Решение № 5606 от 11.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5606 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Чехларов

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100503178 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 646/11.01.2024 г., постановено по гр.д. № 5359/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, е отхвърлен предявеният от И. Л. Л. срещу Б. В. Ч. положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.2 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.София, район „Слатина“, ул. ******** с площ от 366кв.м., ведно с едноетажна жилищна еднофамилна сграда с площ от 44кв.м., с идентификатор № *** и едноетажна постройка на допълващо застрояване идентификатор № с ***, с площ от 10 кв.м., като ищецът е осъден да плати разноски на ответника в размер на 1500лв.

Недоволен от решението е останал ищецът, който е подал въззивна жалба, с която обжалва изцяло решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, така и е необосновано. Твърди, че съдът е направил неправилна преценка на гласните доказателства, въз основа на което е извел неправилни изводи. Конкретно неправилни били изводите, че от 1 показанията на свидетелите на ищеца се извличали „спорадични“ факти за упражняване на фактическа власт, а показанията на свидетелите на ответника оборвали тезата за владение. Съдът не е съобразил, че двете групи свидетели говорели за различни периоди от време. Свидетелите на ищеца съобщавали за факти за установена и фактическа власт върху имота, за периода от пет години, считано от придобИ.ето му с н.а., докато тези на ответника изрично за периода от последните години, който не бил заявен като предмет на спора.

Неправилно показанията на св.В. били счетени за объркани и противоречиви.

Напротив, твърди се, че анализът им налага обрания извод – свидетелят ясно обяснил в какво се състои неговото участие в упражняване на фактическата власт от страна на ищеца през исковия период, подробно и убедително обяснил какви ремонти бил извършил и разположението на помещенията и състоянието на имотите, с което доказал упражняване на фактическата власт, изразяваща се в редовни посещения и полагане на грижи, вкл. извършен козметичен ремонт. Тези обстоятелства били подробно описани от тримата свидетели, които били очевидци и участници на дадената информация.

Изрично в показанията си съобщавали факти и обстоятелства за процесния период (2014-2019г.), но и за продължило владение на ищеца и грижи и досега.

Съдът не бил съобразил презумпцията по чл.83 ЗС, доколкото от доказателствата не можело да се направи извод за обратното. Така и не било взето предвид правилото на чл.81 ЗС и по аргумент на за обратното следвало да се приеме, че ищецът е владял имота през исковия период и владението не е било прекъсвано в нито един момент за повече от 6м. Твърди се, че показанията на свидетелите на ответника не опровергавали показанията на свидетелите на ищеца, като от внимателния им прочит следвало извод, че се отнасят за период след процесния, вкл. и понастоящем. И тримата свидетели, бидейки не непосредствени съседи, нямали постоянен 24часови преки наблюдения относно това кой и кога посещава и се грижи за имота, с което не опровергавали показанията на свидетеля на ищеца. Акцентира се, че двете групи свидетели говорели за различни неща, като показанията на свидетелите на ответника не опровергавали обстоятелствата, че през 2014-2019г. ищецът и сочените от него свидетели посещавали периодично по различни поводи имота. Щом нямало заявено твърдение, че ищецът да е живял в имота, а се твърди да го е навестявал отвреме-навреме (2-3 пъти в годината) лично или придружен от свидетелите, то показанията на свидетелите на ответника, че 2 изобщо не виждали ищеца в имота не опровергавало наличието на елементите за давностно владение. Тези изводи се подкрепяли и от игнорираните от първата инстанция доказателства (платени данъци и такси). Твърди се, че противно на изводите на първата инстанция, бил налице фактическият състав на чл.70, ал.1 ЗС, защото ищецът придобил имота на основание, годно да го направи собствено /н.а. от 19.09.2014г., който не бил прогласен за нищожен, а за недействителен по чл.40 ЗЗД/, като презумпцията за добросъвестността не била оборена. Неправилен бил и изводът за прекъсване на давността чрез предявяване на иска по чл.40 ЗЗД по предходно дело, защото чл.116, б. „б“ ЗЗД нямал предвид предявяване на всякакъв иск, а иск относно имота, не и облигационен, съответно цитираната практика била неотносима. Претендира разноски и развива подробно съображения в писмена защита.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия – ответник оспорва въззивната жалба и в пледоарията по същество акцентира, че сделката, на която ищецът основава добросъвестното си владение, е обявена за нищожна по чл.40 ЗЗД, с оглед на което единственото възможно владението е само недобросъвестно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Предявен е иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.2 ЗС, с който ищецът иска да се признае за установено спрямо ответника, че е придобил процесния недвижим имот по давност, за което твърди, че е установил владение, считано 3 от 19.09.2014г. до исковата молба, като се позовава на добросъвестно владение. Ответникът твърди, че е собственик на имота по силата на саморъчно завещание и оспорва владението на ищеца като насрещно твърди, че владее процесния имот явно и спокойно, освен това с предявения (и уважен) иск по чл.40 ЗЗД срещу ищеца и брат му счита давността за прекъсната по см на чл.116 ЗЗД, така и обявяването на договора за недействителен по чл.40 ЗЗД не може да бъде основание за упражняване на добросъвестно владение, а за недобросъвестно такова, за което не била изтекла необходимата давност.

