Решение № 122 от 17.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. С., 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800501122 по описа за 2025 година

С решение № 136 от 09.06.2025 год. по гр.д. № 1255/2023 год. РС-И. е определил мерки за лични отношения между Д. А. Д. – ищца и малолетното дете А. К.ов Я. – внук на ищцата, роден на 25.06.2020 год., а именно: всяка първа седмица от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 11.00 ч. в неделя, като детето следва да бъде взимано от бабата от дома на неговата майка и да бъде връщано от бабата на същото място; на рождения ден на бабата за времето от 16.00 ч. до 19.00 ч.; седем последователни дни с преспиване през лятото, определени по уговорка между бабата и двамата родители А. Г. М. и К. М. Я., а при липса на уговорка – за времето от първи юли до осми юли, като бабата взема детето от дома на майката в 09.00 ч. на първия ден и го връща в дома на майката в 17.00 ч. на последния ден; всяка четна година по време на Великденските празници за времето от 17.00 ч. на Велики Четвъртък до 17.00 ч. на Разпети Петък с преспиване, като бабата взема детето от дома на майката и го връща в дома на майката; след започване на училище всяка нечетна година три последователни дни от пролетната ваканция с преспиване за времето от 09.00 ч. на първия ден от ваканцията до 17.00 ч. на третия ден от ваканцията, като бабата взема детето от дома на майката и го връща в дома на майката, както и по всяко друго време при наличие на съгласие между бабата на детето и неговите родители, по предявения иск по чл. 128, ал. 1 от СК от Д. А. Д. срещу А. Г. М. и К. М. Я..

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата А. М. с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства.

Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли молбата за 1 определяне на мерки за лични отношения на ищцата с детето или да ограничи контактите с оглед обстоятелството, че при така определения режим на лични отношения, както и предвид образувано дело по молба на бабата и дядото на детето по майчина линия също по реда на чл. 128, ал. 1 от СК, то пребиваването на детето при майката ще е много ограничено, което би било неблагоприятно за него.

Ищцата оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата твърди в исковата молба, че е майка на втория ответник /бащата на детето/, като двамата ответници са разведени по силата на съдебно решение № 5/09.01.2023 год. по гр.д. № 10/2023 год. на РС-Етрополе, влязло в сила на 09.01.2023 год., като упражняването на родителските права е предоставено на майката – ответницата А. М., а на бащата е определен режим на лични отношения с детето. Твърди, че се е грижила за детето от момента на раждането му, и е много привързана към внука си, като чувствата им са взаимни.

От раждането на А. до навършването на 2 год. и 6 месеца детето и родителите му живели в дома на ищцата в гр. С., ж.к. „В.“, като през свободното си време и почивните дни ищцата полагала всички необходими грижи за него в помощ на ответниците, като често то оставало да спи в дома си само с бабата. След навършване на осеммесечна възраст на детето майката започнала работа на смени, като по това време при сменен режим работела и ищцата, което й позволявало да си поделя грижите за А. с неговата майка. Двете се редували до го гледат по два дни от седмицата самостоятелно в продължение на една година. През отпуските й ищцата пътувала до с. Д., община З. на гости на родителите си, като вземала със себе си и своя внук за по цяла седмица, като така майката можела да работи пълноценно. Така ищцата още от раждането на детето полагала грижи за него денонощно, като го хранела, къпала, разхождала и др. През м. септември 2022 год. ответниците и детето се преместили да живеят самостоятелно в с. В., като го водили при ищцата само през уикендите., за да го вижда.

Детето плачело, когато ги вземали и искало да прекарва повече време с баба си. През лятото на 2023 год. ответницата спряла да води детето при ищцата, без да посочва определена причина, като единствено прекарала с него на почивка на морето една седмица през на м. август същата година. След това ответницата ограничила безпричинно контактите на детето с неговата баба, като оттогава ищцата няма контакт с него. Вижда внука си единствено с позволението на неговия баща в дните, определени му за режим на лични отношения с детето по силата на бракоразводното решение. Ищцата работи и й е трудно да съобразява отпуските си с графика на бащата. Изключително много тъгува и страда от факта,че вече няма пълноценен контакт с внука си, като знае, че това се отразява неблагоприятно и на детето. Разполага с добри битови условия за неговото отглеждане, като счита, че контактите им ще улеснят не само родителите, но и ще допринесат за по-доброто физическо и психическо развитие на А..

Моли съда да постанови решение, с което да определи мерки на лични отношения между нея и детето.

2

С решение № 5/09.01.2023 год. по гр.д. № 10/2023 год. на РС-Етрополе е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен брака, сключен на 28.12.2019 год. между А. Г. М. и К. М. Я., като съдът е утвърдил постигнатото между страните споразумение, по силата на което родителските права по отношение на детето А. се предоставят за упражняване на майката, а местоживеенето на детето е в с. В., Софийска област, като на бащата е определен следния режим на лични отношения с детето: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 21.00 ч. в неделя. Решението е влязло в законна сила на 09.01.2023 год.

Според приложено становище на ДСП-И. от 13.08.2024 год., дадено след проведена социална анкета в дома на детето А. и неговата майка, детето е родено на 25.06.2020 год., като е отглеждано съвместно от двамата родители до началото на 2022 год., откогато са във фактическа раздяла. След прекратяване на гражданския брак на родителите същите изпълняват мерките, определени в съдебното решение, като ищцата – баба на детето вижда детето през времето, определено за личните му отношения с бащата, като помага на последния при неговото отглеждане. Потребностите на детето се задоволяват адекватно от страна на майката, като същата осигурява всичко необходимо за отглеждането и възпитанието му. То посещава ДГ „Здравец“, гр. И. при целодневна форма на обучение.

