Решение № 428 от 21.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Пазарджик, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500603 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д. №568 по описа на съда за 2024 година е отхвърлен предявеният от Б. Г. С., ЕГН:

**********, с адрес *********************************, против А. И. С., ЕГН: **********, с адрес гр. *******************, иск за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 16 000 лв., изискуемото парично вземане, произтичащо от устен договор за заем ,предоставен с парични банкови преводи на 12.08.2020г.; 18.08.2020г. и на 26.08.2020г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска, до заплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 182 от 17.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 292/2024г. на Районен съдПанагюрище.

Осъден е

Б.

Г.

С.,

ЕГН:

**********, с адрес

*********************************, да заплати на А. И. С., ЕГН:

**********, с адрес гр. *******************, разноски в размер на 1840 лв.

/хиляда осемстотин и четиридесет лева/.

1

В сок решението е обжалвано от Б. С..

Излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност , като моли обжалваното решение да бъде отменено и предявения от него иск – уважен.

Излагат се обстоятелствата ,на които въззивния жалбоподател основава иска си , които са изложени и в исковата молба.

Първоинстанционният съд неправилно преценил, че преведените от Б. Г.

С., ЕГН ********** по банкова сметка на ответницата А. И. С., ЕГН **********, парични средства:

- на 12.08.2020г. сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/;

- на 18.08.2020г. сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/; на 26.08.2020г. сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева, не са дадени в заем, а са преведени на друго основание, а именно уреждане на финансови взаимоотношение между ищеца и друго лице.

Неправилно първоинстанционния съд не кредитирал показанията на свидетелката С.П.Т. и дал кредит на доверие на показанията на разпитания по делото свидетел К.Н.К..

Между показанията на двамата свидетели имало противоречие.

Междувременно жалбоподателят дал на ответницата по делото за ползване и лек автомобил. След отказа на С. да му върне автомобила той подал в Районна прокуратура гр. Панагюрище жалба за присвояване против нея. Автомобилът бил издирен от полицията и е върнат на Б. С..

В обясненията си, ответницата по настоящото дело - А. С., заявявала, че е ходила до офиса в гр. Х., където е заплатила въпросния автомобил.

Тези твърдения не кореспондирали със заявеното в показанията на свидетеля К., и потвърждавали показанията на свидетелката Т..

Съдът отказал събиране на доказателства относно данните в прокурорската преписка , поради настъпила преклузия, с което допуснал процесуално нарушение.

По делото били представени снимки , приети като разпечатки от електронни носители.

Тези разпечатки според ответника

2 давали информация за кореспонденция между страните.

Жалбоподателят счита ,че тези доказателства не следва да бъдат ценени.

Оспорени били от жалбоподателя ,поради това , че по делото не е проверено чрез изследване на електронните носители между които се твърди, че е проведена кореспонденцията, дали съдържат информация за такава кореспонденция.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че преведената на ответницата парична сума, не е дадена в заем, а е сума която се е дължала на свидетеля К..

Претендират се разноски.

Направено е доказателствено искане относно наличието на прокурорска преписка и обясненията на ответницата дадени по нея.

В срок е постъпил писмен отговор от А.К. , чрез процесуалния и представител.

Счита ,че жалбата е неоснователна.

В нея бил направен нелогичен прочит на доказателствения материал.

Първоинстанционният съд правилно обстановка и направил съответни правни изводи. установил фактическата

Не било установено твърдяното заемно правоотношение между страните в производството.

Нямало основание за изключване от делото на комуникацията по „Вайбър“, тъй като това са електронни документи, неоспорени от ищцовата страна. По делото по безспорен начин било установено, че ищецът е имал търговски отношения с К. К., във връзка с които е извършил въпросните три превода по сметката на ответницата. Това не били средства предоставени в заем. Недопустими били свидетелски показания за установяване на заемни правоотношения за суми над 5000 лева. От разпита на св. С. Т. не се установило основанието за предаването на процесната сума по трите превода и правилно съдът не ги кредитирал.

Противопоставя се на направеното доказателствено искане , тъй като счита че не са налице основания за допускането му по смисъла на чл.266 ал.3 от ГПК.

3

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по същество , взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК ,предявен е иск с правно основание чл.240 ал.1 във връзка с чл.79 ЗЗД.

В исковата си молба против А. С. ищецът Б. С. твърди , че лятото на 2020 г. ответницата му казала , че е изпаднала във временни финансови затруднения и го моли да и заеме сумата от 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лева/, като му обещава, че ще му върне заема до три - четири месеца. Ищецът, воден от добри намерения се съгласява да и даде парите на няколко пъти, като и ги преведе с банкови преводи по нейна сметка. Банковата сметка била дадена от ответницата.

Извършени били три банкови превода: на 12.08.2020г. извършен банков паричен превод на сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/; на 18.08.2020г. извършен банков паричен превод на сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/; на 26.08.2020г. за извършен банков паричен превод на сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева.

След изтичане на уговорения срок за връщането на заема ответницата А.

И. С. многократно обещавала, че ще върне дадената и на заем сума,но не сторила това и до момента на предявяване на иска.

На 17.04.2024г., ищецът подал до Районен съд гр. Панагюрище, заявление за издаване на Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК.

Образувано било ч.гр.д. №292/2024г. по описа на Районен съд гр.

Панагюрище. и издадена Заповед за изпълнение №182 от 19.04.2024г..

Заявителя бил уведомен от съда , че на 04.06.2024г., на основание чл.414 от ГПК е постъпило възражение от А. И. С..