Решение № 5251 от 21.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5251 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110209269 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Х. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 420001331/20.05.2021 г. издадено от директора на РД АА София към ИА "Автомобилна администрация", с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 2000 лева по чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на министъра на транспорта.

В подадената жалба чрез адв. Р. Р. се претендира за отмяна на НП поради допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, както и поради необоснованост и некомпетентност на актосъставителя. Сочи се липса на точна правна квалификация и неизяснено изпълнително деяние на вмененото нарушение, откъдето според жалбоподателя произтича и неправилно посочена санкционна разпоредба, като не е изяснено дали нарушението е по чл. 93, ал. 1 или ал. 2 от ЗАвтПр. В жалбата е посочено, че липсват доказателства, че водачът е извършвал превоз на товари, доколкото в случая се касае за специализирано МПС за сметосъбиране. Посочено е още, че в акта и НП не са изписани пълните наименования на нарушените нормативни актове, което е затруднило правото на защита на жалбоподателя. Алтернативно се претендира и приложението на чл. 28 ЗАНН.

Поради горното се претендира отмяната на НП в цялост.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, както и подписалия тъжбата адв. Р.. Явява се преупълномощен процесуален представител – адв. С, която поддържа жалбата. В пледоарията си защитникът се позовава на развитите в жабата доводи за отмяна на НП поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Допълнително излага, че при описанието на нарушението е допуснато съществено разминаване между словесното му описание и дадената му правна квалификация, съответно приложената санкционна разпоредба. Отделно от това намира обвинението за изцяло 1 недоказано. Моли за присъждане на възнаграждение за адвокаска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 36, ал. 2 ЗА.

Административнонаказващият орган – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” /доколкото съдебното следствие е приключило преди влизане в сила на измененията в ЗАНН, обн. с ДВ бр. 109/2020 г./, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2021 г., около 10:30 часа, в Столична община, с. Д Б, пред Х Б, по Републикански път I-6, жалбоподателят С. П. управлявал специализиран товарен автомобил категория N3, марка „ДАФ“, с рег. № собственост на , и отдаден за ползване на На дружеството бил издаден лиценз от Столична община за сметосъбиране, сметоизвозване и транспортиране на твърди и битови отпадъци, като била издадена и нарочна заповед от кмета на Столична община и Решение на РИОСВ София за транспортиране на територията на цялата страна на отпадъци, посочена в нарочна таблица. В този момент водачът управлявал товарното МПС с качен на него контейнер, като за превоза имал издаден пътен лист № 717317/19.03.2021 г. за превоз на отпадъци от гр. С, кв. до с. .

Жалбоподателят бил спрян за проверка на Републикански път I-6 пред от инспектор при РД „АА” София св. А. Г., който извършил проверка на документите, обслужващи превоза и документите на водача. При проверката жалбоподателят П. не представил на инспектор Г. копие на лиценз на Общността или Удостоверение за обществен превоз на товари на територията на страната. След направена справка в базата-данни на ИА АА, свидетелят установил, че за това МПС от категория N3 изобщо не е издавано удостоверение за обществен превоз на товари или лиценз на Общността.

Свидетелят Г. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. А-2020 № 288098 от 19.03.2021г., за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на министъра на транспорта – за това, че водачът управлява товарен автомобил от категория N3 като в момента на проверката е без издадено удостоверение за обществен превоз на товари на Република България или копие на лиценз на Общността. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – очевидец на установяване на нарушението, което е удостоверено с техните подписи.

На място, св. Г. връчил препис от АУАН на жалбоподателя, който се разписал и не изложил възражения срещу акта. Поради така установеното нарушение била издадена и ЗЗПАМ от 22.03.2021 г., като било постановено временно спиране от движение на МПС временно отнемане на СУМПС на водача.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от санкционирания водач не постъпили възражения срещу акта, но такива са постъпили от управителя на дружеството – лизингополучател на МПС. Доколкото същите изхождат от лице без процесуална легитимация, възраженията не са взети предивд от наказващия орган.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 20.05.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от директора на РД „Автомобилна администрация” София в ИА АА. Водачът бил санкциониран за това, че извършва превоз на товари като в момента на проверката е без издадено удостоверение за обществен превоз на товари на Република България или копие на лиценз на Общността.

