Решение № 6961 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6961 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100503657 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. Х. Т. срещу решение № 20111289 от 19.12.2023г., постановено по гр. д. № 10759/2021г. на СРС, 57 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която К. Х. Т. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Ястребец” № 23Б, сумата 318.30 лева, представляваща 1/6 от главницата за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.02.2021г. до окончателното изплащане; сумата от 43.30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 03.02.2018 г. до 02.02.2021 г., сумата от 2.50 лв., представляваща 1/6 от главницата за дялово разпределение и сумата от 0.50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.02.2018 г. до 02.02.2021 г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди изтекла погасителна давност. Оспорва да е била конституирана като ответник. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач, в установения от закона срок, е депозирал отговор на 1 въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част.

В установения от закона срок П. Х. Б. е подал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за основателността й.

П. Х. Б. не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Видно от исковата молба, същата е била предявена срещу Х.П. Б. и П. Х. Б..

Установява се от изисканата справка по реда на Нареба № 14/2009г., че Х. Б. е починал в хода на делото, като с определение /л. 45 от делото на СРС/ съдът е конституирал на негово място, на основание чл. 227 ГПК неговите наследници: П. Б., П. Б. и жалбоподателката К. Т.. Действително в определението за конституиране е посочено единствено да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по реда на чл. 131 ГПК на новоконституираните ответници, без препис от самото определение на съда, но това не променя фактът, че жалбоподателката е била конституирана като страна по делото. Ето защо, неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че същата не е била конституирана като ответник, което да води до недопустимост на производството.

2

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.

По делото не се спори, че между наследодателя на жалбоподателката и ищцовото дружество съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.

Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по силата на сключен договор. Действително по делото не е представен действащ договор за процесния период, сключен между ищеца и фирмата за дялово разпределение.

Видно от представената молба от третото лице помагач обаче, то е извършвало дялово разпределение, респективно между страните е имало сключен договор за процесния период. Това се установява и от приетата по делото СТЕ, която сочи, че за исковия период, дяловото разпределение се е извършвало от третото лице помагач. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката 3 по приложението към наредбата. Ето защо, това възражение е също неоснователно.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че давността е изтекла за целия процесен период.

Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м.

08.2016г./, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Процесният период обхваща 01.05.2017г. до 30.04.2019г. Исковата молба е подадена на 24.02.2021г. Сумата за м. 01.2018г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема на 18.03.2018г.

Сумата за м. 12.2017г. е станала изискуема на 14.02.2018г., поради което към датата на подаване на исковата молба, за този месец и предходните задълженията са били погасени.

СРС не е взел предвид представените по делото общи условия и предвидената в тях начална изискуемост на задълженията, а вместо това е определил същата като период от три години от датата на подаване на исковата молба – 02.2018г. до м.

04.2019г., като в тази връзка е поставил и такава задача към ССЕ. Тоест СРС е приел, че погасени по давност са задължения за по – голям период, поради което и тези възражения във въззивната жалба са неоснователни.

Съгласно чл. 247 ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Възможно е в случая да се касае и за техническа грешка, която съгласно константната практика на ВКС също се отстранява по реда на чл. 247 ГПК / Решение № 61 от 16.03.2020 г. по к. т. д. № 219 / 2018 г. на Върховен касационен съд; Решение № 50167 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 3230 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. В настоящия случай въззивният съд констатира, че в първоинстанционното решение е налице разминаване между диспозитива и мотивите на решението. Ето защо, след връщане на делото на СРС, съдът следва да извърши преценка за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение. В мотивите СРС е приел, че част от претенциите следва да се отхвърлят като погасени по давност, съобразно заключението по ССЕ, а в диспозитива е отхвърлил същите като „неоснователни“, вместо като погасени по давност. На следващо място, посочил е, че уважава иска за периода „01.05.2017г. до 30.04.2019г.“, вместо приетото от него в мотивите – м.

4

02.2018г. до м. 04.2019г.

Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея. Ето защо, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер общо на 30 0 лв., от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. депозит за особен представител.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20111289 от 19.12.2023г., постановено по гр. д. № 10759/2021г. по описа на СРС, 57 с-в.

ОСЪЖДА К. Х. Т., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Нелбо” АД.

В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 57 състав за преценка за наличие на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК в диспозитива на постановеното първоинстанционно решение, съобразно изложените по – горе мотиви.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.

Разпечатката съдържа 51 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/779cd937-a0ad-45da-9148-2cf67fb03a05