Решение № 2529 от 05.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2529 гр. София, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110205969 по описа за 2026 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с №

СО-ЗУО-Ю-25-19-261 от 03.03.2026г. с изх. № СОА26-РД11-182/03.03.2026г., издадено от ЗАМЕСТНИК КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА,

НАПРАВЛЕНИЕ „ОКОЛНА СРЕДА“, упълномощен със Заповед № СОА25-РД09-1183/05.02.2026г. на Кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на ДРУЖЕСТВОТО „Д. Б.“ ЕООД, с ЕИК:

********** е наложено едно административно наказание, а именно административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800.00 евро (осемстотин евро) за административно нарушение по чл.134, ал.1, т.1 вр. чл.157, ал.4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „Д*“ ЕООД чрез упълномощения си процесуален представител (юрисконсулт) обжалва наказателното постановление. Излагат се във въззивната жалба, в съдебно заседание и в отделна писмена защита инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се в жалбата и в писмената защита подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ЗАМЕСТНИК КМЕТ НА СТОЛИЧНА

ОБЩИНА, НАПРАВЛЕНИЕ „ОКОЛНА СРЕДА“, редовно призована, 1 изпраща надлежен процесуален представител - професионален защитник адвокат, който инвокира пред съда и в отделна писмена защита доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 31.03.2026г. с пощенско клеймо на лицензиран пощенски оператор, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 17.03.2026г., съгласно обратна разписка на лицензиран пощенски оператор, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез законовия му представител (управител), с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № СО-ЗУО-Ю-25-19-261 от 03.03.2026г. с изх.

№ СОА26-РД11-182/03.03.2026г., издадено от ЗАМЕСТНИК КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, НАПРАВЛЕНИЕ „ОКОЛНА СРЕДА“, упълномощен със Заповед № СОА25-РД09-1183/05.02.2026г. на Кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на ДРУЖЕСТВОТО „Д*“ ЕООД, с ЕИК: * е наложено едно административно наказание, а именно административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800.00 евро (осемстотин евро) за административно нарушение по чл.134, ал.1, т.1 вр. чл.157, ал.4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

Н а 07.10.2025г., около 00:10 часа свидетелите Р. и Д. - служители (длъжностни лица) в Столичен Инспекторат към Столична община, като „старши инспектори, извършили физическа административна проверка в град София, в район „Люлин“, бул. „Царица Йоанна“ в близост от метростанция „Люлин“, при което във и в непосредствена близост до кофи за смет, предназначени само за обществено ползване от гражданите, били изхвърлени от служителите на юридическото лице „Д*“ ЕООД множество неопасни рециклируеми отпадъци - кашони с опаковки, притежаващи логото на фирма „Д*“, които са били генерирани от неговата дейност (от дейността на търговеца).

2

Разстоянието между изхвърлените рециклируеми отпадъци - кашони с опаковки с логото „Д*“, и търговския обект на дружеството „Д*“ ЕООД е било около 20-30 (двадесет-тридесет) метра. Свидетелите П* и П* заснели изхвърлените отпадъци. Съставили констативен протокол с № 250042251/07.10.2025г. Въз основа на тези доказателства (констативният протокол и снимките на нарушението), свидетелят Т* в присъствие на свидетеля С. съставил АУАН с № 25-19-261 от 14.10.2025г. срещу „Д*“ ЕООД.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите Р. и Д. служители (длъжностни лица) в Столичен Инспекторат към Столична община. Показанията им се подкрепят от показанията на актосъставителя Т*, който дори и да не е бил очевидец на нарушението, излага подробни възприятия, които съвпадат и кореспондират на възприятията на свидетелите П* и П*. Свидетелят С. е присъствал само при съставянето на АУАН, като същият заявява, че не е участвал в проверката срещу „Д*“ ЕООД.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В*. Същите се опровергават от показанията на свидетелите П* Свидетелят Николова е служител на дружеството „Д*“ ЕООД и показанията й се явяват заинтересовани. Същата не е присъствала на проверката на свидетелите П* от 07.10.2025г., в околоо 00:10 часа. Отделно от това, показанията й са изолирани. Не се подкрепят възприятията на свидетеля Н*, че клиентите на фирмата са изхвърлили опаковките в общите за Столична община контейнери.

Това означава, че най-малко 15-20 (петнадесет-двадесет) различни клиента, закупили стоки в кашони с логото на „Д*“ са изхвърлили заедно или по отделно време на едно и също точно място - в общите контейнери за смет и около тях (до тях), предназначени за обществено ползване от гражданите, кашоните с опаковките за своите закупени стоки. Т.е. даденият клиент, вместо да „отвори“ в дома си своята стока, същият решава да я „отвори и разпечата“ до контейнерите за смет, за да се освободи от кашонната опаковка. Липсва житейска логика в това и поради тези съображения показанията на свидетеля Н* не се кредитираха като достоверни. Няма доказателства по делото това действие да е било извършено само от един клиент, който да е закупил например възприетите от свидетелите П* всички кашони, след което да ги е изхвърлил на едно и също място с цел да навреди на „Д*“ ЕООД - и то в общите за гражданите контейнери за смет и около тях. Това забранено по ЗУО действие е било извършено от служителите на „Д*ЕООД“.

Възприятията на свидетеля Н*, че кашоните се рециклирали на специално за това място със съответна машинна преса са изолирани, а от друга страна същите се опровергават от показанията на свидетелите П*а, от приложените по делото снимки и събрани писмени доказателства. Т.е. дружеството „Д*“ ЕООД чрез служителите си не са използвали съответната машинна преса за рециклиране на кашоните, а ги е изхвърлила чрез служителите си в нарушение на ЗУО във и до общи за гражданите контейнери за смет.

3

Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията на свидетелите П* само, защото например са редови служители към контролен общински орган. Показанията на свидетелите свидетелите П* изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен.

Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства и приложени снимкови материали. Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия. Фактическите констатации от показанията на свидетелите свидетелите П* намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.

СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административни нарушения и само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно производство те не са единственото доказателствено средство (визират се показанията на свидетелите свидетелите П*). Събрани са и писмени доказателства. Приложени са снимки, и с оглед реализираните по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК.

Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе 4 от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

Съдът намира, че свидетелите свидетелите П* излагат в показанията си не предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на административното нарушение, но и за неговите противоправни действия и бездействия чрез служителите му. Нито измислят факти. Нито придават друг смисъл на същите, какъвто нямат. Тези свидетели не излагат интерпретация на факти, а обективни възприятия за такива, като проявили се в обективната действителност. Показанията им са достоверни. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.