Същото има изграден приятелски кръг след своите връстници. В жилището му са създадени подходящи санитарно-битови условия за здравословното му отглеждане и развитие. Детето има формирани положителни емоционални връзки със своя разширен семеен кръг по майчина и бащина линия.

Съгласно приложения социален доклад на ДСП-В. от 26.08.2024 год. бабата живее в гр. С., жк. „Модерно предградие“ в тристайно жилище, собственост на трето лице, като в него има три спални и кухня с трапезария. В една от спалните има възможност да се постави детско легло. Д. и съпругът й имат отделна стая. Жилището е в много добро състояние, като хигиената е добре поддържана. Ищцата по професия е готвач, но в момента е регистрирана като безработна в БТ и получава обезщетение в размер на 1800 лева. Съпругът й Д. Я. работи в строителството на трудов договор, като доходите на семейството са около средните за страната. Детето присъствало при срещата със социалните работници, като било придружено от своя баща. То познава своите баба и дядо, с желание отива при тях, като може да се направи извод, че е привързано към тях. При срещата им то изпитва радост и ги прегръща, а те по подходящ начин отговарят на неговите емоционални потребности. А. се чувства спокоен и сигурен в присъствието на баба си и дядо си по бащина линия. Бащата живее далече и заявява, че не може да води детето при родителите си в определеното му време за лични отношения. Бабата и дядото имат капацитет и могат да осигурят потребностите на малолетното дете по време на режима на лични контакти.

Свидетелката К.- приятелка на брата на ответника - А., заявява, че е наясно с отношенията в семейството. Твърди, че когато се е родило детето /С./, всички са живеели в дома на ищцата Д. Д., като детето и родителите му са обитавали една от стаите. Сочи, че родителите и детето впоследствие са се преместили във В., след което са се разделили, а след 3 раздялата им К. Я. за кратко се е върнал при майка си, а после е отишъл да живее в „Студентски град“. Според свидетелката детето никога не е било лишавано от нищо, като Д.

Д. също е полагала грижи за него, докато са живеели заедно. Посочва, че ищцата е продала апартамента си в „Модерно предградие“ и е купила ново жилище, на което му предстои ремонт, като в момента Д. и мъжът й живеят временно при тяхна приятелка. Допълва, че когато е ходила на гости при Д. Д. не е ставала свидетел на семейни скандали, като не е забелязала дядото на детето – М., да е в нетрезво състояние, като той е обръщал внимание на С. и си е играел с него. Обяснява, че според нея К. прекарва времето си със сина си, но когато Д. Д. го помоли, той води детето при нея за 1-2 часа. Според свидетелката ищцата се държи много добре с нейния внук, като дори посочва, че през изминалото лято са ходили за пет дни на море. Заявява, че С. много обича баба си и че е много привързан към нея. Според свидетелката майката А. не води детето при баба му, като уточнява, че в началото го е водила, а после, без да дава обяснения, спряла да го води. Обяснява, че се е случвало Д. да звъни на А. и да я помоли да види С., при което А. отказвала. Жилището на ответницата се намира в с. В., като представлява къща с двор.

Според показанията на св. Г.А. - майка на ответницата, детето А., което тя вижда поне два пъти в седмицата, е много весело и спокойно дете. Твърди, че понякога има промени в поведението му, когато е било при баба му за 3-4 дни и след това се забелязвало в него напрежение – ставало нервно, казвало „аз съм тъп“, а на въпрос кой казва това, то отговаряло „баба и тате“. Заявява, че се случвало детето да псува и да използва думи, каквито майка му никога няма да каже. Свидетелката виждала как бабата и дядото взимат детето и после го връщат, а ищцата се грижила за него за по няколко часа, когато било нужно. Заявява, че живее в Ц., а дъщеря й живее във В., като за последно видяла майката да предава детето на бабата и дядото преди около 2-3 месеца.

Съгласно заключението на приетата съдебно-психологична и психиатрична експертиза по време на обследването не се наблюдават данни за физическо или психическо насилие над детето А. Я. от страна на бабата Д. Д., както и че при първичната реакция на детето А. Я. не се наблюдават маркери на травматично преживяване или спомени, които да показват травматично отношение спрямо бабата Д. Д.. Според вещите лица детето реагира с доверие, близък физически контакт и В. реакция на докосване и допир, а по време на съвместното интервю А. остава сгушен в скута на баба си. Посочено е и че отношението на детето към бабата се основава на доверие, близост и привързаност. Няма индикация за напрежение, тревожност, страх от страна на детето в присъствието на Д. Д.. Бабата е проявила особено внимание към детето, инициирала е игри, разговор, от което личи, че познава любимите му занимания и съзнава отговорността в отглеждането на едно дете, като иска да бъде част от живота му. В съдебно заседание вещите лица сочат, че детето е „абсолютно лоялно и към двете страни“ и е еднакво емоционално свързано към тях, като за момента не е налице отчуждаване от страна на детето към бабата.

Видно от приетите във въззивното производство писмени доказателства, на 17.02.2026 год. бабата и дядото на детето по майчина линия също са инициирали 4 производство по реда на чл. 128, ал. 1 от СК за определяне на мерки на лични отношения с детето А..