Решение № 39 от 24.01.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 37/2022
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 24.01.2022
- В сила
- 24.01.2022
- Състав
- Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Атанас Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Благоевград, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221200500037 по описа за 2022 година взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалба от адвокатите В. и Ц. В.и, пълномощници на М. В. Д. и В. В. Д., длъжници по изпълнително дело № 932 от 2019 г. на ЧСИ Б.В, насочена срещу разпореждане на последния от 18.10.2021 г., с което се отказва прекратяване на въпросното принудително изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Жалбата е лаконична и се състои от 2 изречения.
Твърди се, че атакуваният отказ е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.
Взискателят В. В. Д., чрез адвокат Г.Г., е депозирал възражение срещу жалбата, в което се развиват съображения за неоснователността й.
ЧСИ е представил мотиви, в които застъпва тезата за законосъобразност на отказа.
Приложено е копие на изпълнителното дело.
След като се запозна с материалите по принудителното изпълнение, съдът констатира, че жалбата се явява редовна и допустима, но не следва да бъде уважена.
Съгласно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство 1 се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години.
Според Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б. 2-годишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/, или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява тяхното прилагане.
В случая се установява, че взискателят по процесното изпълнително дело е проявявал постоянна активност, като е искал от ЧСИ да извършва нови действия по изпълнението, което е ставало редовно и винаги преди да е изтекъл 2-годишният срок, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Не са се осъществили фактите, при които изпълнителното производство ще се прекрати по силата на закона. Принудителното изпълнение е започнало на 06.10.2015 г. при друг ЧСИ. С молбата за неговото образуване е поискано налагане на запори върху вземания на длъжниците. Надлежни и ритмични искания за предприемане на изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи са правени и след това - на 13.10.2015 г., 21.01.2016 г., 04.04.2016 г., 01.08.2016 г., 07.11.2016 г., 08.08.2017 г., 19.04.2019 г., 07.04.2020 г. и 01.10.2021 г. Взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес, като е внасял съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи сочените от него изпълнителни способи, и е инициирал повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Не е налице изтъкнатото от длъжниците основание за прекратяване на принудителното изпълнение. Атакуваният акт на ЧСИ е законосъобразен.
Жалбата трябва да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящото решение няма да подлежи на последващ инстанционен контрол.
Воден от изложените съображения, съдът
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокатите В. и Ц. В.и, пълномощници на М. В. Д. и В. В. Д., длъжници по изпълнително дело № 932 от 2019 г. на ЧСИ Б.В, насочена срещу разпореждане на последния от 18.10.2021 г., с което се отказва прекратяване на въпросното принудително изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3