Определение № 1170 от 13.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1170 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20251100900872 по описа за 2025 година

Производството по търговско дело №872/2025 год. по описа на СГС, ТО, VI-18 с-в, е образувано въз основа на искова молба вх.№ 52619/29.04.2025 г., подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу А. Г. Г., Д. Ц. Г. и „МЕГА УЕЛДИНГ“ ЕООД, с която са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК за установяване на парични притезания в размер на 81 346,05 лева – главница по Договора за кредит от 04.03.2013 г., ведно със законната лихва от 31.07.2024 г. до окончателното погасяване на дълга, в размер на 36 972,04 лева – договорна лихва от 02.12.2023 г. до 24.07.2024 г., в размер на 20 529,47 лева – наказателна лихва за просрочена главница, в размер на 2065,00 лева – неустойка за просрочена главница за периода от 02.12.2023 г. до 31.07.2024 г. и 103,14 лева – неустойка за просрочена лихва от 27.12.2023 г. до 31.07.2024 г., които са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 47185/2024 г. по описа на СРС, 138 състав.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответниците, в които е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените установителни искове по чл. 422 ГПК.

Съдът, след като съобрази твърденията на страните и взе предвид данните по делото, включително и данните по служебно изисканите заверени преписи от съдебните книжа по частно гражданско дело № 47185/2024 г. по описа на СРС, 138 състав, констатира следното от фактическа страна:

Заповедният съд е бил сезиран със заявление с вх. № 249451/01.08.2024 г., подадено о т „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД чрез адв. В. П. /надлежно упълномощен/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за постановяване на разпореждане по чл. 418, ал. 1 ГПК за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК против солидарните длъжници А. Г. Г., Д. Ц. Г. и „МЕГА УЕЛДИНГ“ ЕООД.

На 21.08.2024 г. Софийски районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу 1 длъжниците, които са получени от заявителя на 17.09.2024 г.

След подадени възражения от длъжниците по реда на чл. 414 ГПК, с разпореждане № 43068/12.03.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск, като съобрази правилата за родовата подсъдност за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Със съдебния акт заявителят е бил предупреден, че при неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.

Ищецът е получил съобщението, ведно с разпореждане № 43068/12.03.2025 г., с което по силата на закона му е определен едномесечен срок за предявяване на исковете по чл. 422 ГПК, на 28.03.2025 г., поради което едномесечния преклузивен срок е изтекъл на 28.04.2025 г. /в присъствен ден, понеделник/. Подадената от ищеца искова молба е постъпила в Софийски градски съд на 29.04.2025 г./вторник/.

С разпореждане № 408/15.01.2026 г., постановено по настоящото търговско дело, съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за спазването на едномесечния срок за предявяване на установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията, ще прекрати производството по делото, и ще обезсили издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

С молба вх. № 11525/28.01.2026 г. ищецът твърди, че по заповедното производство е получил две съобщения – едното, с което му е връчена частна жалба на длъжниците, получено на 28.03.2025 г., а другото - с указания от заповедния съд за предявяване на иск, което било получено на 07.04.2025 г.

Сочи, че това било датата, която при получаване на съобщението е записана като дата на получаването му, доколкото отрязък с подпис на получателя е бил върнат на длъжностното лице по връчване. Към молбата прилага сканиран отрязък от лицевата страна на съобщението с отбелязана с ръкописен текст дата /с видима поправка досежно деня при изписване на датата 07.04.2025 г./.

При анализ на установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав приема, че производството по предявените по реда на чл.

422 ГПК установителни искове подлежи на прекратяване /чл. 130 ГПК/.

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки. По силата на чл. 422 ГПК и чл. 415, ал. 4 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установения преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като при пропускането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК съдът в исковото производство е длъжен да обезсили издадените заповед за 2 изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК - т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.

По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 415, ал. 4 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подадено от длъжниците възражение срещу заповедта за изпълнение. Ищецът е получил съобщението, с което по силата на закона му е определен едномесечен срок за предявяване на исковете по чл. 422 ГПК, на 28.03.2025 г. Тази дата е ясно отбелязана върху гърба на съобщението , което съставлява заверен препис от оригиналното такова, заверено от длъжностно лице – служител при СГС с подпис и печат на съда. Това съобщение представлява официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице в изпълнение на неговите правомощия. Съобщението, ведно с препис от разпореждане № 43068/12.03.2025 г., с което са дадени указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, е получено от ищеца на дата 28.03.2025 г. Съдът извърши служебна справка и по частно гр. дело № 47185/2024 г. по описа на СРС, 138 състав /заповедното производство в оригинал/, приложено към в. ч. гр. дело № 5263/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-III-Б състав. Същевременно ирелевантна се явява датата, която пълномощника на ищеца е отбелязал върху отрязъка за него като дата на неговото получаване. Искова молба е постъпила в съда на 29.04.2025 г. и по делото няма данни, нито твърдения, същата да е била подадена преди тази дата. В молба вх. № 11525/28.01.2026 г. ищецът също твърди, че на тази дата е подал исковата молба. Преклузивният срок е изтекъл на 28.04.2025 г. – в присъствен ден, понеделник, поради което установителните искове са предявени след изтичане на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 206 от 08.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1220/2019 г., III г. о., пропускането на едномесечния срок по чл. 415 ГПК е непоправимо, а когато съдът в исковото производство го констатира, той няма задължение да процедира съобразно чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК . Разпоредбата задължава съдът да дава указания и срок само за поправимите порочни процесуални действия на страните. Не и за онези, които са непоправими. Пропускането на срока е непоправимо. Изтичането на срока по чл. 415 ГПК преклудира окончателно правото на заявителя да предяви иска по чл. 422 ГПК. Поради това производството по предявения иск подлежи на прекратяване, а съдът в исковото производство е длъжен да обезсили издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК. В същото определение на върховната инстанция е прието, че когато едномесечният срок по чл. 415 ГПК е пропуснат, съдът няма задължението да указва на ищеца да премине от предявения установителен иск в осъдителен иск. В противен случай решението по осъдителния иск би било недопустимо, тъй като изменението засяга правото на защита на ответника, на който са му връчени преписи от исковата молба и доказателствата по делото и с него е възникнало 3 процесуалното правоотношение. Такива указания противоречат и на чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК, и на чл. 129, ал. 2 ГПК, и нарушават основен принцип на гражданския процес – диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/.

По гореизложените съображения производството по настоящото търговско дело подлежи на прекратяване на основание чл. 130 ГПК, тъй като не е налице процесуална предпоставка за допустимост на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове.

Предвид изложените съображения Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 52619/29.04.2025 г., ведно с приложенията към нея, на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, като ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело №872/2025 год. по описа на СГС, ТО, VI-18 с-в.

ОБЕЗСИЛВА заповед № 26209 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 21.08.2024 г. по ч. гр. д.

№ 47185/2024 г. по описа на СРС, 138 състав, както и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, издаден на 21.08.2024 г. по ч. гр. д. № 47185/2024 г. по описа на СРС, 138 състав, в полза „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу А. Г. Г., Д. Ц. Г. и „МЕГА УЕЛДИНГ“ ЕООД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните на известните по делото адреси.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4