Решение № 260096 от 07.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4549/2020
- Вид
- Решение № 260096
- Подписан
- 07.03.2025
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.24 · Закон за наследството
- чл.24, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.68 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …. гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадест и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 4549 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Е.С.Г. против П.И.Л., М.Р.Л. и С.Р.Л. главни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.24, ал.1 от ЗН, и с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. чл.79, ал.1 от ЗС. При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 5, ал.1 от ЗН и с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл.чл.79, ал.1 от ЗС.
Ищцата твърди, че заедно с ответниците били наследници по закон на С. М. Л., бивш жител ***, починал на 17.02.2010 г. По силата на съдебна делба по гр.д. № 103/1969 г. пред СРС бащата на наследодателя М. С.Л. придобил 1/3 ид.част от наследствено дворно място, находящо се в гр.София, ул.“******, съставляващо имот пл.№ 17 от кв.274, целият с площ от 308 кв.м., както и построената в дворното място паянтова къща – жилищна сграда – първата вдясно откъм улицата. Скоро след делбата станало ясно, че цялото дворно място, ведно е постройките в него, ще бъде отчуждено за комплексно изграждане на „*******“, първи етап, а собствениците ще бъдат обезщетени с жилища след построяването на многоетажните сгради, според големината на отчуждените имоти и според семейните жилищни нужди на всеки собственик. По тази причина, с цел получаване на бъдещо обезщетение за поне две семейства, М. С.Л. дарил на сина си С. М. Л. и на тогава непълнолетния си внук Р.С.Л. собствената си 1/3 част от двора, заедно с къщата, подробно посочени в нотариален акт за дарение № 130, том VII, нот.дело № 1216 от 20.03.1969 г. Към датата на тази сделка общият наследодател С. М. Л. имал две деца - син Р.С.Л. и дъщеря Е.С.Г. /по баща Л./. С така направеното дарение дарителят М. С.Л. и надареният му син С. М. Л. целели при бъдещото обезщетяване надареният внук Р.С.Л. да получи едно жилище като обезщетение за станалото отчуждаване, а С. М. Л. да получи друго жилище, което впоследствие да остави на дъщеря си Е.С.Г.. В продължение на десетилетия в семейството не съществували никакви съмнения и противоречия във връзка с волята на дядото и бащата на ищцата и брат й Р.Л.. След отчуждаването на имота и построяването на жилищните блокове, двамата собственици получили по един апартамент като обезщетение. Със заповед № РД-41-1773 от 12.10.1989 г., изменена със заповед № РД-41-116/12.10.2004 г. на Кмета на Столичната община, С. М. Л. получил като обезщетение за отчуждения имот апартамент №14, с площ от 101,15 кв.м., на ет.*********** в гр.София. Другият собственик по дарението от 1969 г. синът Р.С.Л. получил като обезщетение идентичен апартамент в съседния ******* - апартамент № 70 с площ от 100,69 кв.м., ж.к.”Зона Б-5-3” в гр.София. След получаване на жилището като обезщетение, ищцата със свои средства извършила необходимите довършителни работи, влязла в имота и започнала да го владее като собственик. Малко преди смъртта си през 2010 г. бащата С. М. Л. решил “за всеки случай” да завещае на дъщеря си Е.С.Г. апартамента в бл. № 25.
