Определение № 20797 от 12.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20797 гр. София, 12.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110108645 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, юрк. Атанасова, с искане за изменение на решението от 18.12.2024г. в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените разноските за адвокатско възнаграждение за исковото производството на насрещната страна до размера от 400 лева при съобразяване отхвърлената част от исковете.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът В. Н. К. заявява становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Постъпила е и молба от процесуалния представител на ответника В. Н. К. – адв.

А. И., с искане за изменение на постановеното по настоящото гр.д. № 8645/2024г. по описа на СРС, 81 състав, решение от 18.12.2024г., в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски за осъществената адвокатска защита в заповедното производство.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е депозирала отговор, като счита, че не следва да се присъжда отделно възнаграждение за заповедното производство.

Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

По молбата на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД: Депозираната по делото молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, поради което подлежи на разглеждане по същество.

С постановеното по настоящото гражданско дело решение са отхвърлени частично предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД обективно и субективно кумулативно съединени искове срещу ответника.

При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има ответника в производство, съобразно отхвърлената част. Такива са своевременно поискани и присъдени в доказания по делото размер, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка.

Същевременно съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на така претендираните от 1 ответника разноски, отправено в последното по делото открито съдебно заседание.

Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:

Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.

С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.

Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), като критерият е обективен.

С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.

В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.

Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер.

Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. /В този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС, IV г.о./ .

В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално осъществената от 2 упълномощения адвокат процесуална дейност, договореният размер за представителство - 1000 лева се явява явно прекомерен.

С оглед на това, съдът намира, че следва да намали присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 550 лева, която се явява съразмерна на действителната сложност на делото при съобразяване материалния интерес по същото.

С оглед на изложеното и на основание чл.78, ал. 3 ГПК, на ответника за исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете се дължи сумата от общо 465 лева /за осъщественото процесуално представителство и депозит за експертиза/.

По молбата на ответника В. Н. К.:

Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е направено от легитимирана страна в преклузивния срок. По същество е неоснователно по съображенията, изложени в постановеното по делото решение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 22980/18.12.2024 г. по гр.д. № 8645/2024г. по описа на СРС, 81 с-в, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на В. Н. К., ЕГН ********** разноски за исковото производство по чл. 78, ал. 3 ГПК, за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза от 744 лева на сумата от 465 лева, дължима от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 47984/11.02.2025г. по чл. 248 ГПК от ответника В. Н. К., ЕГН **********, за изменение на решението от 18.12.2024г., постановено по гр. д. № 8645/2024г. по описа на СРС, 81 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3