Решение № 389 от 12.02.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 389 гр. Пловдив, 12 февруари 2020 г.

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, III състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ПОЛИНА

ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2056 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.

145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на Е.Н.Я.

*** против заповед № РД-17-1841 от 06.12.2017 г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***“ в имот с идентификатор *** по КККР на град Пловдив, УПИ І-1695, кв.512 по плана на Първа градска част, град Пловдив, представляващ имот частна общинска собственост, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като имотът се владее от наследодателите му от края на ХІХ век, на същото място е съществувала друга жилищна сграда, построена през 1930 г., а настоящата жилищна сграда е построена през периода м.01.1995 г. – м.03.1996 г. и оттогава се ползва, съответно притежава констативен нотариален акт за процесната сграда от 2010 г. Сочи, че процесната сграда е търпима и не подлежи на премахване. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Излага допълнителни съображения по същество в писмени бележки.

Ответникът – кмет на район

„Централен“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител счита, че жалбата е неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Излага съображения по съществото на спора в депозирана писмена защита.

Производството по делото се провежда на основание решение № 10329 от 03.07.2019 г. по адм.д.№ 14131 по описа за 2018 г. на ВАС, с което предходното решение на Административен съд – Пловдив е отменено и делото е върнато на друг състав с указания по събиране на доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати, предвид установеното задължение за премахване на строеж, от който жалбоподателя се ползва, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на 01.02.2018 г. срещу подпис на пълномощник на жалбоподателя, поради което жалбата е допустима.

От събраните по делото писмени доказателства е установено, че жалбоподателят е собственик, въз основа на констативен нотариален акт за собственост № 176, том 29, дело № 5248/2010 г. по описа на Службата по вписванията Пловдив, на недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с площ 42 кв.м, на два етажа, със съответното право на строеж в дворното място, находящо се в град Пловдив, ***, цялото с площ от 431 кв.м по КККР, стар идентификатор 1695, кв.512, парцел І-1695.

На 28.09.2017 г. от общински служители на район „Централен“ е извършена проверка на място на строежа и е съставен констативен акт № 95 от 28.09.2017 г., в който са отразили установените при проверката факти: извършено е строителство без одобрен проект, разрешение за строеж и необходимите строителни книжа, с което е нарушен чл.148, чл.157 и чл.178 ЗУТ.

Констатирано е, че сградата е с приблизителна площ 42 кв.м, построена в УПИ І-1695, представляващ имот частна общинска собственост съгласно действащия регулационен план, утвърден със заповед № ОА-1022 от 01.06.1994 г. Констатирано е също, че сградата е изпълнена от стоманобетонови елементи и стоманобетонови плочи, с ограждащи тухлени стени, измазана и боядисана, с монтирани дограми и прозорци, свързана с електропреносната, водоснабдителната и канализационната мрежи, обитава се и се ползва за живеене. Направена е окомерна скица на строежа.

Срещу констативния акт е подадено възражение на 23.10.2017 г. След преценка на възраженията, като е направил извод за липса на кумулативните предпоставки на хипотезите на § 16, ал.2 и 3 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, и въз основа на констативния акт, кметът на район „Централен“ е издал оспорената заповед, предмет на настоящото съдебно производство.

Към молбата за отстраняване на нередовностите на жалбата са приложени три писмени декларации, с които М.Ш., П.к. и Н.Я. декларират, че жалбоподателят е изградил процесната двуетажна жилищна сграда в периода 01.1995 г. – 01.03.1996 г., които съдът намира, че не могат да бъдат кредитирани, тъй като, макар да са с нотариална заверка на подписите на лицата, в които изрично е указано за знанието им, че носят наказателна отговорност по чл.313 НК, тъй като съгласно чл.171, ал.2 АПК в производството по оспорване на законосъобразността на административния акт по искане на страните съдът може да събира нови доказателства, допустими по ГПК. От своя страна ГПК посочва кои са допустимите доказателства и доказателствени средства - свидетелски показания, обяснения на страните, писмени доказателства, вещи лица, оглед и освидетелстване. В този смисъл писмените декларации следва да бъдат отнесени към писмените доказателства, представляващи частни писмени документи, а според чл.180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Предвид посочената правна регламентация, съдът намира, че представените от жалбоподателя писмени декларации, доколкото имат достоверна дата и издател, съставляват единствено доказателство, че изявленията изхождат именно от лицата, подписали декларации, но не са доказателства за фактите, посочени в съдържанието на декларациите. Поради това с тези писмени декларации не се установяват нови факти от значение за правния спор.

Представената по делото скица на л.45 отново не доказва нови факти от значение за спора, тъй като обстоятелството, че трето лице притежава 1/3 идеална част от правото на собственост върху имот с идентификатор ***, не прави оспорената заповед незаконосъобразна само на това основание.

По делото като свидетел е разпитан

Н.Ш.Я., баща на жалбоподателя, който твърди, че е израснал в тази къща – дядо му купил къщата, когато бил 10-годишен. Към 1995 г. в същите параметри къщата била подновена – била съборена старата и построена новата къща, а към 1996 г. синът му със семейството си се настанили да живеят в новата къща.

