Решение № 208 от 25.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330204032 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. Ш. М. от с**** против Наказателно постановление № 25-1030-003724/ 16.06.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и представляван от неговия пълномощник, който поддържа жалбата.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 24.05.2025 г. в 18:15 ч. в гр.Пловдив, бул. България кръстовището с 1 ул.Васил Левски посока на движение от запад към север жалбоподателят бил установен да управлява л.а. марка **** с рег.№ ******, лична собственост, като при извършване на маневра завиване наляво извежда гореописаното МПС извън контрол, подавайки рязко газ до загуба на сцеплението на задните гуми, при което автомобилът поднася странично и по този начин създава опасност за останалите участници в движението.

Поведението на водача било забелязано от служители, осъществяващи по същото време контрол движението на пътя, поради което същите предприели действия по спиране на водача със светлинен сигнал по посока ул.

Васил Левски. На водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, за това че не използва пътищата за обществено ползване по предназначение, а за други цели - нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение бил връчен на жалбоподателя лично и подписан от същия без възражения. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител – Г. В. М., показания на св. Д. Н. Ш. /частично/, показания на св. Л. С. К. /частично/, справка за нарушител/водач, както и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.- копие.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел съставилият акта Г. М. потвърди направените от него констатации. На посочените в съставения от него акт място, дата и час свидетелят съобщава, че при извършване на маневра ляв завой водачът на описаното МПС рязко подал газ, при което автомобилът се завъртял странично, след което продължил по посока ул. „Васил Левски“. За установяване на водача, извършил забраненото движение на пътя, служителите пуснали светлинен сигнал, след което водачът спрял на ул. Васил Левски от кръстовището. При извършване на проверката водачът не бил сам, в колата имало и други лица.

В хода на съдебното следствие пред районния съд бяха допуснати и разпитани по искане на жалбоподателя и неговия пълномощник св. Д. Ш. и Л.К.. Според показанията на св. Ш. същите се намирали на посочените в акта и наказателното постановление дата,място и час в автомобила на жалбоподателя. Когато светофарът на контролирания участък светнал зелено, водачът на автомобила, а именно жалбоподателят, подал повече газ, при което задницата на автомобила се завъртяла. В същата насока са и показанията на св. Камбуров, според който при зелен сигнал на светофарната уредба, водачът подал газ, за да се изнесе колата по-бързо от кръстовището, при което колата поднесла. Свидетелят допълва, че гумите на колата на водача били износени.

Пред съда жалбоподателят дава обяснения. Същите са в съответствие с 2 показанията на двамата свидетели, които са се возили в автомобила – Ш.и К.

Движението на автомобила свидетелите и жалбоподателят обясняват със състоянието на гумите, които били износени и необходимостта от бързо изнасяне на автомобила от кръстовището. Пред съда жалбоподателят отрича поведението му на пътя при управление на автомобила да е било умишлено.

Според проверяващите, в каквато насока са и показанията на св. М., водачът умишлено подал газ, за да извърши забранената на пътя маневра. От друга страна развитата пред съда версия на жалбоподателя за движението на автомобила се обяснява главно със състоянието на гумите. Действително са налице несъответствия между показанията на полицейския служител и показанията на свидетелите, посочени и разпитани по линия на защитата и обясненията на жалбоподателя, защото според едните водачът при рязко подаване на газ е извел гореописаното МПС извън контрол, а според другите причината за движението на автомобила след подаване на газ е състоянието на гумите, заради което същият загубил контрол.

Не могат да бъдат споделени съображенията на защитата, че в настоящия случай следва да бъдат ценени единствено показанията на разпитаните по инициатива на жалбоподателя и пълномощника свидетели, понеже същите са били очевидци. Следва да се приеме и че служителите на пътя са били очевидци, като работата им е била да наблюдават движението на всеки един от водачите на контролирания участък на 24.05.2025 г. При това положение следва да бъде преценено кои от показанията на разпитаните по делото свидетели се отличават с обективност и безпристрастност.

По делото няма констатации, нито твърдения, че скоростта на автомобила не е била съобразена от страна на водача, което би било предпоставка и за ангажиране на друг вид отговорност за нарушение по чл.20 от ЗДвП, както и че пътните условия през процесния период са били лоши. По този въпрос не се спори и от страна на жалбоподателя. Напротив, всички свидетели са категорични, че пътната настилка е била суха. В тази част показанията на свидетелите съвпадат. Следва обаче да се посочи, че износените гуми, което е защитно твърдение в настоящото производство, могат да извинят временното изгубване на контрол над автомобила, ако жалбоподателят се е движел с несъобразена с пътните условия скорост , в какъвто смисъл не са били констатациите на проверяващите. Напротив, констатациите са, че поднасянето на автомобила странично, е в резултат на умишленото увеличаване не в резултат на несъобразена скорост – няма такива констатации, а е констатирано задържането на задните гуми на автомобила при страничното приплъзване на автомобила, в резултат на рязко подаване на газ, което представлява увеличаване на оборотите на двигателя.

Отделно от това, ако гумите са били износени, това означава, че не само задните, а и предните гуми са износени, което отново би могло да доведе до загуба на контрол на цялото МПС, но не и само до загуба на сцепление на задните гуми. Тези изводи дават основание на съда да приеме, че с поведението си водачът е увеличил оборотите на двигателя, с цел именно да 3 доведе до целения от него ефект - загуба на сцепление на задните гуми на пътя, за да използва пътя, отворен за обществено ползване не за превоз на хора и товари, каквото е основното му предназначение, а за други цели. В допълнение следва да се отбележи, че при връчване на акта за установяване на адм. нарушение жалбоподателят въобще не излага подобни аргументи, свързани със състоянието на автомобилните гуми, а излага такива едва пред съда. По тези съображения показанията на св. К. и Ш. следва да бъдат оценени като опит жалбоподателят да бъде оневинен. По отношение на показанията на св. М. следва да се отбележи също, че като служител на пътя, на когото е вменено задължение да следи внимателно движението на МПС, същият, изпълнявайки това свое задължение, е наблюдавал автомобила като част от цялата пътна обстановка.

Едва след като са установили неправомерното подаване на газ, водещо до загуба на сцеплението именно на задните гуми, контролните органи, вкл. и този свидетел са предприели подаване на светлинен сигнал и спиране на автомобила за проверка.

С оглед изложените съображения съдът дава вяра на показанията на св.

М., а не на св. Ш. и К. и приема, че описаната в акта за установяване на адм. нарушение и наказателното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена.

Правилно е приложен материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Нормата на чл. 104б, т.

2 от ЗДвП забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в ЗДвП е предвидена санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3, която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган с налагане на наказания в предвидените от разпоредбата вид и размер, които са фиксирани.

В настоящия случай не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази на останалите нарушения от същия вид. Налице са множество отегчаващи обстоятелства - предвид мястото, където е извършено - в един от изключително натоварените пътни участъци в град Пловдив, както и с оглед датата, на която е извършено, а именно на официален празник, времето, когато е извършено

- по време на тържествено изпращане на завършващите училище, т.нар. абитуриенти, за което свидетелстват всички разпитани по делото свидетели. С поведението, което е демонстрирал жалбоподателят, както в присъствие на возещите се в автомобила, така и пред намиращите се извън него на пътя участници в движението, същият ярко е демонстрирал несъобразяване с едно от основните задължения за всички водачи, а именно пътищата, отворени за обществено ползване, да бъдат използвани за придвижване на хора и товари, а не за други цели.

4

При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта не се констатират нарушения от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. И двата акта са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.- копие. Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин.

Предвид изложеното следва наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1030-003724/ 16.06.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив на името на М. Ш. М. от с.***** ЕГН ********** за нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движение по пътищата .

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5