Решение № 175 от 13.12.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Горна Оряховица, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20244120200441 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Г. Б. е останал недоволен и чрез защитника адв.

П. К. от АК – П. обжалва наказателно постановление № 24-0268000710/19.06.2024 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от същия закон. Поддържа, че не е установена правилно фактическата обстановка и в частност механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие. В наказателното постановление били посочени твърдения, които можело да бъдат формулирани само въз основа на заключение на експертиза. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –

ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален 1 представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН повдига възражение за прекомерност на уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.06.2024 г. в 19:35 часа жалбоподателят Д. Г. Б. управлявал лек автомобил „М.“ с рег. № *** по улица „К.“ в с. П.. По същото време по улица „В.“ в селото в посока към улица „К.“ се движел велосипед, управляван от П.

Л. Т.. На кръстовището на двете улици посочените пътни превозни средства навлезли едновременно, като управляваният от жалбоподателя лек автомобил започнал завиване наляво. Траекториите на велосипеда и на лекия автомобил се пресекли. Настъпил удар между предната лява част на лекия автомобил и велосипеда. В резултат на удара велосипедистът паднал на земята и получил хематом на главата и сътресение на мозъка, а по пътните превозни средства били нанесени материални щети.

На местопроизшествието били изпратени свидетелите Т. М. Д. и Х. П. Х.

– младши автоконтрольори в РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали служебните си задължения като органи за контрол на движението. След като установил фактическата обстановка, свидетелят Д. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1311450/07.06.2024 г., в който описал настъпилото пътнотранспортно произшествие и приел, че водачът Б. е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил срещу разписка препис от акта.

Чрез упълномощения защитник адвокат жалбоподателят подал възражение против констатациите на актосъставителя, подписано с електронен подпис на 14.06.2024 г.

На 19.06.2024 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля Д. акт за установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна 2

Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, издал обжалваното наказателно постановление № 24-0268-000710/19.06.2024 г., с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 29.07.2024 г. На 12.08.2024 г. подписаната от защитника жалба против постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Т. М.

Д., Х. П. Х. и П. Л. Т. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От съвкупната преценка на свидетелските показания се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движел по улица „К.“ в с. П. в посока от гр. Горна Оряховица на запад към път I-5, а велосипедистът П. Л. Т. се е движел по улица „В.“ в селото в посока от с. П. на югоизток към гр. Горна Оряховица, като е приближавал към кръстовището от дясната страна на автомобила. Ноторен е фактът, че двете улици са част от републикански път II-53, сигнализиран с пътен знак Б3 „Път с предимство“, както е посочено и в самото наказателно постановление. На кръстовището на двете улици за движещите се в посока от изток на запад пътят с предимство II-53 променя направлението си надясно, като продължава на северозапад към с. П. като улица с наименование „В.“. Улица „К.“ променя направлението си наляво, като продължава на югозапад със същото наименование, но не като част от пътя с предимство II-53.

Така установената фактическа обстановка сочи на конкуренция на две правила за предимство за преминаване през кръстовището – посоченото от наказващия орган правило по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, според което при завиване 3 наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, и правилото по чл. 50, ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 48 от ЗДвП, според което на кръстовище, на което е указано, че пътят с предимство променя направлението си, водачите, които се намират на този път, се ръководят помежду си от правилото на дясностоящия – водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.

След като от доказателствата се установява, че при навлизане в процесното кръстовище двете пътни превозни средства са се движели по пътя с предимство II-53, че в зоната на кръстовището този път променя направлението си, че тази промяна в направлението на пътя с предимство е сигнализирана с пътен знак Б3 „Път с предимство“ и че велосипедистът е приближавал към кръстовището от дясната страна на автомобила, приложимо за преминаването на автомобила и велосипеда през процесното кръстовище е било правилото за предимство по чл. 50, ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 48 от ЗДвП, а не правилото по чл. 37, ал. 1 от закона, както е приел наказващият орган.

Така допуснатото неправилно прилагане на материалния закон изключва възможността обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Изводът, че в случая е приложимо правилото за предимство по чл. 50, ал.

2, изр. 1 във вр. с чл. 48 от ЗДвП се основава не само на изложените в наказателното постановление обстоятелства, но и на допълнително установените в хода на съдебното следствие обстоятелства, че при навлизане в кръстовището и двамата участници в движението са се движели по пътя с предимство (а не само велосипедистът, както е посочено в наказателното постановление), както и че приближаващият към кръстовището от северозапад по ул. „В.“ велосипедист е бил дясностоящ по отношение на приближаващия към кръстовището от изток по ул. „К.“ лек автомобил. При това положение не е възможно констатираното по-горе неправилно прилагане на материалния закон да бъде отстранено, като на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът измени обжалваното наказателно постановление чрез прилагане на закон за същото административно нарушение – чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, при което бланкетната норма (в 4 частта относно израза „правилата за предимство“) да бъде запълнена с правилото за предимство по чл. 50, ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 48 от ЗДвП вместо с посоченото от наказващия орган правило по чл. 37, ал. 1 от същия закон.

Предпоставка за такова изменение е то да не изисква съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, изложени в наказателното постановление.

А както става ясно от изложеното по-горе, прилагането на правилото за предимство по чл. 50, ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 48 от ЗДвП налага включване в обстоятелствената част на административнонаказателното обвинение на цитираните две допълнителни обстоятелства, установени за първи път в хода на съдебното следствие. Такова позоваване на установени при съдебното обжалване нови обстоятелства би представлявало посоченото по-горе съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, регламентирано изрично в чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН като пречка за изменение на наказателното постановление с прилагане на закон за същото административно нарушение.

Предвид изложеното отстраняването на констатираното по-горе неправилно прилагане на материалния закон при определяне на нарушеното правило за предимство може да бъде постигнато само чрез отмяна на обжалваното наказателно постановление на предвиденото в чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН основание.

При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят има право на възстановяване на разноските за водене на делото. По делото са представени доказателства за платено възнаграждение за защитник адвокат в размер на 450 лв. (разписката, оформена като клауза в договора за правна помощ и съдействие на л. 4 от делото). От друга страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото и действително положения от защитника труд е основателно възражението на административнонаказващия орган за прекомерност на уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът следва да присъди на жалбоподателя разноски в размер от 300 лв. В частта над уважения размер от 300 лв. до пълния поискан размер от 450 лв. искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

По аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя разноски следва да бъде осъдена Областната дирекция на МВР – гр. Велико 5

Търново, която е юридическото лице, в структурата на което административният орган, издал отмененото наказателно постановление. е

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0268-000710/19.06.2024 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения *** – чрез адв.

П. К. от АК – П., е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от същия закон.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, код по БУЛСТАТ

129009767, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения *** – чрез адв. П. К. от АК – П., сумата 300 лв. (триста лева), представляващи част от направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение за представителство и защита в производството пред районния съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в частта над уважения размер от 300 лв. до пълния претендиран размер от 450 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.