Показанията на свидетеля Я. не следва да бъдат кредитирани, тъй като следва да се отчетат близките родствени отношения между свидетеля и жалбоподателя - баща и син, поради което свидетелските показания не могат да бъдат определени като обективни и безпристрастни. Съдът намира, че свидетелят също е заинтересован от изхода на делото, предвид представените доказателства, че същият живее в сградата, предмет на заповедта за събаряне.

В хода на проведеното съдебното производство при предходното разглеждане на делото са приети основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира като компетентни, безпристрастни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, включително събраните в хода на съдебното производство допълнителни извадки от действащия ЗРП, одобрен със заповед № ОА-1022 от 01.06.1994 г. на кмета на община Пловдив, в обхвата на процесния имот.

Вещото лице при запознаване със старите планове, действащия регулационен план, одобрен със заповед № ОА-1022 от 01.06.1994 г., както и действащия застроителен план, одобрен със заповед № ОА-1537 от 25.10.2000 г., е изготвила комбинирана скица, съобразена и с извадка от кадастралната карта от 2009 г., от която комбинирана скица се установява, че процесната сграда попада в УПИ І-1695, кв.512 по плана на Първа градска част на град Пловдив и в контура на предвиденото за УПИ петно за застрояване, като контурът на сградата покрива частично сгради в кадастралната основа на сега действащия регулационен план.

Направен е от вещото лице оглед на процесната жилищна сграда отвътре, като е изготвен опис на двата жилищни етажа. Според вещото лице жилищната сграда отговаря на съвременните нормативни изисквания и би могла да се запази и „вгради“ (т.е. пристрои и надстрои) при бъдещо застрояване до достигане на височината на зона Жс. Посочва също, че процесната сграда се намира на изток (навътре) от външната улична регулационна линия от запад по *** и доста навътре, на юг от външната улична регулационна линия по ***, като улиците „***“, „***“ и „***“ не са улици от първостепенната улична мрежа, а са второстепенни улици, VІ клас – обслужващи улици.

По отношение на допустимите еркери вещото лице е посочило, че по действащата нормативна уредба има определение за издатини в чл.87 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. Процесният строеж има реализирани два балкона (140 м и 0,95 м) и еркер (0,95 м), за които вещото лице не може да прецени каква част от тях излизат пред уличната регулационна линия.

Освен това със заключението не се установяват нови факти от значение за правния спор – констатациите на вещото лице напълно съвпадат с фактите, установени в производството по издаване на оспорената заповед, отразени в констативния акт и в самата заповед. Съдът намира, че описанието на вътрешността на сграда в допълнителното заключение е ирелевантно за настоящия спор, поради което не се споделят възраженията на жалбоподателя за неправилни фактически констатации в констативния акт и в издадената заповед.

В настоящото производство, след указания на ВАС, са събрани от ТД на НАП – Пловдив справка за регистрирани трудови договори на жалбоподателя – данни за осигуряването на лицето; от Агенцията по вписванията – данни за вписвания и отбелязвания на жалбоподателя за периода 1991 г. – 22.07.2019 г., с което е представен и констативен нотариален акт № 29 от 2010 г. за собственост на недвижим имот – сграда с идентификатор *** с площ от 42 кв.м.; Справка от ГД“Гранична полиция“ за преминаване през ГКПП на жалбоподателя.

От жалбоподателя са представени заверени копия на лични карти на лицата Р. Я. –съпруга, Г.А. – дъщеря, Н. Я. – баща и на самия жалбоподател, удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх.№ 1400 от 05.08.2019 г., издадено от район „Централен“ при Община Пловдив, експертно решение на ТЕЛК от 13.03.2000 г. , издадено на Н.

Я. – баща на жалбоподателя и нотариално заверена декларация от 05.08.2019 г. от жалбоподателя Е.Я.. В същата се заявява, че процесната сграда, предмет на заповедта е единствено негова и на съпругата му. Декларира, че обитава процесната сграда от 01.03.1996 г. до момента. Посочва, че член на домакинството, освен съпругата му, е и неговият баща, който е с група инвалидност. Твърди, че на него, съпругата му или неговият баща никога не е предлагано настаняване в жилище на Общинския жилищен фонд.

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. В настоящия случай заповедта, предмет на оспорване, е издадена от компетентен орган – кметът на район „Централен“, упълномощен въз основа на заповед № 13ОА556 от 05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона - недопускане съществуването на незаконно строителство.

Съдът намира, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало въз основа на констативен акт № 95 от 28.09.2017 г., който акт е бил връчен на лице, задължено да го предаде на жалбоподателя. С други думи жалбоподателят е бил уведомен за започване на производството, доколкото именно констативният акт поставя началото на производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж.

Разпечатката съдържа 39 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77a10ada-007c-4073-8bcd-5225c4f23704