Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 783 от 30.06.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 2349/2024
Вид
Решение № 783
Подписан
30.06.2025
В сила
31.03.2026
Състав
Кристиян Велков Стоилов

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Кюстендил, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. А. като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20241520102349 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано с подадена искова молба от К. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. ****, чрез адв. И. Ц., със съдебен адрес в гр. С., ж.к.

„**** срещу С. К. М., ЕГН **********, с адрес в гр.****., ЕГН **********, с адрес в гр. ****.

В исковата молба се твърди, че на 05.06.2024г. ответникът С. К. М., ЕГН ********** се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение №81, том II, рег. №1631, дело №275/2024г. на нотариус Е. П. с рег. №*** в регистъра на Нотариалната камара на Република България, актът вписан в имотния регистър с вх.№1753 от 05.06.2024г., акт №111, том VII, дело №1083 от 05.06.2024г.

Имотът представлява УПИ IV-426 в кв.16 по плана на село *** одобрен със Заповед №*** година, с административен адрес на имота в с****, с площ от 822 кв.метра, от които 7 кв.метра с неуредени регулачни сметки, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда и всички приращения и подобрения в поземления имот, със съседи – улица, УПИ III-425, УПИ VIII427, УПИ VII-428, УПИ XII-429, УПИ V-429.

След снабдяване с нотариалния акт за собственост, С. К. М. се разпоредила с имота, продавайки го на Р. Е. Р., ЕГН **********, като сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, т о м II, рег. №3294, дело №253 от 2024г. на нотариус Н. М., рег. №*** в 1 регистъра на НК на Република България, вписан в имотния регистър с вх.

№1909 от 18.06.2024г., акт №38, том VIII, дело №1174 от 2024г.

Ищецът оспорва, че С. М. никога не е владяла горепосочения имот, като счита, че последващата продажба на имота не е произвела последиците на прехвърлителна сделка, тъй като продавачът не е притежавала имота.

Твърди се, че процесния имот е наследствен на ищеца К. П. К. и се владеел от всички наследници на К. М. Д. – прадядо на ищеца. След смъртта на Д. през 1958 година, ищецът продължил да владее имота, който и в момента владеел и поддържал. Поради това се иска от съда да признае за установено, че ищецът е придобил ¼ ид.ч. от имота по наследство и давностно владение.

Поради тази причина са предявени субективно съединени положителни установителни искове за собственост по чл.124 от ГПК от ищеца К. К., с които иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците С. М. и Р.

Р., че е собственик на ¼ ид.ч. от поземлен имот IV-426 в кв.16 по плана на село ***, утвърден със Заповед №***г., с адм. адрес на имота в с.***, с площ от 822 кв.метра, ведно с всички построени в имота сгради и приращения и подобрения, със съответните правни последици от този факт.

Отправено е и искане по чл. 537, ал.2 от ГПК като правна последица от отмяна на нотариален акт № 81, том II, рег. № 1631, нот. дело 275/2024 г. на нотариус Е. П., рег. № *** на НК, вписан в Служба по вписване при КРС с вх.рег № 1753/05.06.2024 г. като акт № 111, том VII, дело 1083/24 г. за ¼ ид.част от имота, както и отмяна на нотариалния акт, в който е обективирана разпоредителната сделка между ответниците - нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 71, том 2, рег. №3294, дело №253 от 2024г. на нотариус Н, М, рег. №566 в регистъра на НК на Република България, вписан в имотния регистър с вх.№1909 от 18.06.2024г., акт №38, том 8, дело №1174 от 2024г.

Ответникът С. К. М. е подала в срок отговор на исковата молба, като счита, че предявените искове са неоснователни.

Посочва, че ищецът не е придобил правото на собственост на ¼ ид.част от имота по наследство и давностно владение. Ищецът не е притежавал право на собственост на никакво основание, а дори да е притежавал някаква идеална част по наследство, той загубил правото на собственост поради придобИ.е на собствеността на целия имот от ответника на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, като същото било упражнявано и преди това от нейния наследодател и баща – К. М. (син на С. М.), починал през месец декември 2023г., а след смъртта му С. М. продължила да владее имота.

Твърди се, че само наследодателят на ответника е осъществявал непрекъснато, явно и необезпокоявано владение от 2002 година до края на живота си. К. М. поддържал имота – почистване, косене, отглеждане на плодове и зеленчуци, ремонти на паянтовата жилищна сграда, оградата на дворното място. През лятото живеел в сградата, а зимата периодично 2 посещавал имота. Премахнал навес, находящ се до входната врата на дворното място без възражения от никого. След смъртта, тези дейности били осъществявани от С. М..

Поради това били налице предпоставките на чл.79 от ЗС, като е направено възражение за изтекла придобивна давност.

Счита, че предявените искове както срещу нея, така и срещу другия ответник Р. Р. за неоснователни и иска тяхното отхвърляне.

Ответникът Р. Е. Р. счита предявения срещу него иск за неоснователен и иска от съда да го отхвърли, тъй като не отговаряли на истината твърденията, че ищецът притежавал собственически права по отношение на процесния имот. Ответникът се явявал добросъвестен купувач на имота и по никакъв начин не следвало да бъде осъждан да предава имота. Закупуването на имота и снабдяване с документация за сключването на сделката не било възпрепятствано по никакъв начин от администрации и нотариуси.

Ответникът и съпругата му закупили имота добросъвестно.

Отделно от това твърди, че никога ищецът не е виждан в имота, не го е владял и не го е стопанисвал.

Съдът, като взе предвид събрания доказателсвен материал по делото, установява следното от фактическа страна:

По делото не се спори, като е видно и от удостоверение за наследници, издадено от Община Кюстендил с изх. №72/29.03.2024 г., че К. М. Д., роден на ***, е починал на *** г., за което е съставен акт за смърт № **** г.

Като свои наследници е оставил съпругата си С. С. Д., ЕГН **********, починала на 17.01.1986г. и низходящи на двамата съпрузи, сред които С.К.М., починал на 17.09.1984г., М. К. М., починал на 10.08.1996г. и И. К. М., починал на 15.01.2005г. - синове на наследодателя и наследници от първи законов ред.

Наследниците на С. М. след смъртта му са неговия син Г. С. М., неговата внучка и дъщеря на предходния М. С. М., правнучката му С. К. М. – ответник по делото.

М. М. бил наследен от съпругата си Д. Г. А., починала на 24.10.2001 г. и дъщеря си М. М. И., починала на 13.02.2022 г., както и синовете си К. М. К., починал на 30.05.2002 г. и Й. М. К., починал на 08.10.2018 г. М. И. е наследена от дъщерите си К. Р. М. и С. Р. А.. Сред наследниците на К. К. е Д. К. К., а Й.

К. е наследен от М. Й. М..

И. К. М. след смъртта си е наследен от дъщерите си Б. И.и А. И., като последната, след смъртта си, е наследена от ищеца К. П. К. и неговият брат Г.

П. К..

С нотариален акт №81, том II, рег. № 1631, нот. дело 275/2024 г. на нотариус Е. П., рег. № *** на НК, вписан в Служба по вписване при КРС с вх.рег №1753/05.06.2024г. като акт №111, том VII, дело 1083/24, С. К. М. е призната за едноличен собственик на основание наследство и давностно 3 владение на недвижим имот УПИ, представляващ парцел IV, имот планоснимачен № 426 в квартал 16 по плана на с. ***, с площ от 822 кв.м, ведно с построените в същия паянтова жилищна сграда и всички подобрения в поземления имот, при съседи на поземления имот: улица, УПИ III-425, УПИ VIII-427, УПИ VII-428, УПИ XIII-429, УПИ V-429.

С договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71, том III, рег. № 3294, нот. дело 253/2024 г. на нотариус Н.

М., рег. № *** на НК, С. К. М. е продала на Р. Е. Р. недвижим имот УПИ IV426, в квартал 16 по плана на с. Коняво, общ. Кюстендил, утвърден със Заповед № 688/06.04.1968 г., с административен адрес на имота: с.***, целият с площ от 822 кв.м, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, както и ведно с всички находящи се в имота подобрения и приращения за сумата от 25 000 лева, изплатена на продавача изцяло по банков път преди сключване на договора.

