Присъда № 1 от 11.01.2023, Военен съд - София

Мотиви по присъда № 1, постановена на 11.01.2023г. по НОХД № 20226100200136, по описа на СВС.

НОХД № 20226100200136 е образувано в СВС по внесен обвинителен акт срещу курсант-младши сержант С. Д. В. от ******** с оглед извършено престъпление по чл. чл. 197, т. 3, вр. чл 195, ал. 1, т.4 и т.6, вр. т. 194, ал. 1 от НК.

С. Д. В. е роден на ************г. в гр. ****. Завършил средно образование и постъпил за обучение във ********. Обучавал се по специалност „ Радиоелектронно оборудване на летателни апарати“. Показал добра успеваемост в учебния процес и добра физическа подготовка.

Изпълнявал служебните си задължения на много добро ниво. Като длъжностно лице от денонощните наряди проявявал самостоятелност и инициативност. Не бил награждаван и наказван. Неженен. Неосъждан. ЕГН **********.

Въз основа на събраните в досъдебното производство и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно заповед № РД-03-276/21.04.2022 г. на началника на ********, курсант-младши сержант С. В. и мл. серж. Д. Я. били назначени за дежурни по противопожарен наряд на територията на бившето ОУ „Марин Дринов“ – гр. П.. Това училище било предадено на ***** „Г. Бенковски“-Долна Митрополия и представлявало „Изнесен комплекс за авиационно образование“ към същото висше военно училище. Подсъдимият В. бил назначен като „Помощник-дежурен по противопожарен наряд, а свидетелката Я.- за дежурен. Дежурството започнало в 08.00 ч. на 22.04.2022 г. и продължило до 08.00 ч. на 23.04.2022 г. По това време в бившето училище „Марин Дринов“ се изпълнявали строително – ремонтни дейности от фирмата на свидетеля Д. М.. Дежурството протичало като Я. и С.ов правели обиколки на територията на „Изнесен комплекс за авиационно образование“ - бившето училище „Марин Дринов“, което в момента се ремонтирало. При обиколките си подсъдимия В. забелязал в едно от помещенията опаковани интериорни врати тип „Атлантис“. Тези врати били собственост на фирма „Н. инженеринг“ ЕООД и следвало да бъдат монтирани в помещенията на комплекса. Подсъдимият В. решил да открадне една от вратите. Взел една от опакованите интериорни врати и я занесъл до автомобил марка „Ауди“, модел „А три“ с рег. № ***** Автомобилът бил собственост на бабата на подсъдимия – С. Д.а Т.а, а подсъдимият го управлявал с пълномощно. С този автомобил В. пристигнал за наряда си и го паркирал в двора на изнесения комплекс за авиационно образование. С посочения автомобил, около 20.09ч., на 22.04.22г., В. откарал интериорната врата извън комплекса и се върнал обратно към 20.44ч. същата вечер, като отново вкарал и паркирал автомобила в двора на комплекса.

1

На 25.04.2022 г. свидетелят Д. М. – управител на дружество „Н. инженеринг“ ЕООД, пристигнал към 09.00 ч. на територията на комплекса.

Забелязал интериорна врата оставена на двора, където не било мястото.

Попитал пристигналите по-рано негови работници защо вратата се намира там, но не получил отговор. Това породило съмнение в него и свидетелят решил да преброи доставените и складирани на обекта интериорни врати. При проверката Н. установил, че липсва една от вратите. След това забелязал, че срещу входа на обекта в частен дом имало монтирани камери за видео наблюдение. Помолил собственика на имота да му предостави видео записите. След преглед на записите видял, че военнослужещ напуска обекта на 22.04.2022 г. вечерта. Това навело свидетеля на мисълта, че липсата на една интериорна врата тип „Атлантис“ на стойност 220 лв. се дължи вероятно на кражба от наблюдавания на кадрите военнослужещ. Н. уведомил ръководството на военното училище и подал писмен сигнал за липсата на вратата. В регионална служба „Военна полиция“ била образувана проверка. В хода на проверката Н. предоставил компакт диск, съдържащ видео записи от камерите срещу комплекса.

На 03.05.2022 г. Н. се намирал в двора на комплекса. При него спрял лек автомобил Ауди с рег № № ***** управляван от подсъдимия В.. Последният му се представил и заявил, че той бил извършил кражбата на интериорната врата от комплекса, изразил съжаление за стореното и върнал фабрично опакованата врата на Н.. По този начин В. възстановил на „Н. инженеринг“ ЕООД откраднатата вещ.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка, се установява от събраните доказателства по делото, а именно:

Частично от обясненията на подсъдимия С. В., дадени в с.з. на 11.01.2023г. – л.62 гръб-л.63 н.д. ; Показанията на свидетелите:

Д. Н.- л.60 гръб н.д.; полк. А. К.-л. 61 гръб н.д.; м-р Д. П.-л.61гръб-л.62 н.д. и мл. серж. Д. Я.-л.62 н.д..

Видео-техническата експертиза на л. 43-55 от д.п. и разпита на експерта в с.з. на л.62 гръб н.д. и Писмените доказателства по делото, както следва:

Том единствен: л. 9 – докладна записка; л. 12 – докладна записка; л. 13 – сигнал от Д. М. Н.; л. 14 – обяснение от Д. М. Н.; л. 15 – 16 – договор; л. 17 – стокова разписка; л. 18 – проформа фактура; л. 19 – 20 - фактури оригинал; л.

23- протокол за доброволно предаване; л. 24 – писмо; л. 25 – докладна записка; л. 55 – диск; л. 58 – 59 – служебна промяна на регистрацията на МПС; л. 61 – служебна характеристика на мл. сержант С. Д. В.; л. 62 – отчетен картон за награди, поощрения и наказания на мл. сержант С. Д. В.; л.

64 – писмо; л. 67 – справка за съдимост на С. Д. В..

По делото е конституирана и разпитана като свидетел мл. серж. М.К.- л.

64, н.д.. Съдът не кредитира нейните показания относно обстоятелството, че вечерта на 22.04.2022г. , около 20.00ч., е взела колата от подсъдимия и е 2 върнала същата кола след около 40-50 минути, тъй като те се опровергават от доказателствата по делото. К. твърди, че „…Към 20 ч. вечерта отидох да взема колата. Серж. В. беше отвън, а колата беше вътре. Той ми я изкара на 10 – 15 м. от главния вход. Взех колата и отидох до с. Гривица. Около 50 мин. ме нямаше.“ Видео-техническата експертиза в трите кадъра на л. 48 от д.п. опровергават тези нейни показания. На тях е видно, че подсъдимият запалва автомобила в двора в 19.59.59ч./първи кадър/ при затворен портал, след което в 20.09.25ч. потегля при отворен портал и запалени фарове/втори кадър/ и секунди по-късно – в 20.09.49ч. излиза от двора през отворените врати/ трети кадър/. Никъде през това време не е заснета свидетелката К., която да чака колата, В. да спира и слиза от колата след излизане през отворените врати и К. да се качва в нея на шофьорското място, а подсъдимият да се връща пешком в двора на центъра за обучение.

Видео-техническата експертиза в коментираната част опровергава и обясненията на подсъдимия за даване колата на свидетелката К., а оттам и обясненията му за извършване на кражбата без да е използвано МПС, поради което съдът не ги кредитира и ги оценява като негова защитна позиция.

Обясненията на В. в частта им, че не е извършил кражбата чрез използване на МПС, а именно – „… Тогава Я. си вършеше нейни работи за колежа и тогава аз бях обход. Аз забелязах вратите в едната стая и решавам да придобия една от тях. Когато сме наряд, имаме ключове, но нямаме всички ключове, които са на някои заключени стаи, като на бившия фитнес и нямаме ключ за излизане от задния вход на сградата, където е паркинга с автомобили. Опитах се да мина оттам и вратата беше заключена. Стаичката е малка и има прозорец. Отворих прозореца и срещу прозореца има ограда, която е на 5 м. от самата стая. Тогава взех вратата, прехвърлих я през оградата, която не е много висока и я замаскирах на една пътечка, където никой не минава. Знам я, защото са ни пращали да почистваме Скобелевия парк. Оставих вратата там и се върнах. …“се опровергават и от показанията на свидетеля Н. – „…Вратата беше без повреди, така, както си беше опакована фабрично. По нея нямаше повреди.

Протокол за връщането на вратата от подсъдимия не съставих.

Подсъдимият ми докара вратата с л.а. Ауди, хечбек с П.ски номер, който вече не помня.“

Прехвърлянето на вратата през оградата и престоят й на открито 10 денонощия/ 22.04 – 03.05/, биха повредили поне опаковката на вратата, но свидетелят Н. не сочи за никакви повреди, което опровергава обясненията на В. за начина на изнасяне на вратата от района на центъра и нейното местонахождение през посочения период от време.

Показанията на същия свидетел опровергават обясненията на подсъдимия В. и в частта им, че вратата не се събирала в лекия автомобил.

Очевидно се е събирала, след като свидетелят твърди, че вратата му е била докарана с въпросния автомобил.

3

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият курсант-младши сержант С. Д. В. от ******** с деянието си е осъществил от правна страна състава на престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл 195, ал. 1, т.4 и т.6, вр. т. 194, ал. 1 от НК , тъй като на 22.04.2022 г. в гр.

П., в „Изнесен комплекс за авиационно образование“ към ************, в качеството му на длъжностно лице – помощник – дежурен по противопожарен наряд, възползвал се от служебното си положение и чрез използване на МПС - л.а. „Ауди“ А3 с рег № *****, противозаконно отнел чужда движима вещ – 1 брой интериорна врата „Атлантис“ на стойност 220.00 лв. от владението на „Н. инженеринг“ ЕООД без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като вещта била върната преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА съдът намери, че изпълнително деяние е налице, тъй като на 22.04.22г. подсъдимият е прекъснал владението на собственика „Н. инженеринг“ ЕООД на 1 брой интериорна врата „Атлантис“ на стойност 220.00 лв., без негово съгласие, установил е свое трайно владение върху веща като я изнесъл от обекта, с намерение противозаконно да я присвои.

Доказателствата в тази насока са обясненията на подсъдимия частично, които се подкрепят от показанията на свидетелите Н. и П. и изготвената видео-техническа експертиза. Съдът кредитира обясненията на В., в частта им, че е откраднал вратата по време на дежурството си на 24.04.22г. и на 03.05.22г. е върнал същата на свидетеля Н..

Кражбата е извършена от подсъдимия чрез използване на МПС, тъй като В. е натоварил вратата на лек автомобил „Ауди“ А3 с рег. № ***** и я откарал през портала на изнесения комплекс за авиационно образование.

В тази насока са показанията на свидетелите Н. и П., частично показанията на Я. и изготвената по делото видео-техническа експертиза. Тези доказателства опровергават обясненията на В. за начина на изкарването на вратата от двора на центъра, поради което съдът не им дава вяра, а ги оценява като негова защитна позиция.

С. В. е извършил кражбата в качеството си на длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение. Със заповед с рег. № РД-03276/21.04.2022г. на началника на *****/ л.64 д.п./курсант-младши сержант С.

Д. В. е бил назначен като „Помощник-дежурен по противопожарен наряд в Изнесен комплекс за авиационно образование“ за времето от 08.00ч. на 22.04.2022г. до 08.00ч. на 23.04.2022г. В качеството си на помощник-дежурен, В. е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.“а“ от НК, тъй като му е било възложено временно и безплатно да изпълнява служба в държавно учреждение. В тази насока са и показанията на свидетеля полк. К./л.61 гръб н.д./.В качеството се на длъжностно лице В. е имал достъп до складираните врати в комплекса в извън работно време и в тъмната част на денонощието от което се е и възползвал, за да открадне вратата.

Съдът намери, че вещта е била върната преди приключване на 4 съдебното следствие в първоинстанционния съд. Доказателствата в тази насока еднозначни и категорични. Обясненията на В., че той е върнал вратата доброволно, се подкрепят от показанията на Н. и П. и не се опровергават от нито едно друго доказателство.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият курсант-младши сержант С.

Д. В. е извършил престъплението с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – противозаконно отнемане на чужда вещ, предвиждал е неговите общественоопасни последици – лишаване на собственика от веща, в случая вратата, и е искал настъпването на тези последици. Доказателствената съвкупност не дава възможност за друг извод.

При определяне на наказанието по вид и размер – в пределите, предвидени от закона, съдът взе предвид обществената опасност на деянието и дееца и съобрази следните обстоятелства: