Решение № 16357 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16357 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110155093 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 21.06.2024 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против В. С. Й. и А. Ю. И. с искане ответниците при условията на разделна отговорност да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумата в размер общо на 3237,06 евро (6331,14 лева), представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 06.10.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 530,75 евро (1038,05 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.09.2023 г., сумата в размер общо на 13,12 евро (25,67 лева), представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 06.10.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, и сумата в размер на 2,99 евро (5,85 лева), представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 19.09.2023 г., като ответникът В. С. Й. бъде осъден да заплати ¾ части от вземанията, а ответникът А. Ю. И. ¼ част от вземанията.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот за процесния период. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа се, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на 1 ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. Й. не е изразил становище по исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Ю. И. прави искане производството по отношение на него да бъде прекратено, тъй като лицето е направило отказ от наследството, оставено от Ш. П. Й.. В подкрепа на изложените твърдения е представено съдебно удостоверение от 02.03.2020 г., издадено от Софийски районен съд, 158 състав, относно вписан отказ в специалната книга на съда под № 441/09.03.2020 г.

В хода на производството ответникът В. С. Й. е починал, като на основание чл. 227 ГПК в процесуалните му права е конституиран наследникът му по закон Т. В. В. ( дъщеря). В открито съдебно заседание на 02.04.2026 г. ответникът Т. В. В. чрез процесуалния си представител адвокат В. оспорва исковата претенция по основание и размер и заявява възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответниците, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответниците притежават качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответниците в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване, е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ се в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е приета декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1118948/01.06.1998 г., подадена от В. С.

Й., в която като основание за придобиване на процесния недвижим имот е посочена Заповед 2

№ 2128 на Софийски градски народен съвет. От съдържанието на декларацията се установява, че единствен собственик на топлоснабдения имот, находящ се в ***, е ответникът В. С. Й.. Съгласно прието по делото удостоверение с изх. № 68-00-1546 на „Географска информационна система – София“ ЕООД, многофамилната жилищна сграда с пет входа с идентификатор ***, описана със стар адрес ж.к. „Западен район“, блок 120, има настоящ адрес ж.к. „Илинден“, блок 120, с вх. А, вх. Б, вх. В, вх. Г и вх. Д. От изложеното следва, че ответникът В. С. Й. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот и съответно като потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Следва да се отчете и обстоятелството, че ответникът В. С. Й. в срока по чл. 131 ГПК не е оспорил поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, за притежаваното от него качество на собственик на топлоснабдения имот, както и за доставената през исковия период топлинна енергия. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта, лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период. По делото не са наведени твърдения, респ. не са ангажирани доказателства, ответникът Й. да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния недвижим имот преди исковия период. Предвид изложеното съдът намира, че в процесния период между ищеца и ответника В. Й. е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот. При съобразяване на диспозитивното начало в гражданския процес независимо от обстоятелството, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че единствено ответника В. Й. е притежавал право на собственост върху процесния недвижим имот за исковия период, претенцията срещу него, респ. срещу конституирания в процесуалните му права наследник следва да бъде разгледана за ¾ от вземанията предмет на иска.

Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства между ищцовото дружество и ответника А. И. за исковия период да е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот. Както бе посочено по-горе доказателства относно правото на собственост върху имота са представени единствено за ответника Й., като липсват доказателства Ш. П. Й., чийто наследник е А. И., да е притежавала право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху процесния имот през исковия период, поради което и в патримониума на нейните наследници не би могло да възникне задължение за плащане на задължения за топлинна енергия и дялово разпределение. Дори да бъде прието, че Ш. П. Й. е притежавала право на собственост върху процесния имот видно от прието по делото съдебно удостоверение от 02.03.2020 г., издадено от Софийски районен съд, 158 състав, ответникът А. И. е направил отказ от наследството, оставено от Ш. П. Й., вписан в специалната книга на съда под № 441/09.03.2020 г., поради което същият не е придобил и правата, включени в наследството.

Предвид изложеното исковата претенция срещу ответника И. следва да бъде отхвърлена.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 38 от ДР на ЗЕ, „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38, ал. 1 ЗС, и чрез тях се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в 3 резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата“.