данък във връзка с ползването на делбения имот, имащи характер на необходими разноски, както и техния размер.
Ищецът С. Н. И. по исканията за сметки носи доказателствената тежест да докаже реално заплащане на местен данък и ел. енергия от негова страна за процесния имот, а ответниците по претенцията за сметки - Б. и Е. Ф.и, носят тежестта да докажат възраженията си (правопрепятстващи, правопогасяващи), а именно да докажат заплащане на претендираните суми, респ. - други основания за погасяването им или такива, препятстващи възникването им. В този смисъл е и разпределената доказателствена тежест, указана на страните от съда.
По делото С. Н. е депозирал следните писмени документи относно искането за сметки за заплатена от него електроенергия за процесния имот: