Решение № 19 от 15.02.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Велико Търново, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20214000500403 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

С Решение № 260110/ 13.07.2021 г., постановено по гр.д. № 324/ 2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, че ответникът А. М. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, дължи на ищеца „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр. София, сумите: 37 620,16 лева – главница за периода от 22.03.2018 г. до 12.03.2019 г.; 2 022,96 лева – възнаградителна лихва за периода от 22.03.2018 г. до 07.01.2019 г.; 1 871,33 лева – мораторна лихва за периода от 22.03.2018 г. до 12.03.2019 г.; 157 лева – банкови такси за периода от 25.03.2018 г. до 12.03.2019 г.95,66 лева – застраховка за периода от 19.03.2018 г. до 12.03.2019 г.; 84 лева – нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на за издаване на Заповед – 13.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и 837,02 лева, и 1 389,32 лева 1 адвокатско възнаграждение – деловодни разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК № 1341/ 16.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1649/ 2019 г. на ПлРС; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника да заплати на ищеца разноски за исковото производство по делото в размер на 3 477,82 лева, както и да заплати по сметка на Плевенския Окръжен съд сумата 1 000 лева разноски за вещо лице.

Недоволен от постановеното Решение, ответникът А. М. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат К.Я. от АК – гр. Плевен, е подал подробна въззивна жалба. Оплакването е за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания изцяло съдебен акт. Навеждат се доводи за необоснованост на решението поради несъответствие с фактическата и правна обстановка по делото и за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, и дължимото обсъждане на възражения, доводи и доказателства, включително и допуснати нарушения по доклада на делото. Излагат се съображения в подкрепа на доводите като се цитира съдебна практика. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и отхвърли предявения иск изцяло.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр. София, чрез пълномощника си адвокат Д.М. от АК – гр. София, е подала отговор на въззивната жалба. В него е изразено становище за неоснователност на жалбата, като са изложени подробни доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.

Настоящият състав на Великотърновския Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна чрез назначеният от съда особен представител, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. №407/ 13.04.2020 г., от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат Д.М. от АК – гр. София, 2 срещу ответника А. М. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, с цена – 41 815,11 лева. В исковата молба се твърди, че на 20.02.2008 г. между ищеца, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за покупка на недвижим имот № HL 33186/ 20.02.2007, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 45 000 лева, от които 12 000 лева за покупка на недвижим имот и 33 000 лева за други разплащания, а кредитополучателят се е задължил да върне кредита, заедно с дължимите лихви, за срок от 204 месеца, считано от датата на откриване заемната сметка – 22.02.2008 г. С приложение от 22.02.2008 г. страните удостоверяват, че заемната сметка по договора за банков кредит е открита на 22.02.2008 г., а с Анекс от 25.09.2009 г. страните по договора за банков кредит са се съгласили кредитополучателят да погаси предсрочно сума в размер на 1 900 лева. Страните са сключили три допълнителни споразумения към договора за банков кредит – на 10.07.2015 г.; на 28.10.2015 г. и на 10.01.2018 г. Поради непогасяване на формираните просрочия към 22.11.2018 г., с покана за доброволно изпълнение, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е поканила длъжника, в седемдневен рок от получаването й, доброволно да погаси кредита, като след датата на обявяване предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания. В рамките на заповедното производство по реда на чл. 417 от ГПК на банката е издадена Заповед за изпълнение № 1341/ 16.04.2019 г. и Изпълнителен лист № 1922/ 16.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1649/ 2019 г. по описа на РС – гр. Плевен, като въз основа на тях е било образувано и.д. № 450/ 2019 г. по описа на ЧСИ Н. В., с рег. № 814 в регистъра на Камарата на ЧСИ. Тъй като заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законовият срок банката е предявила иск за установяване на вземането си. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено съществуването на вземането на банката спрямо длъжника в общ размер 41 815,11 лева, от които: 37 620,16 лева – главница за периода от 22.03.2018 г. до 12.03.2019 г.; 2 022,33 лева възнаградителна лихва за периода от 22.03.2018 г. до 07.01.2019 г.; 1 871,33 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 22.03.2018 г. до 12.03.2019 г.; 157 лева – банкови такси за периода от 25.03.2018 г. до 12.03.2019 г.; 95,66 лева – застраховки за периода от 19.03.2018 г. до 12.03.2019 г.; 84 лева – нотариални разноски за периода от 06.02.2019 г. до 3

12.03.2019 г., ведно със законовите последици от това: законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; присъдените разноски по заповедното производство – съдебна такса и адвокатски хонорар.

Претендират се направените разноски по делото.

Пред Плевенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 324/ 2020 г. по описа на съда.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначеният от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат К.Я. от АК – гр.

Плевен, е оспорил основателността на иска, като наред с възраженията: за валидност на сключения договор за банков кредит и допълнителните споразумения към него; за ликвидност и изискуемост на вземането на банката; за липсата на упълномощаване; за прихващане, е направил и възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора за банков кредит.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна и приети от съда, от които се установява следното:

С Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 33186/ 20.02.2008 банката се е задължила да предостави на кредитополучателя А. М.

И. кредит в размер на 45 000 лева, от които: 12 000 лева за покупка на недвижим имот и 33 000 лева за други разплащания, срещу задължението на кредитополучателя да върне кредита, заедно с дължимите лихви, на равни месечни вноски, в сроковете и при условията, уговорени в договора.

С приложение към договора от 22.02.2008 г. страните са декларирали, че с подписването му удостоверяват откриването на заемната сметка по договора на 22.02.2008 г.

С Анекс към договора за жилищен кредит от 25.09.2008 г. страните са се съгласили кредитополучателят да погаси предсрочно сумата 1 900 лева, като погасителният план се преизчислява, месечните погасителни вноски се намаляват, а остатъчния срок до падежа на кредита се запазва.

С 3 /три/ бр. споразумения от : 10.07.2015 г.; 28.10.2016 г. и 10.01.2018 г. страните са предоговорили условията по договора за банков 4 кредит.

С Покана за доброволно изпълнение на задължението по банковия кредит, връчена чрез съдебен изпълнител по реда на чл. 47 от ГПК, банката е уведомила длъжника за прекратяване плащанията по договора за банков кредит и го е поканила, в седемдневен срок от получаването на поканата, да погаси задължението си към банката.

От приложеното ч.гр.д. № 1649/ 2019 г. по описа на РС – гр. Плевен се установява, че банката е подала Заявление за издаване Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с вх. № 7487/ 15.03.2019 г., което е било уважено от заповедния съд и на заявителя е издадена Заповед № 1341/ 16.04.2019 г. и Изпълнителен лист за следните суми: 37 620,16 лева – главница за периода от 22.03.2018 г. до 12.03.2019 г.; 2 022,96 лева - възнаградителна лихва за периода от 22.03.2018 г. до 07.01.2019 г.; 1 871,33 лева – наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава за просрочени плащания/ за периода от 22.03.2018 г. до 12.03.2019 г.; 157 лева – банкови такси за периода от 25.03.2018 г. до 12.03.2019 г.; 95,66 лева – застраховки за периода от 19.03.2018 г. до 12.03.2019 г.; 84 лева – нотариални разноски за периода от 06.02.2019 г. до 12.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство: 837,02 лева – държавна такса и 1 389,32 лева – адвокатско възнаграждение.

Пред ЧСИ Н. В., с рег. № 814 към КЧСИ, с район на действие – Плевенския Окръжен съд, е било образувано и.д. № 20198140400450 по описа на съдебния изпълнител, като на длъжника е връчена, по реда на чл. 47 от ГПК, със залепване на уведомление, покана за доброволно изпълнение на вземането.

Заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането, може да предяви иск за установяване на вземането, като срокът е бил спазен и пред съда е предявен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Съдът е допуснал извършването на съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице Таня Велинова Божилова е отговорило на поставените от ищеца, ответника и съда въпроси. В о.с.з. на 14.06.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, същото не е било оспорено и е прието от 5 съда.

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

За да се уважи установителния иск за съществуване на вземането, следва да са налице следните предпоставки: да е сключен валиден договор за банков кредит, по който кредиторът да е изпълнил задължението си за превеждане на кредита по сметка на кредитополучателя; кредитополучателят да не е изпълнил задължението си по договора за банков кредит за заплащане на месечни вноски по него; в резултат на неизпълнение на задължението на длъжника, вземането на кредитора да е станало изискуемо, за която изискуемост длъжникът да е бил уведомен с покана за доброволно изпълнение, по която липсва извършено плащане.

С отговора на исковата молба особеният представител на ответника е оспорил валидността на сключения договор за банков кредит с възражението за: очевидно разминаване в датата на договора; наличието на множество неравноправни клаузи и неопределеност на издължаване на кредита /липса на погасителен план/.

Въззивният съд намира, че е допусната фактическа грешка при изписването на датата 20.02.2007 г. в договора, предвид приложението към него, в което е посочена вярната дата – 20.02.2008 г., допълнителните споразумения, в които е посочено 2008 г., поради което приема, че договорът е с валидна дата.

Макар с договора за банков кредит да не е бил представен погасителен план, въззивният съд приема, че такъв е налице, което е видно от Приложения 1 и 1А към заключението на вещото лице, като погасителен план е бил представен с договора за банков кредит, приложен към заявлението пред заповедния съд, поради което възражението за липсата на погасителен план и неопределеност при издължаването по кредита е неоснователно. В заключението по допуснатата СИЕ вещото лице изрично посочва, че размерът на месечната погасителна вноска е 486,96 лева, като датата на вноската е посочена в приложените по делото погасителни планове, както и че погасената от длъжника сума на главницата е в размер на 11 613,94 лева.