Видно от отбелязването върху НП, то е връчено лично на жалбоподателя на 25.05.2021 г., като жалбата срещу него е входирана на 02.06.2021 г. в СРС, а впоследствие и до ИА АА.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Г., като и от събраните по делото писмени доказателства (заповед за компетентност, справка 2 от ИА АА и др., включително и представените от дружеството – лизингополучател на МПС), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е извършил проверка на водача и е установил, че той не му е представил копие на лиценз за превоз на товари на територията на Република България. Съдът се довери и на получената справка от ИА АА София, в която е посочено, че за процесния товарен автомобил не е издавано Уведомление или Лиценз на общността за превоз на товари. А от представените от договор за лизинг и заповеди на СО и РИОСВ София се установява, че МПС е специализиран автомобил, превозващ отпадъци. Последното е отразено и в самия АУАН, където е посочено, че камионът е превозвал контейнер.

Следователно несъмнено е доказано, че към 19.03.2021 г. водачът е превозвал товари /отпадъци/ на територията на страната с товарно МПС от категория N 3, без за него да има издадено Удостоверение за обществен превоз на товари или Лиценз на общността.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че не е установено, че водачът е извършвал превоз на товари. На първо място при проверката той е представил пътен лист от същата дата, от който се установява точния му маршрут. Освен това и в акта е вписано, че при проверката камионът е бил с натоварен на него контейнер. Освен това жалбоподателят не е възразил при съставяне на акта, където е вписано, че е изпълнявал курс от кв. до с. и е превозвал контейнер, поради което съдът го прие за доказано от показанията на свидетеля.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок /актуален към момента на подаването й/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвтПр, контролът за спазване на разпоредбите на закона се осъществява от органите на ИА "Автомобилна администрация". В този смисъл актосъставителят Г., заемащ длъжността "инспектор" към РД "Автомобилна администрация" - гр. е материално компетентен да състави процесния АУАН на основание разпоредбата на чл. 37, ал.1, б. "а" ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвтПр. Административнонаказващият орган – директор на РД в ГД АИ в ИА „АА“ София е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал.2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал.2 ЗАвтПр и т.6 от Заповед № РД-0830/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съдът намира, че не е допуснато и твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, посочено в жалбата и изразяващо се в използване на абревиатури относно нарушените нормативни актове. Действително и в АУАН и в НП е посочено, че се касае до разпоредби от ЗАНН, „ЗАвПр“ и „Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ“. Но на първо място, Наредбата е посочена достатъчно конкретно със своя номер, издател и дата на издаване, а абревиатурата на ЗАНН и ЗАвПр е добила широка употреба, като за водач на 3 тежкотоварно МПС не е необходимо да е юрист, за да знае използваното съкращение за Закона за автомобилните превози, още повече, че същият следва да е преминал и съответния курс за квалификация на водача.

Съдът намира, че не е допуснато и твърдяното нарушение при описание на изпълнителното деяние и неяснота относно обективните му признаци, довела и до погрешна правна квалификация.

Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като водач на товарен автомобил извършва превоз на товари на територията на страната, без издадено удостоверение или копие на лиценз на Общността за обществен превоз на товари.

В акта и в НП нарушението е описано словесно по следния начин „в момента на проверката е без издадено удостоверение …или лиценз на Общността…“ Очевидно в случая се има предвид, че не водачът, а управляваното от него товарно МПС е без удостоверение.

Следователно не би могло да се твърди, че актосъставителят и наказващият орган имат предвид неносене или непредставяне на удостоверението или лиценза от страна на водача.

В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за неяснота и вътрешна противоречивост на АУАН и НП по отношение на словесното описание на нарушението. Несъмнено става ясно, че за автомобила не е било издадено удостоверение или Лиценз на Общността за обществен превоз на товари към датата на проверката, което се установява и от справката от ИА АА, а и от писмото на управителя на дружеството – ползвател на МПС. Съдът намира за несъмнено доказано и извършването от водача на обществен превоз на товари по време на проверката, което се установява от цитирания пътен лист № г., като за да е налице такъв превоз не е необходимо в МПС да има товар, но в случая се установи и че камионът е бил натоварен с контейнер.

Съгласно посочената като нарушена в НП разпоредба на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на Република България, издадена от министъра на транспорта, водачът е длъжен да представи при поискване изброените документи, сред които и удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза).