Определение № 1657 от 04.12.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1657 гр. Шумен, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Т. Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500665 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 418, ал. 5, вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 19153/31.10.2025 г., подадена от „Акватех“ ЕООД- гр......, представлявано от управителя С. Н. С., действащо чрез пълномощника си адв.Т. Д. при САК, против разпореждане № 4407/27.10.2025 г. по ч.гр.д. № 3076/2025 г. на ШРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя срещу „Панайот Пейчев“ООД-гр.

... за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК – решение №73/23.01.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК1074/2024 г., за следните суми: 3 600.00 лв. - разноски във връзка с производство пред КЗК, присъдени с решение № 73/23.01.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията и 348, 93лв. - законна лихва, считано за периода от 10.02.2025 г. до 23.10.2025г. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, незаконосъобразно и изцяло в противоречие с трайно установената съдебна практика на съдилищата в страната. Твърди, че приложимият ред бил именно този по ГПК. Съгласно чл.269, ал.2 АПК вр. с чл.268 АПК, вземанията за разноски по влезли в сила индивидуални административни актове, каквото било решението на КЗК, се изпълнявали по реда на ГПК. Освен това, в определение № 2448/20.02.2013 г. по адм. д. № 1902/2014 г. ІV отд. на ВАС, било посочено, че с разпоредбата на чл.417, т.1 ГПК изрично е предвиден реда за издаване на заповед за изпълнение за притезания, произтичащи от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е решението на КЗК, като се приема, че приложим е именно редът, установен в ГПК. Сочи още, че с решение по конституционно дело № 6/2008г. на КС на РБ изрично било прието, че в производството по ЗОП, КЗК не е съдебен орган, макар да осъществява правораздавателна дейност. Решението постановено по това производство, в частта, с която КЗК се произнася, като възлага разноските в производството, съставлявало извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следвало да се осъществи заповедно производство по ГПК с издаване на заповед за 1 изпълнение по чл.417,т.1 ГПК. Неправилно било прието от РС, че за удовлетворяване вземането на заявителя било достатъчно да се предяви пред длъжника влязлото в сила решение и на основание чл.217 ЗОП вр. с чл.143 АПК да иска заплащане на разноските.

Вземането било частно по своя характер, страните в правоотношението били частноправни субекти – търговски дружества. Налице била задължителна практика на ВКС, че административен акт по чл.268, т.1 АПК удостоверяващ частно вземане, не е пряко изпълнително основание, поради което актът подлежал на изпълнение по реда на ГПК.

Моли разпореждането да бъде отменено.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна /заявител/ и насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч.гр.д. № 3076/2025 г. на ШРС е образувано по заявление на „Аква – Тех“ ЕООД-гр. ..., срещу „Панайот Пейчев“ООД-гр.... за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, ал.1 т.1 ГПК – решение №73/23.01.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1074/2024 г., за следните суми: 3 600 лв. - разноски във връзка с производство пред КЗК, присъдени с Решение № 73/23.01.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията и 348,93 лв. - законна лихва за периода от 10.02.2025 г. до 23.10.2025 г.

Заявителят е посочил, че вземането произтича от акт на административен орган – решение на КЗК по преписка № КЗК-1074/2024г.. Към заявлението са приложени: документа по чл.417 ГПК, от който произтича вземането, писмо от КЗК относно влизане в сила на решението.

С атакуваното разпореждане № 4407/27.10.2025 г. по ч.гр.д. № 3076/2025 г. на ШРС заявлението е отхвърлено. Съдът е изложил мотиви, че ЗЗК и ЗОП не предвиждат изпълнението на решението на КЗК, в частта за разноските, да се извършва по реда на ГПК.

Същото е индивидуален административен акт, който след влизането му сила формира сила на пресъдено нещо по спорния въпрос. Относно извършените в производството пред КЗК разноски чл.217 ЗОП препраща към чл.143 АПК, който предвижда, че органът, издал отменения акт, възстановява от бюджета си присъдените с решението на КЗК разноски.

Следователно, достатъчно за удовлетворяване на вземането на заявителя е да предяви пред длъжника влязлото в сила решение на КЗК и да иска заплащане на разноските. В случая е предвиден облекчен ред за осъществяване вземането на заявителя, доколкото на КЗК не е предоставено правомощие да издава изпълнителни листи за признати вземания за разноски, т.е. решението на КЗК има изпълнителна сила и производство по чл.417 от ГПК е недопустимо.

Настоящата инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд. В случая претенцията на заявителя се основава на присъдени с решение на КЗК по преписка № КЗК2 1074/2024 г. разноски за адвокатско възнаграждение в полза на търговско дружество – „Аква - Тех“ ЕООД срещу друго търговско дружество – „Панайот Пейчев“ ЕООД.

Съгласно чл.268, т.1 АПК самостоятелно изпълнително основание може да бъде влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто е решението на КЗК. Нормата на чл.269, ал.2 АПК предвижда, че частните парични вземания, породени от изпълнителни основания по чл.268 АПК се изпълняват по реда на ГПК. Видно е от посочените норми, че процесуалният ред за принудително събиране на настоящото парично притезание е този по ГПК, а способът по чл.417, т.1 ГПК - чрез издаване на заповед за изпълнение на вземането за разноски, по влязъл в сила акт на административен орган.

