Решение № 409 от 01.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20251100902085 по описа за 2025 година

Ищецът „Денистрой“ ЕООД /н/ твърди, че има сключен с ответника устен договор за извършване на строително-монтажни работи от 20.12.2020 г., с който се задължава да извърши възложени от ответника строителномонтажни работи в обекти на ответника. Посочва, че във връзка с дължимото му възнаграждение за извършената по този договор работа са издадени три фактури с №№ 357/04.01.2021 г.; 361/08.01.2021 г. и 369/05.02.2021 г., като ответникът е платил единствено фактури с №№ 361 и 369, а неплатена е останала фактура № 357, която е на стойност 25999 лева. Предвид липсата на плащане на ответника на дължимата по тази фактура сума, иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 25999 лева, представляваща останалото дължимо възнаграждение по устен договор за извършване на строително-монтажни работи от 20.12.2020 г., във връзка с което е издадена фактура № 357/04.01.2021 г. Предвид влизането в сила на ЗВЕРБ, искът следва да се счита предявен за равностойността му в евро или за сумата от 13293.08 евро, изчислена съгласно чл. 12 ЗВЕРБ.

В исковата молба е посочена банкова сметка на ищеца, съобразно изискването на чл. 129, ал. 4 от ГПК.

Ответникът „Дип богдан“ ЕООД оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва, че между страните са съществували трайни търговски отношения, но оспорва, че между страните е сключен устен договор, по който са издадени посочените в исковата молба фактури. Посочва, че фактурите са издадени във връзка със сключен между страните писмен договор за подизпълнение и СМР от 26.11.2020 г., като поддържа, че фактурите са изцяло заплатени от него. Пояснява, че съгласно постигнатите 1 между страните по договора от 26.11.2020 г. уговорки, ответникът е направил авансово плащане по договора в размер на 26 000 лева, като съгласно изискванията на закона ищецът е издал процесната данъчна фактура № 357/04.01.2021 г., в 5-дневен срок от получаване на авансовото плащане. Тази фактура е включена в дневника за покупки и справката декларация по ЗДДС за м. 01.2021 г. на ответника. Посочва, че във връзка с друго дължимо по договора от 26.11.2020 г. плащане, между страните е водено гр.д. № 13046/2022 г. по описа на СРС, в хода на което е прието, неоспорено от ищеца в настоящето производство, заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което заключение е изрично посочено, че плащане по фактура № 357/04.01.2021 г. е извършено на 30.12.2020 г. Иска от съда да отхвърли предявения иск, като му присъди направените в производството разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Ищецът не представя никакви доказателства за съществуването на твърдения от него сключен с ответника устен договор за извършване на строително-монтажни работи от 20.12.2020 г. Същевременно ответникът представя писмен договор за подизпълнение и СМР от 26.11.2020 г., с който ответникът възлага на ищеца извършването на строително-монтажни работи на обект, поет от възложителя, в качеството му на подизпълнител по договор от 21.11.2020 г. за изграждане на млекопреработвателно предприятие, находящо се в поземлен имот в гр. Копривщица. Представеният по делото екземпляр от този договор не носи подпис на представител на ищеца, но предвид липсата на оспорване от страна на ищеца на така представеното от ответника доказателство и на изложените в отговора на исковата молба твърдения, че отношенията между страните се уреждат именно от този договор и процесната фактура е издадена във връзка с този договор, както и при съобразяване на липсата на ангажирани от ищеца доказателства за наличие на друг устен или писмен договор за изработка, със съдържание, различно от това на договора, представен от ответника, Съдът приема за установено съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, с типичното за договор за изработка съдържание, възникнало въз основа на представения от ответника договор от 26.11.2020 г.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати изцяло дължимото възнаграждение за възложените му с договор за изработка и изпълнени строително-монтажни работи, като издадената във връзка с този договор фактура № 357/04.01.2021 г. за сумата от 25999 лева е останала неплатена. Ищецът не представя такава фактура като доказателство по делото. Фактура с такъв номер и дата е представена от ответника, като приложение към отговора на исковата молба. Видно от така представената фактура същата е издадена от ищеца на ответника за сумата от 26000 лева и в нея е посочено като основание за плащане - аванс по договор. Видно от представения от ответника и неоспорен от ищеца отчет по банкова сметка на 2 ответника, разкрита в „Юробанк България“ АД, за периода от 30.12.2020 г. до 31.12.2020 г., на 30.12.2020 г. е извършено плащане от банковата сметка на ответника по банкова сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД, по проформа фактура № 77/30.12.2020 г., в размер на 26000 лева. Ответникът твърди, че с това плащане е извършил визираното в процесната фактура авансово плащане по договора, а съгласно изискванията на закона ищецът е издал процесната данъчна фактура № 357/04.01.2021 г., в 5-дневен срок от получаване на това авансово плащане.

В подкрепа на твърдението си, че с извършеното на 30.12.2020 г. плащане е платена именно процесната фактура, ответникът представя заключение на съдебно-счетоводна експертиза, приета по друго гражданско дело, водено между страните. Настоящият съдебен състав не може да цени това експертно заключение, тъй като то не е прието по настоящето дело, по установения в ГПК ред за това. Предвид липсата на подадена допълнителна искова молба и на взето от ищеца становище относно тези твърдения на ответника, Съдът изрично е указал на ищеца по реда на чл. 145 от ГПК, че в първото по делото заседание следва да вземе становище дали оспорва, че сумата по процесната фактура е платена от ответника на 30.12.2020 г., като авансово плащане по договора от 26.11.2020 г., във връзка с издадена проформа фактура 77/30.12.2020 г., като го е предупредил, че при липсата на взето становище, ще бъде прието, че ищецът не оспорва тези обстоятелства.

Ищецът не е взел становище по тези въпроси, поради което в приетия в първото съдебно заседание доклад по делото, Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.

Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният по делото иск за осъждане на ответника да плати ищеца сумата по фактура № 357/04.01.2021 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените в производството разноски. Предвид липсата на доказателства за реално извършени от ответника разноски, то такива не следва да му се присъждат.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата по отхвърления иск държавна такса в размер на 531.72 евро, от задължението за предварително внасяне на която е бил освободен, на основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Денистрой“ ЕООД /н/, ЕИК 203989895, срещу „Дип Богдан“ ЕООД, ЕИК 131301497, иск с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 13293.08 евро /с левова равностойност от 25999 лева/, представляваща останалото дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка, във връзка 3 с което е издадена фактура № 357/04.01.2021 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Денистрой“ ЕООД /н/, ЕИК 203989895, на основание чл.

620, ал. 5 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 531.72 евро /петстотин тридесет и едно евро и 72 евроцента/, представляваща дължимата по отхвърления иск държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4