Определение № 3956 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3956 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20231110101497 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молби на ищцата и на ответника за изменение на постановеното по делото решение по съществото на правния спор в частта за разноските.

Ищцата претендира решението да бъде изменено в частта за разноските, с която в полза на ответника е присъден адвокатски хонорар, оспорвайки от представените по делото доказателства да се установява реалното заплащане на претендираното от дружеството възнаграждение за един адвокат.

Ответникът, от своя страна, счита, че размерът, до който съдът е намалил общо претендираното от него адвокатско възнаграждение с оглед наведеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност, е несъответен на положения от адвоката труд, както и на фактическата и правна сложност на делото, по което били предявени 11 иска с материален интерес от общо 102 472.52 лева, били разменени молби от по стотици страници, а доказателственият материал възлизал на хиляди страници. Наред с това, иска изменение на решението и в частта, с която в полза на ищцата са възстановени част от разходите за преводи на документи по настоящото дело, съответна на уважената част от претенциите, доколкото от представените в тази връзка доказателства не се установявало, че преводите са извършени именно във връзка с настоящото производство.

В срок всяка от страните е депозирала отговор на искането на насрещната страна с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, в който е изложила съображения за неоснователност на съответното искане за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът намира исканията за изменение на решението в частта за разноските за процесуално допустими- заявени са в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на решението) от лица с правен интерес да искат изменение на решението в съответната част, които са представили списъци на сторените от тях разноски в срок- до приключване разглеждането на делото в настоящата инстанция.

Разгледани по същество, исканията са неоснователни.

Противно на поддържаното от името на ищцата, според настоящия съдебен състав съвкупният анализ на представените от ответното дружество в последното по дело открито съдебно заседание доказателства за извършване за негова сметка на разходи за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, обоснова извод за действителното заплащане 1 на това възнаграждение. Това е така, тъй като, наред с изискуемия съобразно процесуалния закон и практиката по приложението му банков документ (с оглед уговарянето на заплащането по банков път- л. 631 и л. 635 от делото)- т. нар. „нотификация“ за плащане, установяващ заплащането на хонорара по банков път, са представени и два броя фактурифактура № 26794/03.01.2024г. и фактура № 27756/01.08.2024г., в които изрично е посочено, че са за възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, както и справка от адвокатското дружество, с което е сключен договорът за правна защита и съдействие, за броя и размера на вземанията му от ответното дружество, погА.и чрез плащането по коментираната „нотификация“, сред които са и вземанията по посочените фактура № 26794/03.01.2024г. и фактура № 27756/01.08.2024г.

Същевременно, неоснователен се явява доводът на ответника за неправилно определяне на размера на общо дължимия му адвокатски хонорар за настоящото производство, определен от съда на сумата от 2500.00 лева с оглед заявеното от името на ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност. При определяне на този размер, който съдът намира за справедлив и обоснован по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, са съобразени действително положените от адвоката процесуалния усилия, за които, както е изложено и в решението по съществото на правния спор, на съда е служебно известно, че са напълно идентични по водени от адвокатското дружества дела с идентичен предмет и ответник, но с различни ищци, като не без значение е и обстоятелството, че макар исковете да са 11 и да са с висока обща цена, основният спорен по всички тях въпрос е един, а именно подлежат ли на отделно заплащане първите два прелетени за деня сектора, респ. представляват ли т. нар. „секторни плащания“ компонент от брутното трудово възнаграждение на ищцата, предопределящо размера на вземанията й както по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, така и по исковете, имащи за предмет обезщетения, чиито размери зависят от това брутно трудово възнаграждение. Що се отнася до довода на ответника, касаещ обема на депозираните от страните молби, сам по себе си в случая същият се явява твърде формален, доколкото по същество твърденията и доводите на страните са били напълно идентични в хода на настоящия процеса, а и, както бе изяснено, в хода на немалкото идентични по предмет производства, в които ответникът е представляван от едно и също адвокатско дружество. Ето защо, съдът е достигнал до извод, че претендираният хонорар от общо 4405.55 лева в случая се явява прекомерен, поради което и не е налице основание за ревизиране на извода в последния смисъл, както и по отношение на обоснования му общ размер

Във връзка с доводите от името на ответника, касаещи минималния размер на следващото му се възнаграждение, определен по правилата на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, следва да се изясни, че съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения на СЕС, съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, §. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, §. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, §. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Следователно, приетата въз основа на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение- в този смисъл Определение № 150 от 16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2767/2024 г., II т. о., ТК, в което се съдържа и неизчерпателно изброяване на критериите, които следва да бъдат съобразени от 2 съда при преценката му за справедливия размер на следващото се на адвоката възнаграждение.

Неоснователно е и поддържаното от името на ответника, че недоказано е заплатената от ищцата сума за преводи да касае производството по настоящото дело, доколкото в издадената й фактура- л. 641 от делото, е посочено, че е съставена за преводи на трудов договор, анекси, фишове за заплата, графици, справка за удържан данък и политика за възнагражденията, каквито документи са представени по делото, като не се установява, а не се и твърди ищцата да е полагала труд при друг работодател, респ. да е водила съдебни производства срещу него в периода на издаване на фактурата, съответстващ на момента на образуване на настоящото производство.

По изложените съображения исканията с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК на страните в настоящото производство следва да бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С. Г. С. и на „У.Е.У..“ - чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174, за изменение на постановеното по делото решение № 19264/25.10.2025г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3