Към този момент синът Р. остро възразил срещу това намерение, по настояване и на съпругата си П.И.Л., и на двете си дъщери, като заявил на баща си С.Л. и на майка си З.Р.Л., че докато са живи няма да ги посети, нито той, нито неговите две деца, ако завещаят или прехвърлят апартамента на сестра му Е.. Двамата възрастни родители се разстроили много, но скоро С. М. Л., в присъствието на двама свидетели, и пред нотариус С.Т., формално разпределил имота между Е. и брат й, за да остане семейството цяло, без обиди и огорчения. Така било съставено нотариално завещание № 5, том I „з“, рег. №
7973/16.10.2009г., нот.дело № 27“з“/2009 г. на нотариус С.Т. с район на действие – районът на СРС, с което завещал на Е.С.Г. 9/14 ид.част от процесния апартамент и на сина си Р.С.Л. завещал 5/14 ид.част. Ищцата твърди, че от 2004 г. до 27.02.2020 г./датата на подаването на исковата молба непрекъснато и необезпоковяно владеела процесния апартамент № ************ в гр.София. В уточняваща молба от 11.02.2021 г./л.47/ищцата твърди, че придобила 9/14 ид.част от процесния имот по силата на нотариалното завещание, а останалата част от 5/14 ид.част чрез владение, осъществено през периода 2004 г. - 27.02.2020 г. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 9/14 ид.част от апартамент № ******** ж.к. “******“ в гр.София, който е с идентификатор *** по КККР на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на изп.директор на АГКК, придобит чрез нотариално завещание от 16.10.2009 г., и на 5/14 ид.част, на основание придобивна давност, осъществена през периода 2004 г. – 27.02.2020г./датата на подаване на исковата молба/. При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли главните искове, моли да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1/3 ид.част от процесния апартамент по наследяване по закон от нейния праводател С.Л. и на 2/3 ид.част, придобита чрез давностно владение, осъществено през периода 2004г. –
27.02.2020г./датата на подаване на исковата молба/.
Ответниците не оспорват, че ищцата е собственик по завещание на 8/14 ид.част от процесния апартамент, но оспорват исковете в частта, в която се твърди, че е собственик на апармамента на което и да е от посочените от нея основания за квотата над 8/14 ид.част до 14/14 ид.част. Твърдят, че с нотариалното завещание не й е завещана квота над 8/14 ид.част, нито е придобила по наследяване по закон 1/3 ид.част от апартамента. Оспорват твърденията ищцата да е придобила идеални части от имота по давност. На 16.10.2009 г. самият С.Л. направил завещателни разпореждания с имота, упражнявайки собственически правомощия. След смъртта на С.Л. на 17.02.2010 г. ищцата останала да живее в имота със сина си В.Г.и с майка си З., в чиято полза със завещание било учредено право на ползване. След смъртта на С.Л. неговият син Р., съпругата му и двете им деца посещавали имота и се грижели за съпругата на С. - З.Л.. Почти всеки ден Р. влизал в имота с ясното съзнание, че този апартамент е и негов, грижел се всичко в дома да е в изправност, пазарувал храна за майка си и я извеждал на разходки Всички от семейството му имали ключове от входната врата и свободно влизали в жилището, съзнавайки, че влизат в имот, който е и тяхна собственост. До смъртта си/23.02.2019 г./ Р. държал в имота свои инструменти и друг свой багаж. От зимата на 2019 г. ищцата и нейният син В. се опитали да ограничат ежедневните посещения и грижи от страна на ответниците на болната З., чието здравословно състояние рязко се влошило след смъртта на сина й Р.. На 17.12.2019 г. с нот. акт № 11, том седми, рег. № 19068, нот.дело № 1062/2019 г. на нотариус С.Т. двете дъщери на Р.Л. прехвърлили чрез дарение притежаваната от тях 2/7 ид.част /4/14 ид.част/ от процесния имот на майка си П.И.Л., което обстоятелство показвало, че П., М. и С.Л. приели наследството на починалия Р.Л. и ефективно упражнявали собственическите си права върху процесния имот, разпореждайки се с него по начин, който избрали. В резултат на това П.Л. притежавала 3/7 ид.част от имота, от които 1/7 ид.част получила по наследство от починалия си съпруг и 2/7 ид.част чрез дарение от двете си дъщери М. и С.Л.. Ищците направили опит чрез самоуправни действия да попречат на ответниците да посещават имота – на 08.10.2020 г., когато С.Л. посетила имота, за да види баба си, й бил нанесен побой от В.Г.. За случая била образувана полицейска преписка № 227000-10675/2020 г. в 03 РПУ, пр.пр. 45639/2020 г. на СРП. На 15.01.2021 г. при опит да влязат в процесния имот П. и М.Л. установили, че входната врата била заключена отвътре и В.Г., който се намирал в жилището, отаказал да отключи. За този случай било подадено оплакване в районната прокуратура с искане за отстраняване на самоуправни действия и била образувана пр.пр. № 1578/2021 г. по описа на СРП. В резултат на тези оплаквания до РПУ и до СРП В. и Е.Г.и преустановили опитите да пречат на ответниците да влизат в процесния имот, съсобственост на Е.Г. и П.Л.. Посещенията на П.Л. и нейните дъщери продължили, без никой вече да им пречи.
