Решение № 974 от 15.12.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2960/2025
- Вид
- Решение № 974
- Подписан
- 15.12.2025
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2, изр.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- параграф 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 974 гр. Бургас, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120202960 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „З.К.К.П. **“ ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № ******-F****** от ********г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 4000 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобрзност и неправилност на обжалваното постановление и се моли неговата отмяна. Поддържа се тезата, че неправилно цялата фактическа наличност в обекта е била подведена под едното фискално устройство, при условие, че в обекта е имало регистрирани две фискални устройства. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, представлява се от адв. М..
Поддържа жалбата и представя писмени бележки, с които доразвива изложените в нея съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно 1 установено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ********г. в 10:10 часа служители на НАП, сред които свидетелят Р. Г. А. – старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съвместно със служители на „Икономическа полиция“ от ОДМВР – Бургас, извършили проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – заложна къща „К.п.“, находящ се в гр. Бургас, ул.
**********, стопанисван от жалбоподателя. Преди легитимация била извършена от свидетеля А. контролна покупка, за която била издадена фискална касова бележка.
След като проверяващите се легитимирали, била извършена проверката, като било установено, че в обекта има монтирани и въведени в експлоатация две фискални устройства, свързани с НАП и работещи към момента на проверката, едно от които било ЕКАФП модел "Daisy Exprert SX" с ИН на ФУ № DY425396 и ИН на ФП № 36725551. Същите притежавали функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени” суми. Паричните средства, получавани в резултат на продажбите, отчитани по двете фискални устройства, се съхранявали в една обща каса. В хода на проверката били разпечатани междинни дневни финансови отчети от всяко от монтираните и работещи в обекта фискални устройства. От управителя на обекта – свидетелката Г.В.Х. бил изготвен опис на паричните средства в касата, като съобразно указанията на проверяващите същата преброила наличните в касата банкноти и монетите от по един и по два лева, без монетите с по-нисък номинал. Съгласно изготвения опис, фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 69856,50 лева.
Разчетената касова наличност от горепосоченото фискално устройство ЕКАФП модел "Daisy Exprert SX" с ИН на ФУ № DY425396 и ИН на ФП № 36725551, съгласно изведения от същото междинен дневен финансов отчет била в размер на 4756,00 лева. Тъй като фискален касов бон за извършената преди легитимацията на проверяващите контролна покупка бил издаден от горепосоченото фискално устройство ЕКАФП модел "Daisy Exprert SX" с ИН на ФУ № DY425396 и ИН на ФП № 36725551, свидетелят Р. Г. А. отнесъл установената фактическа наличност в касата на обекта към това фискално устройство и при съпоставка между междинния дневен финансов отчет, изведен от същото и фактическата наличност в касата, била изчислена положителна разлика от 65100,50 лева.
Същевременно от разпечатан отчет от второто регистрирано в обекта фискално устройство ЕКАФП модел "Daisy Exprert SX" с ИН на ФУ № DY463475 и ИН на ФП № 36727684 се установило, че разчетената касова наличност на устройството е в размер от 65106.11 лева. Тъй като цялата фактическа наличност от 69856,50 лева, изброена в обекта била подведена към първото фискално устройство, от което била издадена касовата бележка за извършената от свидетеля А. контролна покупка, проверяващите приели, че за второто фискално устройство фактическата наличност е 0.00 лева.
Предвид това и независимо от обстоятелството, че сборът от междинните дневни 2 финансови отчети от двете фискални устройства се равнявал почти изцяло на наличните пари в касата, като се държи сметка за това, че монетите с номинал по-нисък от 1 лев не са включени в описа на паричните средства в касата, съобразно указанията на проверяващите в този смисъл, свидетелят Р. Г. А. приел, че констатираното при проверката представлява нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр. с чл.
