Определение № 259 от 08.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Частно търговско дело 93/2025
- Вид
- Определение № 259
- Подписан
- 08.07.2025
- В сила
- 22.07.2025
- Състав
- Ивелина Солакова
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 259 гр. Велико Търново, 08.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Частно търговско дело № 20254100900093 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 118, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 390, ал. 2 ГПК.
Постъпила е молба за обезпечение на бъдещ иск от „КАМИК“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Симеон Велики” № 2, ет. 8, ап. 31 с ЕИК 104657208, представлявано от управителя Даниел Красимиров Бурмов, чрез адв. Д. М. – ВТАК срещу „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Емилиян Станев“ № 10, блок 10, ет. 1, ап. 3, с ЕИК 205484703, представлявано от Управителя Димитър Иванов Лазаров.
В молбата се твърди, че молителят и „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД от месец декември 2024 г. водили разговори в посока внос на два броя товарни автомобили РЕНО МАСТЪР, тъй като последният извършвал внос на автомобили директно от завода производител. Навеждат се твърдения, че съгласно уговорката „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД се ангажирало да извърши внос на двата товарни автомобила и да съдейства за среща с „ОТП лизинг“ при „Банка ДСК“ за подписване договор за лизинг, съгласно условията на който „КАМИК“ ЕООД да придобие собствеността върху автомобилите, които му били необходими за извършваната от него търговска дейност. Молителят трябвало да гарантира, че ще закупи автомобилите съгласно договори за лизинг, като преведе по сметка на „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД две суми всяка в размер на 24000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/ представляващи капаро за двете МПС.
След осигуряването на вноса на МПС „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД трябвало да преведе обратно по сметка на „КАМИК“ ЕООД получените суми, които дружеството лизингополучател да заплати на лизингодателя „ОТП лизинг“ като авансови вноски при подписване на Договорите за лизинг. Твърди се, че на 04.04.2025 г. „КАМИК“ ЕООД превело по банков път на „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД две суми в размер на 24000 лв. всяка, по издадени от дружеството вносител Фактури с номера №0000017994 и №0000017995, с основание „капаро за товарен автомобил Рено Мастър“. Молителят сочи, че преводът на сумата общо в размер на 48000 лв. бил направен, въз основа на издадени от „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД фактури, тъй като управителят на довереното ми дружество бил информиран от Димитър Лазаров, че е договорен вноса на двата товарни автомобила.
В молбата се твърди, че на 27.05.2025г. двамата управители пътували със самолет до Полша и след окомплектоване на автомобилите в завода - производител, били докарани физически в България на 29.05.2025г. и паркирани в депото на РЕНО в гр. Килифарево.
Молителят сочи, че Димитър Лазаров обяснил на Даниел Бурмов, че след изготвяне на договорите за лизинг, „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД ще преведе на „КАМИК“ ЕООД получените суми, за да бъдат заплатени с тях авансови вноски по договорите, каквато била 1 уговорката с лизингодателя „ОТП лизинг“. Въпросните договори били изготвени от дружеството Лизингодател и датирани с дата 10.06.2025г. за подпис, но превод от „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД към „КАМИК“ ЕООД на посочената по – горе сума 48000 лв. не бил извършен. Твърди се, че такъв не е извършен и до момента на депозиране на молбата за обезпечение. Сочи се, че в последния разговор от преди седмица Димитър Лазаров заявил на Бурмов, че внесените автомобили са му необходими и ще ги ползва за свои нужди и не желае Бурмов да ги придобива по договорената вече лизингова схема.
С оглед гореизложено, за представляваното от дружество бил налице обоснован интерес да претендира по съдебен ред връщане на сумата общо в размер на 48000 лв.
/четиридесет и осем хиляди лева/ от „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД като получени без основание, с оглед неизпълнение на поети договорености.
Молителят иска предвид предстоящо завеждане на иск против „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. Емилиян Станев № 10, блок 10, ет. 1, ап. 3, с ЕИК 205484703, представлявано от управителя Димитър Иванов Лазаров, за задължението на дружеството в размер на 48000 лв. /четиридесет и осем хиляди лв./ и с цел обезпечаването му, на основание чл. 390 от ГПК да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на обезпечителна мярка – запор на банкови сметки на „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
Емилиян Станев № 10, блок 10, ет. 1, ап. 3, с ЕИК 205484703, представлявано от Управителя Димитър Иванов Лазаров, до размера на претенцията 48000 лв. /четиридесет и осем хиляди лв./ с включен ДДС, в банки, както следва: „Банка ДСК” АД, “УниКредит Булбанк” АД, “Юробанк България” АД, „ОББ” АД, „Кей Би Си Банк Първа инвестиционна банка“ АД, „ИнвестБанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, “Алианц Банк България” АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „ПроКредит Банк” /България/ ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк” АД, „Търговска банка Д“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Токуда банк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Тексим банк“ АД, ИНГ Банк Н.В. – клон София, Ситибанк Европа АД-клон България, БНП Париба С.А.-клон София, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.-клон България, ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ-клон СОФИЯ, Варенголд БанкАК, клон София, Бигбанк АС – клон България, Айкарт АД, Изипей АД, Майфин ЕАД, Изи пеймънт сървисиз ООД, Транскарт файненшъл сървисис АД, Бигбанк АС - Клон България КЧТ.
Счита, че без допускане на исканото обезпечение ще се затрудни осъществяване на правата на довереното ми дружество по съдебния акт, който евентуално ще бъде постановен.
Моли, за определяне на по – дълъг срок за завеждане на граждански иск, с оглед окомплектоване на доказателствата към исковата молба
Великотърновският окръжен съд като взе предвид горепосоченото прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В случая съгласно посочените в молбата данни, молителят възнамерява да заведе не един иск за сумата от 48 000 лева за връщане на сума с отпаднало основание на основание по чл. 55 от ЗЗД, а два съединени иска, всеки с цена от 24 000 лв. Това се потвърждава и от твърденията за издадени две отделни фактури на стойност от 24 000 лв. с ДДС.
Освен това в молбата не се съдържат твърдения за сключен рамков договор за доставка на автомобили, а от съдържанието й става ясно, че се касае за две отделни правоотношения, макар и между едни и същи страни. Аргумент в насока горното е и обстоятелството, че съобразно правилата на чл. 113, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност всяко 2 данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. В конкретния случай твърденията са за две отделни фактури, по които са извършени плащанията – съответно следва да се приеме, че са налице договори за две отделни доставки.
С оглед гореизложеното, цената на нито един от бъдещите искове не надхвърля минимума по чл. 104, т. 4 от ГПК-25 000лева.
Настоящият състав намира, че родово компетентен да разгледа искането с правно основание чл. 390 ГПК е Районен съд, тъй като бъдещите искове са с цена под 25 000 лева.
Местно компетентен за искането по чл. 390 ГПК в настоящия случай е родово компетентния съд по седалището на същия, на основание чл. 390, ал. 1, предложение 1 ГПК и това е Районен съд – Велико Търново.
Водим от изложеното на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т. д. № 93/2025 г. на Великотърновския окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Велико Търново по компетентност, на основание чл. 390, ал. 1 от ГПК, за разглеждане на молба вх. № 8767/08.07.2025 г. „КАМИК“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Симеон Велики” № 2, ет. 8, ап. 31 с ЕИК 104657208, представлявано от управителя Даниел Красимиров Бурмов, чрез адв. Д.
М. – ВТАК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3