Решение № 118 от 23.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Ловеч, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234300500138 по описа за 2023 година

. и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 7/17.01.2023 г., постановено по гр.д. № 237/2021 г., РС Л. е признал за установено на основание чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124 ГПК, че Н.

Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. ***, не дължи на „КИИ“ ЕАД с ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. ****, изпълнение на сумите: 854.16 лв. главница; възнаградителна лихва в размер на 240.84 лв., лихва от 13.02.2009 г. до 22.05.2009 г., мораторна лихва в размер на 243.32 лв. за периода от 06.03.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 11.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 26.77 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., респективно претендирани по изпълнително дело № ****/ 2018 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров с район на действие ОС - Ловеч, образувано по Изпълнителен лист от 01.11.2011 г., издаден по реда на чл. 410 ГПК по ч.

1 гр.д. № 397/ 2011 г. на Районен съд - Л., поради погасяване на вземането по давност. С решението ЛРС е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника „КИИ ЕАД да заплати на ищеца Н. Н. Н. с горепосочената самоличност сумата 913 лв., представляващи разноски в производството.

Срещу решението на РС - Л. е подадена въззивна жалба от „КИИ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Н. В., в която излага съображения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Изтъква, че в обжалваното решение неправилно е прието, че ТР № 2/26.02.2015 г. по т.д. № 2/20213 г. на ОСГТК на ВКС следва да се прилага във връзка със спирането и прекъсването на давността по време на висящото изп.дело № 790/2012 г. по описа на ЧСИ Десислава Цветкова, поради което районният съд е направил извод, че давността за процесното вземане е изтекла преди образуване на изп.дело № 951/2018 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров. Твърди се, че в случая следва да се приложат постановките, закрепени в действащото към онзи момент Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС.

Излага подробни съображения относно прилагането и тълкуването на цитираните съдебни актове. В подкрепа на изложените доводи посочва и съдебна практика. Счита, че петгодишният период за изтичането на погасителната давност е 26.06.2015 г – 26.08.2020 г. предвид обявеното в страната двумесечно извънредно положение, по време на което погасителната давност е спряна. Изтъква, че от доказателствата по делото е установено, че в периода след 26.06.2015 г. са предприемани изпълнителни действия и във връзка с новообразуваното на 16.08.2018 г. изп.дело № 951/2018 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров. В заключение посочва, че след като погасителната давност е започнала да тече след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г., а молбата за образуване на изп.дело е била депозирана в кантората на ЧСИ Румен Димитров на 16.08.2018 г., което е довело до прекъсване на давността, то същата не е изтекла нито към момента на образуване на изп.дело, нито към момента на образуване на настоящето исково производство. Подчертава, че следва да се прави разлика между перемпционния и давностния срок, като цитира съдебна практика в тази насока.

Моли въззивния съда да отмени решение № 7/17.01.2023 г., постановено по гр.д. № 123/2021 г. по описа на РС - Л. и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявения от ищцата иск като 2 неоснователен и недоказан, като присъди на ответното дружество направените във въззивното производство разноски в размер на 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Н. Н. чрез пълномощника адв.Х. Б., в който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Излага съображения, че решението на РС - Л. е правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Развива подробни съображения и моли за присъждане на направените по делото разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът КИИ ЕАД редовно призован не се представлява. В постъпилата по делото молба вх. № 3009 от 23.05.2023 г. чрез пълномощника юрисконсулт Таня Хаджийска изразява становище, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и оспорва изложените в отговора на въззиваемия твърдения. Цитира ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с което отново се аргументира, че за периода от образуването на изп.дело № 790/2012 г. на ЧСИ Десислава Цветкова на 21.06.2012 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност не е текла. Във връзка с направените възражения за прехвърляне на процесното вземане на осн. чл.99 от ЗЗД изтъква, че уведомяването на длъжника за прехвърленото вземане не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Моли съда да отмени обжалваното решение на ЛРС като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново, с което отхвърли предявения от Н. Н. иск като неоснователен и му присъди направените по делото разноски съгласно приложени списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата Н. Н. Н. редовно призована за съдебното заседание не се явява. По делото е представена писмена защита от упълномощения процесуален представител адв.Х. Б., в която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като излага подробни съображения.

Счита, че решението на РС – Л. е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, като присъди сторените по делото разноски на въззиваемата.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 3 му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата основания.

Обжалваното решение на РС Л. е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.