С разпоредбата на чл.417, т.1 от ГПК изрично е предвиден реда за издаване на заповед за изпълнение за притезания, произтичащи от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е по своя характер решението на Комисията за защита на конкуренцията.

Настоящият състав приема, че в случая е приложим именно този ред.

С решение, постановено по к. д. № 6/2008 г. на КС на РБ, изрично е прието, че в производството по ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията не е съдебен орган, макар и да осъществява правораздавателна дейност. Решението, постановено в това производство, в частта, с която КЗК се произнася по реда на чл.217, ал.1 от ЗОП, съставлява извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следва да се осъществи заповедно производство по реда на глава 37 от ГПК с издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.1 от ГПК. Следва да са посочи още, че в чл.404, т.1 от ГПК изрично е предвиден ред за издаване на изпълнителен лист на основание решение, постановено от съд, но в случая няма решение или определение на съд, в което да е постановено присъждане на разноски/определение №11908/05.11.2024г. по адм.д.№10401/2024г.ІV о., ВАС, определение №2484/20.02.2013г. по адм.д.№1902/2013г.,ІVо., ВАС/.

С оглед горното, въззивният състав на съда намира, че разпореждането на районния съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 3 600лв. - разноски във връзка с производство пред КЗК, следва да бъде отменено и вместо него бъде издадена заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника за посочената сума. Заявлението следва да бъде уважено и в частта за разноските по заповедното производство, съразмерно с уважената част на заявлението за сумата от 61,20лв– държавна такса. Относно претендирания адвокатски хонорар от 330 лв. липсват доказателства за тези разноски. В частта, с която заявлението е отхвърлено за сумата от 348,93 лв. - лихва за периода от 10.02.2025 г. до 23.10.2025 г. /влизане в сила на решението до подаване на заявлението/ разпореждането следва да бъде потвърдено. Видно от решението на КЗК вземането за разноски не е присъдено ведно със законната лихва.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане № 4407/27.10.2025 г. по ч.гр.д. №3076/2025 г. на ШРС, В 3

ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Аква – Тех“ ЕООД срещу длъжника „Панайот Пейчев“ ООД гр. ...., за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист– Решение №73/23.01.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1074/2024 г., за сумата от 3 600.00 лв. разноски във връзка с производство пред КЗК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заявлението на „Аква – Тех“ ЕООД ЕИК 107561072, със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. „...“, ет...., срещу „Панайот Пейчев“ ООД, ЕИК 102986183, със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. „...“ (С. Д.) №.., ет...., за сумата от 3 600 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение в производство пред КЗК, присъдени с Решение №73/23.01.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията, както и за сумата от 61,20 лв., разноски по заповедното производство за държавна такса, съразмерно на уважената част на заявлението.

ВРЪЩА делото на ШРС за техническото издаване на заповедта за изпълнение.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4407/27.10.2025 г. по ч.гр.д. № 3076/2025 г. на ШРС, в останалата обжалвана част, а именно за сумата от 348,93 лв. - лихва за периода от 10.02.2025 г. до 23.10.2025 г. /влизане в сила на решението до подаване на заявлението/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1657 гр. Шумен, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Т. Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500665 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 418, ал. 5, вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 19153/31.10.2025 г., подадена от „Акватех“ ЕООД- гр......, представлявано от управителя С. Н. С., действащо чрез пълномощника си адв.Т. Д. при САК, против разпореждане № 4407/27.10.2025 г. по ч.гр.д. № 3076/2025 г. на ШРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя срещу „Панайот Пейчев“ООД-гр.

... за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК – решение №73/23.01.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК1074/2024 г., за следните суми: 3 600.00 лв. - разноски във връзка с производство пред КЗК, присъдени с решение № 73/23.01.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията и 348, 93лв. - законна лихва, считано за периода от 10.02.2025 г. до 23.10.2025г. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, незаконосъобразно и изцяло в противоречие с трайно установената съдебна практика на съдилищата в страната. Твърди, че приложимият ред бил именно този по ГПК. Съгласно чл.269, ал.2 АПК вр. с чл.268 АПК, вземанията за разноски по влезли в сила индивидуални административни актове, каквото било решението на КЗК, се изпълнявали по реда на ГПК. Освен това, в определение № 2448/20.02.2013 г. по адм. д. № 1902/2014 г. ІV отд. на ВАС, било посочено, че с разпоредбата на чл.417, т.1 ГПК изрично е предвиден реда за издаване на заповед за изпълнение за притезания, произтичащи от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е решението на КЗК, като се приема, че приложим е именно редът, установен в ГПК. Сочи още, че с решение по конституционно дело № 6/2008г. на КС на РБ изрично било прието, че в производството по ЗОП, КЗК не е съдебен орган, макар да осъществява правораздавателна дейност. Решението постановено по това производство, в частта, с която КЗК се произнася, като възлага разноските в производството, съставлявало извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следвало да се осъществи заповедно производство по ГПК с издаване на заповед за 1 изпълнение по чл.417,т.1 ГПК. Неправилно било прието от РС, че за удовлетворяване вземането на заявителя било достатъчно да се предяви пред длъжника влязлото в сила решение и на основание чл.217 ЗОП вр. с чл.143 АПК да иска заплащане на разноските.