Индиция, че ищцата не била манифестирала своене на идеалните части бил и фактът, че в подадената от нея данъчна декларация до Столична община посочила, че е собственик само на 1/3 ид.част от имота. За първи път ищцата демонстрирала намерение да свои имота на 15.01.2021 г., когато не допуснала другия съсобственик П.Л., но това недопускане продължило за период от около 2 месеца и след оплакването до СРП, ответницата П.Л. отново продължила да влиза бепрепятствено в имота. Ответниците молят съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.24, ал.1 от ЗН за установяване, че ищцата е собственик на 9/14 ид.части от описания в исковата молба апартамент, придобити чрез нотариално завещание от 16.10.2009 г., обективирано в нот.акт № 5, том I „з“, рег.№ 7973, нот.дело № 27“з“/2009 г. на нотариус С.Т. с район на действие – районът на СРС :
За да бъде уважен предявеният иск ищцата трябва да докаже, че е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот на твърдяното от нея придобивно основание. В тежест на ищцата е да ангажира доказателства: 1/за съществуването и съдържанието на нотариалното завещание; 2/ за обстоятелството, че нейният праводател е е бил собственик на имота.
От фактическа страна по делото се установи, че по силата на одобрена съдебна спогодба по гр.д. № 103/1969 г. по описа на СРС М. С. Л. е придобил 1/3 ид.част от наследствено дворно място, находящо се в гр.София, ул.“****** с площ от 308 кв.м. и построената в дворното място жилищна сграда. М.
С. Л. е дарил на наследниците си С. М. Л./син/ и Р.С.Л./внук/ придобитата 1/3 ид.част от описания недвижим имот, за което е бил съставен нотариален акт за дарение № 130/25.03.1969 г., том VII, дело № 1216/1969 г.
По-късно недвижимият имот е отчужден за комплексно изграждане на ж.к.“*******“ в гр.София. Със заповед № РД 41-1773/12.10.1989 г. , изменена със заповед № РД-41-116/12.10.2004 г. С. М. Л. е получил като обезщетение за отчуждения имот апартамент № 14, намиращ се в бл.*******
Следователно, процесният апартамент е бил индивидуална собственост на завещателя С. М. Л..
С нотариално завещание №
5/16.10.2009г., том I„з“, рег. № 7973, нот.дело № 27“з“/2009 г. на нотариус С.Т. с район на действие – районът на СРС, С.
М. Л. е завещал на дъщеря си Е.С.Г./ищцата/ половината от процесния апартамент плюс 1/7 част „отгоре - в повече“. На сина си Р.С.Л. е завещал останалата част от апартамента, а именно „6/7 от оставащата половина“.
Спорен въпрос по делото е дали С.Л. е завещал на дъщеря си 9/14 ид.част от апартамента / 1/2 + 1/7/ или е завещал 8/14 ид.част / ½ + 1/7 от другата 1/2/.
При тълкуване на волята на завещателя е видно, че той е завещал на дъщеря си 8/14 ид.част от апартамента, а не 9/14 ид.част. Това е така, тъй като в завещанието е посочено, че завещава освен половината от имота/1/2 ид.част/ допълнително 1/7 ид. част, която очевидно е част от другата ½ от имота.
Следователно, допълнителната част представлява 1/14 ид.част(1/7 х 1/2). Така със завещанието Е.Г. е получила ½ ид.част + 1/14 ид.част (1/7 от другата ½). След като се приравнят идеалните части от горния сбор към общ знаменател се получава 14/28 ид.част + 2/28 ид.част = 16/28 ид.част, което е равно на 8/14 ид.част, за която идеална част предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.24 от ЗН е основателен, а в останалата част, в която се иска да бъде установено, че ищцата е придобила чрез нотариалното завещание право на собственост върху по-голяма идеална част от имота – над 8/14 ид.част до 9/14 ид.част, искът следва да бъде отхвърлен.
Разпечатката съдържа 28 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/779ef58f-f7fa-4f26-91d2-746d62ffb788