Решение № 133 от 09.02.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Добрич, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230102491 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на П. Д. Т. с ЕГН **********, ***, чрез упълномощения адвокат Д. К. от ВТАК срещу ТП на НОИ - Добрич, с адрес на управление: ***. Искът е с пр. осн. чл.3 във вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. Молителят моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че П. Д. Т. е придобил трудов стаж за периода от 07.12.1981г. до 01.05.1985г. на длъжност първоначално „работник склад 2р“, а по-късно - „работник склад“ на пълен осемчасов работен ден, при 5-дн. работна седмица в ***“ гр.Толбухин /после преименовано в *** АД и понастоящем заличено в ТР/, при трудово възнаграждение, съразмерно на заеманата длъжност по трудова книжка.

В ИМ се излага, че ищецът е достигнал пенсионна възраст и е подал в ТП на НОИ-Добрич нужните документи за пенсиониране, но е получил отказ, поради това, че липсвали данни за положен от него трудов и осигурителен стаж за периода м.12.1981г. – 01.05.1985г. при работодател/осигурител – *** гр.Добрич.

Оказало се, че ведомостите при горепосочения работодател за периода до 31.12.2005г. били унищожени, вследствие на пожар, възникнал в административната сграда на предприятието, поради което и не са били предадени в ТП на НОИ-Добрич. Дружеството работодател било заличено от ТР и нямало правоприемник.

Ищецът твърди, че през процесния период е работил в *** гр.Толбухин, като трудовият му стаж бил надлежно отразен в трудовата му книжка. Видно от нея, Т. започнал работа при горепосочения работодател на 07.12.1981гна 1 длъжност „началник склад 2 р“, а на 01.02.1982г. бил преназначен на длъжност „началник склад“, която заемал до приключване на трудовия му договор на 01.05.1985г. и в трудовата му книжка е отразено, че има трудов стаж при работодателя общо 3 години 4 месеца и 23 дни. През процесния период, Т. работил на пълен осемчасов работен ден, при 5-дн. работна седмица с трудово възнаграждение, съразмерно на заеманата длъжност по трудова книжка.

Колеги на ищеца през визирания период били Р. В. Г. и П. А. Т., също работили на длъжност „началник склад“.

Поради възникнал пожар на 06.02.2006г. в административната сграда на предприятието, съхраняваните ведомости до 31.12.2005г. били унищожени и съответно не са предадени в ТП на НОИ-Добрич. Горното обстоятелство се доказвало от издаденото от ответника удостоверение от 07.04.2023г. и от служебна бележка от 08.03.2006г., изд. от Първо РУ на гр.Добрич /приложени към ИМ./

С оглед гореизложеното, за ищеца възниквал правен интерес да предяви настоящата искова молба, за да докаже наличие на трудов/осигурителен стаж през периода 07.12.1981г. – 01.05.1985г. в *** гр.Толбухин.

Претендират се съдебни разноски.

С разпореждане от 25.09.2023г. ДРС е изпратил на ответника препис от молбата и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от Л.

П. Ц. - юрисконсулт на 02.10.2023г., като в законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, не е изпратил отговор.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа предявения иск.

Ответникът ТП на НОИ Добрич-Русо гр.Добрич, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по молбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предявеният иск е допустим, налице е правен интерес от водене на настоящото производство. В тази връзка е издадено удостоверение от ответника /л.5 по делото/, съобразно чл.5 от ЗУТОССР, че документите /ведомости на ***/, въз основа на които се установява стажът на ищеца, са 2 унищожени при възникнал на 06.02.2006г. пожар в административната сграда на предприятието. Горният факт се потвърждава от издадена на 08.03.2006г. служебна бележка от Първо РПУ-Добрич /л.6/.

В хода на производството, бяха представени следните документи: извлечение от трудова книжка на П. Д. Т. /л.7-9/, от която е видно, че в нея е отразено, че ищецът има прослужено време от 07.12.1981г. до 01.05.19865., т.е. 3 години, 4 месеца и 23 дни като „работник склад” и „началник склад“ в *** като в книжката е направена отметка, че трудовото правоотношение с работника е прекратено на осн. чл.29а от КТ /отм./. В извлечението от трудовата книжка са визирани и трудовите възнаграждения на ищеца за сочения период. Така към момента на подписване на трудовия му договор на 07.12.1981г. трудовото възнаграждение на ищеца е било в размер на 5.53 лв. С две допълнителни споразумения към трудовия договор – от 01.02.1982г. и от 01.07.1996г., след преназначаване на длъжност „началник склад“, заплатата на Т. е била увеличена, съответно на 170 лв. и на 180 лв. Към момента на прекратяване на трудовия договор на П. Д. – 01.05.1985г. уговореното му месечно брутно трудово възнаграждение е било в размер на 180 лв.