118, ал.4 от ЗДДС, тъй като всяко едно фискално устройство в обекта следвало да има отделна каса. По тази причина свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя два АУАН, като единият бил за установена положителна разлика от 65100,50 лева между едното действащо в обекта фискално устройство и фактическата касова наличност, а вторият АУАН за установена отрицателна разлика от 65106.11 лева между касовата наличност на второто ФУ и фактическата наличност към него. Били издадени и две НП, като НП № ******-F****** от ********г., с което е било санкциониран жалбоподателят за установена отрицателна разлика подлежи на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Р. А., Г.Х. и В.Т..
Показанията на свидетелите са безпротиворечиви и разкриват осъществяването на едни и същи факти, които съдът прие за безспорно установени по делото. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
Жалбоподателят не оспорва изложената по-горе фактическа обстановка. Поддържаните възражения се отнасят до правната страна на спора.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (упълномощени със Заповед № З-ЦУ-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят неговата отмяна.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата.
Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и 3 извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената норма вменява задължение на лицата, които оперират с фискални устройства да въвеждат и извеждат суми на фискалното устройство, когато настъпи промяна в касовата наличност.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената проверка в търговски обект – заложна къща, стопанисван от жалбоподателя, проверяващите органи са констатирали регистрирани и действащи в обекта 2 броя фискални устройства.
Била установена една каса с фактическа наличност в нея от 69856,50 лева. От изведени дневни финансови отчети от двете фискални устройства се констатирало, че на едното била регистрирана касова наличност от 65106.11 лева, а на второто фискално устройство била регистрирана наличност от 4756 лева. При тези констатации от фактическа страна по делото се установява, че сборът на разчетената от фискалните устройства касова наличност съответства (като се съобрази фактът, че не са били изброени монетите с по-нисък номинал от 1 лева) на наличната в обекта изброена фактическа наличност. От показанията на свидетелките Х. и Т. – служители в проверения обект се установява, че едновременно в обекта се използват две фискални устройства за регистриране на извършените продажби, като приетите парични суми, регистрирани на двете устройства се съхраняват на едно място, в една каса. При така установеното от фактическа страна съдът приема, че неправилно контролният орган е подвел цялата фактическа наличност към едното фискално устройство, поради което са били изведени две разлики – положителна и отрицателна. Според настоящия съдебен състав, след като фактическата наличност в обекта съответства на сбора от разчетената касова наличност от двете фискални устройства, не е налице осъществен състав на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Поддържаното от процесуалния представител на АНО орган възражение, че за всяко фискално устройство следва да има обособена самостоятелна каса, не е предвидено от законодателя като част от фактическата страна на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В сочената разпоредба не е предвидено задължение за търговеца, който използва повече от едно регистрирано фискално устройство в обекта да осигури самостоятелна каса за всяко устройство. В случай, че съществува регламентирано в закон/подзаконов нормативен акт задължение собствениците на търговски обекти да осигурят отделна каса към всяко едно фискално устройство в търговския обект, то е следвало дружеството – жалбоподател да бъде санкционирано за нарушение именно на това правило /с посочване на конкретната разпоредба от ЗДДС или подзаконовите актове по прилагането му, в който е установено правилото/, но не и за нарушение по по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
С оглед изложеното съдът намира, че след като се е установило, че изброените в обекта парични средства в касата съответстват на сбора от изведените от фискалните устройства отчети, неправилно е било прието, че е налице разлика между наличностите, било то положителна или отрицателна. Съхраняването на получаваните от продажбите суми, отчетени чрез двете действащи в обекта фискални устройства в една каса според съда, 4 не осъществява състав на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В тази връзка АНО неправилно е санкционирал жалбоподателя за нарушение, което не е било извършено. Ето защо НП предмет на обжалване е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представени по делото договор за правна услуга и банково извлечение жалбоподателят е платил по банков път сумата от 700 лева за адвокатска защита по настоящото дело, като същата сума се претендира за присъждане с представен по делото списък на разноските.