Определение № 3749 от 27.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51713/2022
- Вид
- Определение № 3749
- Подписан
- 27.01.2023
- Състав
- ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3749 гр. София, 27.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110151713 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. Н. срещу И.“, която е била нередовна, поради което съдът с разпореждане от 27.09.2022 г. и разпореждане от 04.11.2022 г. е оставил без движение исковата молба.
В изпълнение на дадените от съда указания са постъпили уточнителна молба с вх. на СРС № 223382/20.10.2022 г. и уточнителна молба № 263777/29.11.2022 г. В последната уточнителна молба ищецът е посочил, че предявява осъдителен иск срещу И.“ за сумата от 2694.45 лв. – незаплатен от ответника остатък на обезщетението по чл. 225 КТ, присъдено с решение по гр.д. № 35820/2015 г. по описа на СРС, 57 състав, като е заявено, че не поддържа първоначално описаните в исковата молба и уточнителната молба от 20.10.2022 г. искове.
Ищецът мотивира правния си интерес от настоящия иск с твърдението, че издаденият по гр.д. № 35820/2015 г. по описа на СРС, 57 състав, изпълнителен лист е предаден на ответника, който отказва да плати и за ищеца не съществува друг правен способ освен съдебното производство, в което да установи основателността на нейната претенция.
Настоящият съдебен състав, след преценка на твърденията на ищеца, както и на представените писмени доказателства, намира, че предявеният в настоящото производство иск се явява недопустим по следните съображения:
Предмет на предявения в настоящото производство осъдителен иск е сумата от 2694.45 лв., която ищецът твърди, че е останала незаплатена от страна на ответника. В същото време ищецът ясно посочва, че сумата от 2694.45 лв. представлява незаплатен остатък от сумата 6930.60 лв., присъдена в другото производство, приключило с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 35820/2015 г. по описа на СРС, 57 състав.
Съгласно чл. 299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Съгласно ал. 2 повторно 1 заведеното дело се прекратява служебно от съда. Предявявайки настоящия иск, на практика ищецът не би постигнал нищо по-различно от вече постигнатото – претендираното от него право е признато с влязло в сила съдебно решение, по което се формира сила на пресъдено нещо и въз основа на него е издаден изпълнителен лист. Наред с това смисълът на процесуалната пречка по чл. 299, ал. 2 ГПК е да се избегне повторното осъждане на длъжника. Обстоятелството, че ответникът не плаща или не желае да плати присъдената сума няма как да обоснове правния интерес на ищеца от настоящия иск – лишено от логика е съдът да постанови отново решение, с което да осъди отново ответника да заплати същата парична сума, при положение, че това вече е сторено в друго производство и има вече издаден изпълнителен лист. Т.е. с предявяване на настоящия иск ищецът не би получил никаква друга, различна от вече получената в другото производство защита. От своя страна пък въпросът за дължимата лихва също е предмет на друго производство – това, висящо пред СРС, 148 състав, № 21503/2019 г.
В аспекта на изложеното се налага извод, че е налице отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимост на повторен процес между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Липсва и правен интерес от настоящото дело.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. на СРС № 199400/26.09.2022 г., подадена от В. С. Н. срещу И.“, с която се претендира заплащане на сумата от 2694.45 лв. – незаплатена част от дължима сума по гр. д. № 35820/2015 г. по описа на СРС, 57 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 51713/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2