Т. е представил и извлечение от ТР, относно обстоятелството, че правоприемникът на *** е „***“ АД, ЕИК 124015652 и към 27.09.2023г., дружеството през 2020г. е заличено /л.19/.

Ищецът е представил декларация по чл.8 от ЗУТОССР /л.37/, в която под страх от наказателна отговорност – чл.313 от НК е декларирал, че е работил като „работник склад” и „началник склад в *** – гр.Добрич на пълен работен ден /8ч./ и при петдневна работна седмица в периода от 01.02.1982г. до 01.05.1985г.

3

По делото са разпитани като свидетели съпругата на ищеца П. А. Т. и Р.

В. Г., които са били колеги на Т. в ***. Двамата сочат, че първоначално Т. е започнал работа в края на 1981г. като работник склад в горепосоченото предприятие, а на следващата година е бил преназначен на длъжност „началник склад“, която е заемал непрекъснато до 1985г., когато е напуснал и трудовото му правоотношение е било прекратено.

Св. Т. казва, че съпругът и през процесния период е работил на пълен осемчасов работен ден и на петдневна работна седмица.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, тъй-като те имат преки, лични непосредствени впечатления от периода, в който ищецът е работил в процесното предприятие, а и изнесените данни кореспондират с останалия събран доказателствен материал. В подкрепа на горното, по делото са приложени извлечения от трудовите книжки на двамата свидетели, от които е видно, че през процесния период, те са работили в *** и са били колеги на П., поради това и нблюднията им са преки и непосредствени, досежно правнорелеванти обстоятелства, относно длъжностите, на които е работил ищеца през процесния период, работното му време и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан. Ищецът проведе пълно и главно доказване на всички правнорелевантни факти, за които носи доказателствената тежест, определена от материалноправната норма, и разпределена от съда с доклада по делото. За да бъде уважена претенцията по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, е необходимо да се установи, че за процесния период ищецът е работил в посоченото предприятие /фирма/, както и 4 работното място, заеманата длъжност, продължителността на работния ден и начина на заплащане на положения труд .

Категорично и безспорно се установи от събраните писмени и гасни доказателства, че за периода от 07.12.1981 г. - 01.02.1982г. е работил на длъжност „работник склад - 2р” и в периода от 01.02.1982г. до 01.05.1982г. на длъжност „началник склад“ в *** гр.Толбухин /после преименовано в *** АД, ЕИК 124015652, като дружеството през 2020г. е заличено в ТР/ на осемчасов работен ден при петдневна работна седмица.

Ищецът не е направил искане за заплащане на направените от не го разноски, а дори да е отправил такова искане, следва да се има предвид, че настоящото производство е уредено в ЗУТОССР със специални правила, отклоняващи се в някои отношения от установените в ГПК общи правила на исковия процес. От разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗУТОССР следва, че по този вид дела, съдебните разноски, каквото безспорно е и адвокатското възнаграждение, са за сметка на ищеца, поради което те не му се дължат и съответно не следва да му се присъдят.

Доколкото в чл.9, ал.1 от с.з. е предвидено, че по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, съдът счита, че такава не следва да се възлага в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР в отношенията между П. Д. Т. с ЕГН **********, *** и ТП на НОИ гр.Добрич - РУСО *** представлявано от директора, че ищецът е придобил трудов и осигурителен стаж в периода от 07.12.1981 г. 5 01.02.1982г., като е работил на длъжност „работник склад - 2р” и в периода от 01.02.1982г. до 01.05.1982г., заемайки длъжността „началник склад“ в ***“ гр.Толбухин /после преименовано в *** АД, като дружеството през 2020г. е заличено в ТР/ на пълен осемчасов работен ден и при петдневна работна седмица, при месечно трудово възнаграждение, съразмерно на заеманата длъжност по трудова книжка.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6