Посочените факти се установяват от представените заверени преписи на нотариалните дела, цитирани по-горе, както и от представената справка по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр. Кюстендил за периода от 01.01.1991 г. до 11.07.2024 г. по персонална партида за лицето С. К. М..

Приложена е скица № 306/10.06.2024 г., издадена от Община Кюстендил за УПИ № IV-426, квартал №16 по плана на с. ***. В скицата, в графата собственост, са посочени наследниците на К. М. Д..

Ищецът е представил приходна квитанция към Община Кюстендил за заплатена такса за битови отпадъци. Квитанцията е с дата 05.06.2024г., т.е. тогава е осъществено плащането, като са платени местните такси за периода от 2017 до 2024 година.

Ищецът е представил с молба от 09.06.2025г. договор за продажба на наследство, сключен на 23.04.2013 година между него (като купувач) и неговата майка А. М.. С оглед факта, че това писмено доказателство е представено след приключване на съдебното дирене (с протоколно определение от 02.06.2025г.) и предвид възможността страната да го представи пред съда преди това (тъй като договорът е сключен през 2013г.), съответно да наведе договора като основание за придобИ.е на собственост в исковата молба, съдът не следва да го кредитира и взима предвид при постановяване на крайния си акт. Налице е процесуална преклузия към момента на депозирането му по делото. Както е посочено и в Решение №416 от 11.05.2016г., постановено по гр.дело №2612 по описа на ВКС, IV отделение за 2015г., преклузията за представяне на доказателства в първоинстанционно производство настъпва с изтичането на срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК за съществуващите към този момент доказателства, а за тези от тях, за които за налице обстоятелствата по чл. 147 от ГПК или са нововъзникнали, такава преклузия настъпва с приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ако към този момент са били отпаднали пречките по чл. 147 от ГПК. В 4 исковата молба и в последващи молби въобще не са наведи твърдения от ищеца за придобИ.е на част от имота въз основа на договор за продажба на наследство. Посочените придобивни основания са наследствено правоприемство и давностно владение.

По делото ответникът С. М. представя протокол от открито съдебно заседание, проведено на 17.04.2025г. по гр.дело №1984 от 2024г. по описа на съда, в което открито заседание е видно, че страни по него са част от разпитаните и по настоящото дело свидетели. Свидетелят по настоящото дело К. М. е единият от ищците по посоченото дело, претендирайки част от процесния имот, видно от справката, предоставена на съдебния състав от деловодството на Районен съд – Кюстендил. Доколкото обаче настоящият ищец претендира част от имота, която не се претендира от ищците по посоченото дело, спорът по другото дело не се явява преюдициален по отношение на настоящия. Представеният и приет протокол е доказателство за извършени процесуални действия в открито заседание по друго дело, но отразените в него свидетелски показания няма как да бъдат възприемани от настоящия състав.

В хода на съдебното дирене са разпитани свидетели, допуснати по инициатива на ищецът и ответникът С. М..

Свидетелят К. М., един от наследниците на Д., заяви, че тя, заедно с ищеца и ответника С. М. са трето поколение наследници на имота. В периода от 1977г. до 2002г. в имота са живели баба й и вуйчо й Й. К.. След 2007 година за имота се грижела нейната майка М. М.. Именно майка й позволила на жена с име Ю., която останала без дом, да бъде приета в имота, колкото да има човек, за да не запустява.

През 2024 година на М. се обадил ищецът К. и я уведомил, че имота бил продаден. Свидетелят установила, че С. М. е ходила в имота й, за да предупреди живущата в него Ю.да напусне, тъй като имотът щял да бъде продаден. В последствие извадила необходимата документация и установила, че имотът е продаден от ответника М.. Свидетелят посочва, че ищецът К. К., заедно със съпругът й и съсед са правили ремонт на къщата в имота, подменяли са керемиди. Това се случило около 2014 година.