№ 237/2021 г. по описа на РС - Л. е образувано по постъпила искова молба вх. № 1155/14.04.2021 г., с която от Н. Н. Н. е предявила отрицателни установителни искове на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване, че в качеството й на длъжник по изп. дело № **** по описа на ЧСИ Румен Димитров с район на действие ОС – Ловеч не дължи на ответника -взискател по цитираното изпълнително дело сумите по изпълнителен лист, издаден на 01.11.2011 г. от РС - гр.Л. на основание Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 397/2022 г. по описа на РС - Л. като погасени по давност, а именно: 854.16 лв. - главница; възнаградителна лихва в размер на 240.84 лв., лихва от 13.02.2009 г. до 22.05.2009 г., мораторна лихва в размер на 243.32 лв. за периода от 06.03.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 11.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 26.77 лв. за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., както и описаните в съобщението за образуваното изпълнително дело законна лихва в размер на 283.91 лв. за периода 15.05.2015 г. – 23.08.2018 г., 1156.61 лв. неолихвяеми вземания, както и 150.00 лв. разноски по изпълнителното производство, такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 120.80 лв., такса за изпълнение на парично вземане по т.26 в размер на 258.70 лв., дължими към 23.08.2018 г.

В исковата молба са изложени подробни съображения защо счита, че процесните вземания за погасени по давност и съответно не дължи тези суми.

Излага, че изпълнителният лист е издаден на 01.11.2011 г. и до датата на 4 образуване на изпълнително делото № **** по описа на ЧСИ Румен Димитров с район на действие ОС – Ловеч са изминали повече от 6 години, като с оглед разпоредбата на чл.110 от ЗЗД вземанията по него са погасени по давност. Изтъква, бе образуването на изп.дело не е принудително изпълнително действие, което прекъсва погасителната давност. Прави възражение, че вземанията за главница и лихви са задължения, възникнали преди повече от 10 години и за тях е налице т.нар. абсолютна погасителна давност. На следващо място твърди, че не е уведомена за извършената цесия, с което са нарушени разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

В писмен отговор на исковата молба ответникът КИИ ЕАД оспорва основателността на исковете, като излага доводи, че погасителната давност не е изтекла. Твърди, че по молба на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД на 21.06.2012 г. е образувано изп.дело № 790/2012 г. по описа на ЧСИ Десислава Цветкова с рег. № 872 на КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист от 01.11.2011 г. По време на образуваното изпълнително производство са били предприети изпълнителни действия, които описва и всяко едно от тях води до прекъсване на погасителната давност. След като изп.дело № 790/2012 г. по описа на ЧСИ Десислава Цветкова е било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, взискателят е изтеглил изп. лист и на 16.08.2018 г. е депозирана молба за образуване на ново изп. производство, като е образувано изп.дело № 951/2018 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, с което за пореден път е прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Подробно са описани предприетите от ЧСИ конкретни изпълнителни действия, като вследствие на наложените запори са постъпили удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата, като последно сума е постъпила на 23.12.2020 г., с което е прекъсван отново давностния срок. Цитира и практика на ВКС, според която перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Излага подробни съображения и цитира практика на ВКС относно действието във времето на тълкувателните актове на ВКС, които касаят изпълнителното производство – ППВС № 3/1980 и ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по т.д. № № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на направеното от ищцата възражение относно уведомяването й за прехвърляне на вземането от „БНП Париба Пърсънъл 5

Файненс“ЕАД на КИИ ЕАД твърди, че уведомлението е получено лично от нея. Цитира и практика на ВКС, в която е прието, че получаване на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от Н. Н. иск, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Исковете, предмет на гр. д. № 237/2021 г. на РС – Л., са допустими като такива по чл. 439 от ГПК и с тях се цели оспорване на изпълнението по цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ Румен Димитров при позоваване на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая се твърди погасяване на вземанията по давност при изтекъл срок на погасителна давност след издаването на изпълнителен лист от 01.11.2011 г. на основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 397/2011 г. по описа на ЛРС. Исковете по чл. 439 от ГПК са предявени от активно легитимирана страна - длъжника по изпълнението срещу пасивно легитимирана страна – взискателя по изпълнението. Изп.дело дело № **** по описа на ЧСИ Румен Димитров с район на действие ОС – Ловеч е образувано на 16.08 2018 г. по повод молба на взискателя - кредитор КИИ ЕАД. Безспорно за Н. Н. като длъжник по висящото изпълнително производство е налице правен интерес от търсената защита чрез установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията на кредитора и като крайна цел установяване несъществуването /погасяването/ на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение.