Определение № 421 от 22.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. Пазарджик, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20245200500441 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от Гражданскопроцесуалния кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №196 от 25.01.2024г. постановено по гр.д.№20235220100242 по описа на съда за 2023г. с което е изменено в частта за разноските решение №1143 от 30.10. 2023г. постановено по гр.д.№242/2023г. по описа на Пазарджишки районен съд, като е осъден ответника “ С. к.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.“С." №**, ет.* представлявано от Н. П. П., да заплати на основание чл.38 от ЗАдв. на ЕАД “Д. М.“, БУЛСТАТ *********, с адрес на упражняване на дейността -гр. С., ж.к. „М. л.", бл.***, вх.*, ет.*, офис**, с нов адрес- гр.С., бул.“ А. С." №***-*, ет.*, офис *-*, представлявано от управителя адв.Д. М. М., възнаграждение за процесуално представителство в размер на още 560лв /над присъдения размер от 400лв до размера на 960лв/.

В частната си жалба с вх.№3920 от 13.02.2024г. подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК ответникът в производството пред първата инстанция “С.

К.“ ООД поддържа, че предмет на спора е иск за нищожност на клауза за неустойка в договор за потребителски кредит /ДПК/ съединен с иск за връщане на даденото без основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД, с претендирани разноски като адвокатско възнаграждение в размер на 960лв; че съдът е уважил и двата предявени иска и е осъдил ответника да заплати на

1 пълномощника на ищеца при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА адвокатски хонорар от 400лв. Твърди се, че ищецът и неговия процесуален представител са образували множество еднотипни производства с идентичен предмет, с разлика единствено във възникналия правопораждащ юридически факт различни договори за кредит. Посочват се конкретни 10 искови производства по описа на РС-Пазарджик с ищец С. П. и дружеството жалбоподател. Според жалбоподателя е налице нарушение на чл.3 от ГПК като целта на образуваните граждански дела не е само защита на ищеца срещу нищожността на клаузата за неустойка, а и генериране на разноски като сигурен доход за процесуалния представител на ищеца. Цитира се решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. според което се елиминира задължителната граница на определените минимални размери на адвокатските възнаграждения с НМРАВ №1/2004г. поради забраната за съда да слезе под нея поради ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба и предвид на това, че тази наредба е приета от съсловна организация на адвокатите като ВАС, и че при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимни цели, които посочената национална правна уредба преследва за да не се приложи към разглежданото поведение; установената в чл.10 параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики при което ако наредбата нарушава забраната по чл.101 параграф 1 от ДФЕС националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Счита, че по този начин българският съд не е обвързан от законоустановения минимум на адвокатско възнаграждение, предвиден в НМРАВ и може да присъди възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца по справедливост и спрямо вътрешното си убеждение. Цитира се и ТР №6 от 06.11.2013г. то тълк.д.

№6/2012г. на ОСГТК за преценка от съда на съотношението на цената на адвокатския защита и фактическата и правна сложност на делото като съдът следва да изложи мотиви за тази сложност. Цитира се и решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС за дадени принципни тълкувания и разяснения относно съдебните разноски, които следва да бъдат разумни и пропорционални, без същите да са източник на неоснователно обогатяване.

Акцентира се, че в случая се касае за дело без фактическа и правна сложност, решено в две открити съдебни заседания, без лично ищецът да е представляван от адвоката, при заявен материален интерес от 10лв. Счита, че 2 националния съд не е извършил преценка за пропорционалността на претендираните разноски. Моли да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480лв с ДДС вместо 960лв с ДДС.

В срока за отговор на частната жалба, такъв е постъпил от насрещната страна с искане да се остави без уважение искането, твърди се, че определението е правилно и законосъобразно, че по делото са предявени обективно кумулативно съединени два установителни иска , като за всеки един от тях се дължи по 480лв с ДДС минимално адвокатско възнаграждение. Цитира се чл.2 ал.5 от НМРАВ за определяне на възнагражденията съобразно вида и броя на предявените искове като сочи и съдебна практика отпреди постановяване на решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. Моли да се потвърди обжалваното определение.

Жалбата е процесуално допустима и по същество е основателна.

Предмет на исковото производство по гр.д.№20235220100242 по описа на РС-Пазарджик, е да се обяви нищожността на неустоечна клауза в ДПК №462149, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между ищцата С. П. П., ЕГН-********** и ответника “С. К.“ООД и да се осъди дружеството да заплати на ищцата сумата от 10лв/частичен иск от 100лв/ представляваща недължимо платени суми по същия договор ведно със законната лихва. Доводите по отношение нищожността на неустойката се стоят в това, че чрез нея се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на годишния лихвен процент по чл.19 ал.4 от ЗПК и същият да остане под установената граница от 50%; че договарянето на този разход за неустойката цели увеличаване на възнаграждението за кредитора и предвид краткия срок за предоставянето му, /на обезпечението/ от потребителя, който е материално затруднен; че уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е нищожна по чл.26 ал.1 от ЗЗД; противоречи на закона и на добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода и се нарушават основни принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията и че параметрите на това облигационно правоотношение са несъвместими с общо приетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Ищцата се позовава на указанията по т.3 от ТР №1 от 2009 от 15.06.2010г на ОСТК как 3 следва да се извърши преценката за нищожност; че същата/неустойката/ в случая не е предвидена за същинско задължение по договора като предвид размера й от 100% от представения заем, с нея се цели единствено кредиторът да се обогати. Посочено е още ,че с неустойката се заобикаля закона съгласно чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.33 ал.1 ЗПК, като с нея се договаря едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение; че неустоечната клауза е неравноправна и нищожна по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, задължаваща потребителя при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока цена, че същата не е уговорена индивидуално, предвидена е и като задължителна. Излага се и довод за неизпълнение на задължението на кредитора по чл.11 ал.1 т.10 по ЗПК с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК. На това основание ищецът иска да се обяви нищожността на неустойката.

Няма изложени никакви факт и обстоятелства от ищеца за осъдителната си претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ответникът „С. К.“ е оспорил изцяло исковата претенция във всичките й пунктове и е направено възражение за прекомерност на разноските в производството претендирани от ищцата.

Съдът е изготвил доклад, допуснал е съдебно-икономическа експертиза поискана с исковата молба за посочване на действителния размер на годишния лихвен процент и дали в него се включва неустойката.

Пълномощникът на ищцата не се явил нито в първото нито във второто по ред открито съдебно заседание ,като кореспонденцията със съда по делото се осъществява с подаване на писмени молби под формата на електронен пакет. Включително не е присъствал в заседанието по изслушването и приемането на заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза. В молбата си до съда, пълномощникът на ищцата е задал въпроси към експертизата, на първия от които е било отговорено още в самото заключение/за размера на отпуснатия кредит от 600лв/, а по отношение на въпроса за размера на общозаплатената сума от ищцата експертът е заявил, че не е имал поставена такава задача.

Съдът е уважил и двете искови претенции като е приел, че неустойката по чл.8 от договора произтича от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП и е нищожна, уговорена е във вреда на потребителя, неотговаря на 4 изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя тъй като кредиторът е прехвърлил отговорността си за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. Допълнено е, че неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за представяне на обезпечение; представлява добавък към възнаградителната лихва и е сигурна печалба за заемодателя, с която печалба увеличава стойността на договора. Предвид увеличения с нея ГЛП на 243.775% съдът е приел, че основната цел на същата е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и че същата излиза извън присъщите й функции-обезпечителна, обезщетителна и санкционна и цели само неоснователно обогатяване. Затова съдът приема, че неустойката е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.9 от ЗЗП и противоречаща на добрите нрави като нищожна по чл.26 ал.1 от ЗЗД. С решението си съдът е присъдил разноски за процесуално представителство по чл.38 от ЗА, а с обжалваното определение по реда на чл.248 от ГПК е увеличил размера на 960лв предвид на това че са предявени два иска.

Съдът не се е произнесъл по въпросите за нищожност на договора поради непосочен ГПР, заобикаляне с уговорената неустойка на предвидения максимален размер на ГПР, заобикаляне на закона с неустойката-по чл.33 ал.1 от ЗПК, неустойка която не е индивидуално уговорена съгласно чл.146 от ЗЗП.

Пълномощникът на ищцата не е представил по делото писмена защита с анализ на всички събрани в хода на производството доказателства и не е изразил становище по подробния отговор на исковата молба на насрещната страна. Действително това е предоставено по избор и по желание на страната при фактическа и правна сложност/чл.149 ал.3 от ГПК/, но в случая това също е относимо и към окончателно определяне стойността на положения адвокатски труд.

Обжалваното определение с което е изменено решението на съда в частта за разноските като фактически ги е увеличило от 400лв на 960лв е частично неправилно.

Делото изобщо не се отличава с фактическа и правна сложност.

Изложените от пълномощника на ищцата факти и обстоятелства по нищожността на неустоечната клауза в Потребителския договор са типичните 5 факти и обстоятелства за процесния вид потребителски спорове които принципно се излагат във всички подобни съдебни производства. Същите са ясни, няма усложнени по един или друг начин правни конструкции които да затрудняват както исковата защита на страната така и да налагат събирането на множество и различни доказателства в процеса. Пълномощникът на ищцата е комуникирал със съда по електронна поща /електронен пакет/, изобщо не се явявал в откритото съдебно заседание не е участвал непосредствено в изслушването на вещото лице при приемане на заключението му, не е представил писмена защита като обобщение и правен анализ на събраните доказателства по делото и оборване позицията на насрещната страна. В случая пълномощникът на ищцата е положил минимални правни усилия по защитата на ищцата ,които като краен резултат са довели до уважаване на претенцията, като съдът не е отговорил на някои от въведените с исковата молба основания за нищожност на клаузата.