Съвкупно от събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Със саморъчно завещание от 29.06.2011г. И. Ц.М. завещава процесния недвижим имот на Б. В. Ч., което саморъчно завещание било обявено на 20.10.2014г. (след смъртта на И. М. починал на 24.09.2014г.), съответно било вписано с акт № 163, том IV, дело № 13586, с вх.рег. № 18528/23.04.2023г.

С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том V, рег.№ 29822 дело № 730/2014г. от 19.09.2014г. процесният недвижим имот бил продаден от И. Ц.М. чрез пълномощник И.Л. Л. (св. Л.) на И. Л. Л. (ищеца). С решение № 50172/10.10.2022г. по гр.д. № 4145/2020г. по описа на ВКС, е оставено в сила решение № 11701/27.07.2020г. по в.гр.д. № 301/2020г. на САС, в частта, в която е признат за недействителен на основание чл.40 ЗЗД в отношенията между Б.

В. Ч. (ответника) и И. Л. Л. (ищеца), като сключен във вреда на представлявания И. Ц.М., договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с н.а. № 6, рег.№ 29822/19.09.2014г.. с който И. Ц.М., действащ чрез пълномощник И.Л. Л., продал на И. Л. Л. процесния недвижим имот. Исковата молба, по която е било образувано делото е вписана на 16.01.2015г., а решението по същата е отбелязано на 01.03.2023г. (в рамките на 6м срок по чл.115 ЗС).

Приети по делото са справки за плащане на данъци за имота от ищеца за периода от 2015г. до 2020г. Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за имота, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани доказателства.

4

Събрани по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпити на свидетели на страната на ищеца – св. В.К., св.В. и св.Л., както и такива на страната на ответника – св.Д., св. М. и св.Т..

Св. К. дава показания, че е посещавал с ищеца имота след придобИ.ето през есента на 2014г., вкл. дава описание на имота и разположението на стаите, обстоятелства около нуждата от майстори за ремонт и почистване (св.В.), съответно извършено почистване на имота от диворастящи храсти, както и данни за посещения на имота есента на 2014г., пролетта и есента на 2015г., вкл. във връзка със самонастаняване на клошари, така и 2022г. във връзка с писмо от общината.

Св. В. дава първоначално показания, че В. го препоръчал на ищеца преди около 4г. като майстор, за което бил нает да почиства и изрязва храстите, да освежава стаите, за което всяка пролет и есен близките 4г. започнал да почиства имота, в който влизал с ищеца. В хода на разпита дава показания, че В. го запознал с ищеца през 2015г. и ремонтът почнал през есента на 2015г., но знаел имота от 4-5г., като почистил изцяло имота, но в момента изглеждал малко зле, като къщата била обрасла, защото няколко месеца не била чистена и не била годна за живеене. Така и съобщава, че поминалата година (2021г.) имало клошари, за което се обадил на В. да каже на ищеца, които отишли по-късно зимата.

Св.Л. /брат на ищеца/ дава показания, че с придобИ.е на имота брат му започнал да полага грижи, като пролетта на 2015г. наел майстори, които да освежат къщата, но се отказал да живее там и решил да почиства периодично и да поддържа имота, което го правил 2-3 пъти в годината. Като тази година получили обаждане от общината, че било много обрасло, за което взели мерки, наели работници и зачистили, вкл. нямало предявени претенции срещу имота и не е виждал друг да влиза в същия, освен клошари, които били изгонени лично от ищеца няколко пъти.

Св.Д. дава показания, че живее в имот отсреща по диагонал на процесния имот с пряка видимост. Същият се притежавал от И., но след смъртта му бил в окаяно състояние, като ответникът оградил с верига и катинар входа от ул. Г.П., защото по едно време се самонастанили клошари, които ответникът изгонил, а единственият достъп бил през вътрешния двор, където имало врата от към съседния имот, който бил на родителите на 5 ответника. Ответникът обяснявал, че не правил нищо с имота, защото имало дело, което чакал да приключи, като последните 7-8г. св. Д. дава показания, че други хора освен Б. и роднините му не бил виждал в имота, като никой не полагал никакви грижи за същия.

Св. М. дава показания, че живее през една къща от процесния имот и всеки ден го вижда и в който никой не живеел след смъртта на И., който го оставил на ответника, който го заключил, защото имало вход към процесния имот от неговата страна. Имотът бил обрасъл, а къщата за събаряне, но ответникът не предприемал нищо, защото чакал да приключи дело. Не е виждал трети лица в имота с изключение на опит да се самонастанят, но ответникът ги изгонил.

Св.Т. дава показания, че живее срещу процесния имот (***), съответно виждал имота ежедневно по няколко пъти, който бил занемарен поне от 10г., откакто бил жив И., който го завещал на ответника, който се погрижил да укрепи оградата преди години, но му споделил, че имало дело, поради което и не е влагал средства. Имотът бил затворен от ул. Г.П. с ограда, решетка и катинар от ответника, а достъпът бил от двора на ответника, с който били на калкан и имало вратичка. Освен ответника не е виждал друго лице да се грижи за имота.